Глава IV
Преценки за расата.
Колкото и убедителни да са дипломацията и филологията, те по никакъв начин
не могат да се сравнят със значението и очевидността на антропологията.
Днес, когато расовият проблем е изведен на първо място, ние, в областта
на историята сме задължени да придадем максимално значение на този елемент
за да уточним най-добре човешките напластявания в нашата Италия, за да
преценим физическия, икономически, културен и етичен приноси.
Променят се култове, езици, кодекси (закони); но соматичния (телесния)
профил, характера, фонетичното приспособление не се променят. Те се модифицират,
смекчават се вследствие кръстоските; те се смекчават под фалшивия блясък
на цивилизацията, но не изчезват. Периодически повтарящите се атавизми(1)
понякога са по-живи и по-сурови отколкото би се очаквало.
Днес нито една раса, нито един език не е чист.
Германският народ, който толкова много прокламира расовата чистота, е опетнен
от галски, еврейски, латински, сарматски и тюркски инфилтрации. Имената
на неговите морета (сее и сеа), наименованието на неговите крале (кинг
и кьониг)(2) са с чист алтайски произход. Но всяка раса
и всеки език трябва да се отнася към корена отделен между трите века, посочени
от нас и описани от най-големите учени - гиапетския, семитския, камитския,
според това кои характерни белези преобладават.
За да определи расите, днес науката използва етнически данни (езици, навици,
бит и така нататък) и антропологични данни. На първо място това са размерите
и формите на черепа, на носа и на челюстите. Много по-малко значение се
отдава на цвета на очите, на кожата и на косите; но тяхната структура,
въпреки да е вторичен белег, е твърде трайна и се предава по наследственост.
Долиоцефалиата (удължен череп) и брахи цефалиата (скъсен череп), заедно
с ръста, заемат първостепенно място в антропологическата география. Въпреки
това, взети поотделно, те имат малко значение.
Огромното мнозинство от изчезналото и останалото до днес човечество е с
долиоцефалиа(3). Такива типове срещаме в Америките, в
Африка, в Океания, на север и на юг в Африка, на север и на юг и в крайния
запад на Европа.
В Япония и в Китай преобладава мезоцефалията.
Истински брахицефали са само келтите (Франция, Германия Южна, Северна Италия),
славяните и чистите монголи. Но, ако краниометрията (измерването на черепа
- бележка на преводача) ги приравнява, то краниопропоскопията ги класифицира
като различни. Келтите притежават кълбовиден череп, дъгообразно чело, наклонени
навън очни кухини, развити кости на челюстта, голям орлов нос; славяните
са с кубообразен череп или сферичен хематоцефал, хоризонтални скули, прав
нос; монголите - плосък череп (платицефал), наклонени навътре очи, широк
и сплескан нос, изпъкнали скули, плоско и широко лице. Славяните и келтите
са ортогнати, докато монголите са прогнати. Всичките са със силни и прави
коси (4).
Наша цел е да издирим дали антропологичните бележки за жителите на посочените
от нас райони в италианските провинции съответствуват на тези на доказаните
и преки потомци на прабългарите. Изследванията бяха разгърнати предимно
в земите, от които тези народи тръгнаха по посока към Дунав и Италия, с
други думи по течението на Волга. И най-разпръснатите раси са имали и имат
местожителство (перси, германи, евреи, уро-алтайци и уро-фини). Преобладава
най-древната: гиапетската, както ни го потвърждава първото име на реката,
предадено ни от историята: Рха(5). Последваха непрекъснатите
и неудържими алтайски и семитски вълни, в резултат на което Рха премина
в Ател и Етил(6). Около четвърти век след Христа вече
намираме окончателно променено името в Болга и Волга(7).
По това време шаматските племена в Туркестан с името Кутри-Гури(8)
плячкосаха отначало земите между Урал и Волга. След това, прехвърлили веднъж
реката, се установяват трайно на десния й бряг до северните склонове на
Кавказ, като подчиняват разноезичните народи, които са населявали преди
това тези земи. От това място те влизат в историята с общото име българи,
тоест обитатели на Болга.
Курт Кубрат, умрял през 642 година, разшири владенията си от Волга до Дунав.
