Глава V
Заключения.
"Колкото по-назад се връщаме в историята и праисторията, винаги срещаме човечеството разделено на различни раси" (1).
"Всяка раса, в рамките на човечеството, има особени задачи, които се определят от нейните биологични и местни качества, които се изразяват в характерни форми на цивилизация".
"Единствено развивайки присъщите качества и избягвайки всякаква абсурдна уравниловка, може да се достигне до плодородно сътрудничество между отделните расови групи от човешкия род" (2).
"Както съществува мортологична индивидуалност на човешките раси, така съществува и една културна психология".
"Народите разсъждават, творят, действат над един общ план, в който расовите и местните условия оставят отпечатъка на особени отличителни елементи"(3).
След като видяхме тези афоризми от расовата доктрина, нека продължим потвърждавайки, че не само всяка нация, но всеки населен район е съставен от различни раси, всяка от които има своята специална задача (4).
Ако всички бяха с чиста гиапетска кръв, щяхме да имаме държавници, администратори, военачалници; ако населението е съставено само от семити - щяхме да имаме търговци, финансисти, строители. Къде тогава и как те биха намерили материя за собствената си дейност? Кой щеше да състави масата от бойци, кой - земеделските раси?
Когато праисторическите селски родове в Италия бяха унищожени при залеза на Западната империя, панонските племена, сред които преобладаваха българите, окончателно заеха тяхното място.
Документите все повече потвърждават, че те са се установили на местата, които са били населявани от етруските, йопигите, месапите.
Когато религиозните преследвания ги изтласкаха от Таволиере ди Фоджа (5), тази местност отново стана нездравословна и неплодородна. Кой знае колко пъти те са проектирали да уловят водата от изворите в Иприниа за да напоят голямата равнина на Пулия и да напоят жадните й жители.
От една обща сметка можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме всичко 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000.
Зоната на Абиатеграсо и провинциите Кампобасо, Беневенто и Акуила са обитавани от над една десета от това число.
Що се отнася до Молизе, коренните му жители са се запазили, без изключение, като селски стопани(6).
Индустриалци, търговци и занаятчии са имигрирали от Кампания.
Поместваме думите на Пеца, единственият писател, който прецени разглежданите имиграции от етноложка гледна точка: "Доминиращи малцинства ръководени от очарованието на цивилизацията на местното мнозинство, което е политически поробено и е апатично, почти проснато на земята под тежестта на големите имперски реминисценции".
Необичайна победа на победените! Също и българите, както и другите нашественици, преминаха по същия път на съдбата: започнаха да се християнизират и романизират, да претърпяват водовъртежа на италианската асимилация.
Приносът на българите не бе само симплицизмът (простотата на нравите - бележка на преводача) и мъртвата тежест на тяхната недодялана и варварска невинност.
В асимилаторския водовъртеж те се отплатиха с многообразното ново достойнство на въздигането, с отдаването на новата девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преляха в благородните изтощени вени на западащия унил италианец от ранното средновековие, като още веднъж експериментираха мощната добродетел на римската универсалност (7).
Но "многообразието на типовете, тяхната упоритост и възраждането им не се считат вредни и препятстващи за нашите национални цели ... Италианската нация е много жива... ; с различен строеж понякога я намираме оцветена в един цвят, друг път в друг (рус или тъмен - бележка на преводача) и е толкова по-богата и бляскава, колкото по-многобройни и променливи са влакната, от които е изтъкана..."
Индивиди от различни родове, да не кажем раси, в някои моменти са по-единни в своя манталитет отколкото хора от една и съща раса, които са живяли в различна културна среда (8).
Установяването на българите сред нас даде облик на днешния облик на нашето земеделие. А земеделието е основната причина за запазване и величието на даден народ.
Земеделието прави човека религиозен, морален, възпроизводителен; а в дните на война от земеделските среди излизат най-дисциплинираните и героични воини.
В последата голяма война потомците на Алтцек от Молизе и Абруци дадоха най-голям принос в кръв (9).
Когато земеделието се свърже с културата, умове неизносени от недостатъци, се проявяват изключително във всички области на познанието (10).
Италия, Унгария и България ще запазят за векове свещеният паладиум на тяхното съществуване благодарение на общия си род и сравнително подобната среда.
Професор Рорбахер от Виена говори за човешкия мозък с вегетативни алфа излъчвания и психосензитивни бета излъчвания, от които се произвеждат телепатичните връзки между фамилни и расови общности (11).
Сигурно е че на анатомо-физиологична основа италианци, унгарци и българи в миналото си са преживяли подобни тръпки на възстания и политико-социални революции; и че са навлезли в борбата под същото знаме. Преди няколко десетилетия изкуствени насилия ги задържаха в противникови лагери. Но още оттогава техните сърдца биеха в унисон и в тяхното мислене се поражда вече съвместна програма за културен обмен. И за тях вече бие часът на победата.----------------------
(1) G.L.: "Antichita delle differenze di razza". In Difesa della razza. A. I, n. 3. p. 20.(2) Businco L.: riv. cit., A. II, n. 13.
(3) Businco L.: riv. cit., A. II, n. 10.
В брой 15, а.3 от цитираното списание немския учен Лудвиг Клаус в статията "Не може ли да се говори разумно за расата?" успешно се противопоставя на много модните изключения, и заключава: "Немският народ е съставен от много раси, сред които най-голяма тежест има северната. По същият начин италианският народ е съставен от много раси, сред които с най-голяма тежест е средиземноморската".(4) D'Amico V.: op. cit. pag. 84. - Idem : "Gli Aruspici in rapporto alla questione etrusca". Ed. Petrucciani. Campobasso, 1937, pag. 18.
(5) D'Amico V.: op. cit. pag. 48.
(6) Изследванията направихме в книжата на големия архив на Неапол и в енорийските архиви.(7) Pezza F.: op. cit., pag. 37-38.
(8) Pulle F.: "Italia: genti e favelle". V. II, part. II, p. 562-564.
(9) Pulle F.: op. cit., vol. II, parte II, p. 565-570, Atlante Tav. 57%.
(10) Per i Bulgari d'Italia verra cio dimostrato in altroscritto.
(11) Le Forze Sanitarie. A. VI, n. 7, pag.546.
[заглавна] [ I ] [ II ] [ III ] [ IV ] [ V ]