Докато панонските българи се смесваха с авари, маджари, даки, румъни, понтийците
с казарите, българите от Волга останаха автономни до петнадесети век със
столица Болгар, сега Казан. След това се претопиха, смесени с башкири и
киргизи. Но те все още фомрират мнозинството от федералната република на
татарите, в която са включени териториите на вотиаки, черемиси и чуваши.
В диалекта на тези последните езиковедите откриха специални форми, свойствени
на старобългарския. Чувашите, както и мезийските българи, в мнозинството
си са християни и ползват кирилицата. Следователно те би трябвало да ни
представят най-малко грешните соматични сведения за една сравнителна преценка.
За съжаление това не се получава (9).
Многобройни са били инфилтрациите и кръстоските със славяни и киргизи,
чийто черепен показател днес се проявява с мезоцефалия и брахицефалия.
Скулите са изпъкнали, а очите - наклонени; средният ръст е 1,61 см. Етническите
данни поразително съответстват с тези на древните българи. Запазват езика;
те са работливи земеделци, скромни и гостоприемни; отглеждат ръж, ечемик,
пшеница, просо, лен, коноп, различни бобови растения, но преди всичко зеленчуци,
отглеждат коне, волове, овце и птици; имат съоръжения за тъкане и щавене
и за обуване, както и многобройни старинни съоръжения за смилане на житни
култури; проявяват се като добри майстори при изкопаване на канали за напояване.
В битките са лоялни, смели и горди. Преминаваме към панонските българи,
от които се отделиха всички онези които от 500-та до 700-та година нахлуха
в Италия. За съжаление тяхното историческо отделяне бе започнато едва от
Фехер, докато никой не направи нещо за отделянето им по расов признак.
От десетилетия антрополозите са се заели с изследване соматичните характеристики
на населението на Унгария, но никой дори не е и помислял за българския
тип. Виенчанинът Велиш, който напоследък се занимава с този въпрос, твърди
че азиатските елементи преобладават в селата, докато европейските такива
- в градовете. Всред първите той нарежда сибирските, арменските, тюркските,
лапонските, докато сред вторите, странно защо, българите(10).
Освен ако, сред монголоидните елементи са били включени хуни, авари, германи,
яциги. Никакво изяснение за нашите специфични изследвания не получаваме
от многобройните унгарски расови проучвания.
Повече и по-добри резултати ни предлагат изследванията, направени в завоюваната
и колонизирана от хан Аспарух територия. Тук учените са изходили от един
добре определен исторически тип - прабългаринът. Започнатите от Ватев изследвания
бяха продължени от Попов, директор на Биологическия институт в София.
При изследването на 5024 войника, Ватев откри 11,53% долиоцефали, 40,20%
мезоцефали, 38,06% брахицефали, 9,99% хипербрахицефали. Гомев, при изследване
на 2043 граждани, откри брахицефалия в 25,3%, доликоцефалия у 9,5%, мезоцефалия
у 35,8%, хипербрахицефалия у 19,4% (11).
Доликоцефалията, както и мезоцефалията преобладават на юг, докато брахицефалията
и хипербрахицефалията преобладават на север. На юг преобладава русият цвят
и тесни лица, докато на север - тъмните коси и широките и плоски лица.
В известен брой хора, въпреки и доста ограничен, се среща сакрални петна
- чист монголски белег. Що се отнася до носа, в 80% той е прав, изпъкнал
при 8% и вдлъбнат - при 10%. След като уточнихме тези данни отбелязваме
веднага, че в Южна България е на лице русият тракийски тип, следа от елинистичното
завоевание, с доликоцефалията, която е със северен произход(12);
че на север и на изток преобладават мургавите, мезоцефали, с тясно лице
като туркоманите, и мургавите с широко и плоско лице и с много силно изразена
брахицефалия, характерно за чистите монголски раси. Типовете със смесен
цвят, овално лице, умерена брахицефалия и с прав нос, разпространени навсякъде,
представляват славяните и тюркско-славянските кръстоски; онези с изпъкнал
нос представляват семитските инфилтрации осъществени по пътя от Волга до
Дунав и са ярки представители на трудоспособността при обработката на земята,
в търговията и в строителните способности на българите.
1. Ielsi. Майка и син, турански
тип. 2. Съпруг рус dolicocefal 70% лангобардски произход. Bonito(Avelino).
Съпруга брюнетка dolicocefal 76% с тип и презиме (Bolcari) от старобългарски
произход. 3. Riccia(Campobasso). Монголоиден тип на цяла фамилия.
Попов не е убедителен в своите историко-антропологични заключения. Той
твърди че около 3000 години преди Христа Мезия (Мизия ? - бележка на преводача)
е окупирана от траки, които са високаи, руси, болиоцефали; че едва през
V век след Христос идват славяните и едва през VII век навлизат алтайците
с Аспарух. Ето и фактите:
1. - че по време на троянската война, значи около 1000 години преди
Христос, в Тракия живеят съюзни народи на троянците и по всяка вероятност,
поне в южните райони, те са от мургавата азиатска раса;
2. - че, след като гърците са завзели земите на Елеспонт и на Босфора
в резултат на тази война, новите жители на Тракия са руси долиоцефали;
3. - че в североизточна Мезия(13) преди новата ера
славяни и тюрки живеят в съседство. Тези тюрки, наречени гети, перфектни
стрелци с лък, се описват от Херодот още от периода на експедицията на
Дарий като най-героичните измежду тракийците, всред които е имало такива
от различни раси и религии(14).
Аспаруховите българи, които се установиха окончателно в Добруджа, образуваха
там един сроден субстракт, такъв какъвто го намериха отоманите след 1389
година. Последните, след освободителните войни на Балканите, освободиха
тези земи, но останаха там вкоренени със стотици хиляди семейства със своята
вяра, език, бит. Тяхната джамия в Шумен е най-голямата на Балканите(15).
В светлината на тези познания нека се опитаме да установим антропологичните
данни на българските групи в Италия.
През 1879 година военният лекар майор доктор Родолфо Ливи със своя ценен
труд "Военна антропометрия" определи исмерването на ръста и черепния показател
на 299.355 войника от набори 1859 до 1863 години.
Други замервания бяха извършени на набори 1905-06 през последните 1925-26
години от професор Джена и доктор Пецали (16). Тези трудове
трябваше да бъдат допълнени с лицевия показател и с резултатите от цефало-прозапоскопията.
Но въпреки това те ни дават някои разяснения. В Биела и Верчели силната
брахицефалия (87) с платицефална форма ни говори определено за монголоидни
(български?) типове, докато доликоцефалията в Торино, Бреша, Гардоне и
Верона ни напомня за лангобардите.
За Венето, Емилиа и Тоскана, където не е лесно да се различат тюркските
етруски от тюркските българи, нямаме никакви точни сведения. В Абруци са
отчетени като среден енцефален индекс за Киети от 81,3, за Терамо - 83,6,
за Акуила - 78,06 (17). Брахицефалията в Терамо и Киети,
крайбрежни провинции, се обяснява с притока на славяни от отсрещния бряг
(на Адриатическо море - бележка на преводача); доликоцефалията в Акуила
се обяснява с присъствието на лангобардски родове, проникнали през графство
Сполето, и алеманите, под водачеството на Федерик II. От статистиката получаваме
за Молизе: 80,93 в славянската община Монтемитри, 78,45 в българската община
Мафалда, 78,35 в българската община Канталупо (18).
В българската община Иелси наблюденията бяха извършени лично от нас. Във
всички субекти на най-старите фамилии (Вена, Чача, Чанчуло, Сантела, Дзилембо)
открихме умерена доликоцефалия (72-79) с много мезоцефали (81-82). Имигриралите
фамилии след 1300 г. (Валианте, Мартино, Д'Амико, Майорано, Панцера, Тедески)
показаха, почти изключително, брахицефалия (83-90). В Иелси доликоцефалията
се придружава от широко лице, изпъкнали скули и коси очи, лек прогнатизъм,
тъмни очи и твърди и прави коси, прав или вдлъбнат нос. Следователно в
Молизе българската фигура съответствува на тюркоманския съвременен тип,
който се състои от широко кръстосани с индуси от кастата на воините(19)
и с лангобардите.
1. Ielsi(Campobasso). Подчертано
монголоидни черти на жената вдясно. 2. Турански тип от района на Secondigliano(Napoli).
3. Ielsi. Турански тип (в средата).
За Беневенто статистиката ни показва за славянските общини в Сан Джорджо
84,75, а за Молинара - 82,11. Главния град със своите 78,24 потвърждава
че в неговото население има български и лангобардски елементи. В Авелино,
според нас субекти със северен произход и от лангобардско потекло, показаха
в Бонито доликоцефалия до 70.
Също така лица, които с презимето си Болкари, в двете провинции, ни насочиха
да считаме че са с далечен български произход, се оказаха с постоянна доликоцефалия
от 76 и с тюрански нотки в колорита и в лицевия череп.
За град Селерно и неговата провинция, населени и владяни от етруски, римляни,
готи, византийци, лангобарди и нормани, не можеме да обясниме неоспоримата
им брахицефалия. Жителите на Еболи, на Меркато ди Сан Северино и Ночера
са доликоцефали. Липсват размери за Амалфи и за окръг България.
Що се отнася до областта Кампаниа, Неапол е брахицефален град до 86, вероятно
поради насищането му с галски елементи през анжуйския период. Но извън
града, в окръга, преобладават доликоцефалите, особено в земите населявани
от български групи, като в Мерано (75,65).
Преминавайки в облат Пуля намираме че окръг Фоджа е със средно 81,1, докато
в Бари са 80,2. За общините, отбелязани като български Лучера е със 76,6,
Андриа - 77,84 и 87,36 (за българи и славяни ?); населеният с албанци Киеути
е със 77,89.
В Лече и провинцията му доликоцефалията триумфира със средно 76,3. За това
със сигурност допринасят гръцките групи, както това ни показва Калимера
(75,62), а вероятно и древните месапи. Градовете на морето като Отранто
с 83,70 и Бриндизи с 81,53 (20) стигат до това средно
измерение вероятно поради значителни славянски инфилтрации. В област Калабрия
албанското поселище Сан Деметрио Короне е със 75,73, българското Сан Андреа
Йонио - 75,77, лангобардското Маида - 79,68. В Сицилия ненадмината доминира
доликоцефалията; липсват специфични данни.
Както се вижда, липсва голяма част от данните, за да може да се направи
една цялостна преценка. Но от малкото точни констатации следва, че наследниците
на италианските прабългари са суб-доликоцефали, по същия начин като много
мезийски прабългари, както и тюркоманите. При все това соматичните белези
ги приближават.
Колкото и смекчено във вдлъбнатите и ъгловати части, колкото и да се стреми
към ритмичността в арийските линии, монголоидния профил е твърде ясен за
да може да се отрича. Монголоидни очи, наконени и приближени, сплескан
нос, изпъкнали скули, лицев прогнатизъм са много разпространени именно
в земите, в които историята и традициите са проникнати от български селища
и хора, чието презиме е с корен и окончание от туркски произход. В последните
години науката се занимава много с това наше "монголоидно лице". Още повече,
че се появи стремеж да не се признава едно атавистично връщане към азиатски
раси, тъй като се откри в монголоидните деца един "интелектуален дефицит",
какъвто не се среща в жителите на далечния изток(21). Но
по този начин се създаде по-голямо объркване. Че по време на бременността
някои елементи могат да се намесят за промяна в патологична посока в развитието
на ембриона, е неоспорим факт; че ембрионалните хромозоми, в резултат на
ендокринна хиперфункция имат поле за развитие само ако са предствители
на по-малко развити видове, също е вярно; че, в заключение, съществуват
патологични монголизъм и албинизъм, ние също можем да го потвърдим в резултат
на лични познания. Но, за съжаление, както имаме физиологичния албонизъм
в италианци с германска кръв в горещи местности като Апулиа, Сицилиа, Либиа,
така също познаваме монголоиди, които изпъкват на челни места в управлението
и на преподавателските катедри, както и в упражняването на различни професии
и артистични прояви; както и факта че много проявяват предприемчивост и
дейност, които са непознати за мнозинството от хората. Историята вече издигна
много до върховете на славата.
1. Gambatesa(Campobasso). Монголоиден
тип brachicefal. 2. Roccasicura(Campobasso). Плоско монголоидно лице.
Тук представяме няколко фотографии, които показват различни степени на монголизъм, направени на различни хора от Южна Италия, и по-специално в Йелси и Ричиа.
Но в тюркменските и прабългарските езици те почти преобладават над глухите, както и "р" звучи съвсем ясно(22).
"Когато народът-завоевател с по-висока култура привнесе нови познания, неговото участие в оформянето на лексиката ще бъде по-голямо; но народа, който с новите концепции възприема и нови думи, от своя страна запазва старото местно произношение и го отразява в полученото обогатяване; и се получава така, че същия този народ-завоевател в края на краищата се адаптира към това ново произношение" (23).
От критерия на тези принципи се счита, че индо-ираните и семитите, подчинени и абсорбирани (погълнати, претопени - бележка на преводача) от българите, са били многобройни; че са възприели от победителя култа (религията - бележка на преводача), законите, митовете, и голяма част от битовите навици. При това с така породения фонетичен механизъм, те предадоха на поколенията официалния език, с което, бидейки най-образованите, го издялаха в камъни, както и го изписаха на хартия. В Мезия (Мизия ? - бележка на преводача) славяните, както вече видяхме, наложиха на господстващите и религия, и език, и култура.
Фонетиката ни разкрива как в италианските земи, при срещата на българите с древни алтайски поселения, които не познаваха и все още не познават глухите съгласни, както това бе при етруските. В Санио, населявано преди от оши, в Амалфи - от тирени(24), в Апулиа - от месапи, думата "булгаро" се превръща в Пулкаро, Полкарино, Полкарул, бело пел, Албамезе Алепенезе, делфино талефине.
------------------------
(1) Хората с германски произход
живеещи сред нас и определени като такива с абсолютна сигурност по презимената
им като Германо, Тедеско, Тевтонико, макар и след кръстоски с разнородни
раси, представляват оригиналния тип с почти непроменено държане, фонетика
и характер.
(2) Напразно немските филолози (С. Фридман: "Готският език", Хоепли, 1896) се опитват да отнесат тези наименования към старогерманските "кхуни" или "куни", към м. немски "кунне", към готското "куни" (родословие, потекло). Историята на Херодот за Шитите и средновековната такава от 4-ти до 8-ми век след Христа говорят ясно за факта че германските земи са били под господството на тюрки (тюрани).
(3) Днес е доказано, че формата на черепа се наследява, според трудовете на Фретс и на Годин, в рамките на 70% от майката. От биометрическите експерименти, направени от доктор Дзонкело под ръководството на професор Касталди в Каляри, се установява, че максималната връзка се проявява между майка и дъщеря, средна - между баща и син, и най-слаба - между баща и дъщеря. От извършените от нас експерименти установихме, че това варира според родовите групи, следователно най-голямо влияние оказва бащата, докато майката е с голям принос за оцветяването на косите и очите.
(4) Sergi G.: "Specie e varieta umane". Bocca, Torino, 1900. - Morseli: "Antropologia Generale". Torino, 1887. - De Rialle G.: "I popoli dell'Africa e dell'America". Detken, Napoli, 1881. - Herve: "Precis d'Antropologie". Paris, 1887. - Ecker: "Crania Germaniae merid. occid.". Freiburg, 1865.
(5) Тази дума, означаваща големина,
господство, е непрекъснато наследство на гиапетските народи в Индия, Египет,
Рим. Индийските думи раджан рха (цар), ражати (господства, блести), египетските
рха (слънце, цар), рас (вожд), латинската рекс (цар), гръцката romn (сила),
келтската рикс (принц), ирландската ри, германските райхс, рихи, райх (мощен,
благороден) са всички равностойни.
(6) Това име е същото като на прославения
вожд на хуните. То е съставено от ата и ел. Ата, както и аита, еите, ути,
аети означава баща при всички тюркски народи, дoкaтo ел (висок, снажен)
е с чист семитски произход.
(7) От бол (господар) и га (река). Семитското бол е вариация на бел, бал, баг, бан, бар. Га е фонетично съкращение от индийското ганга (река), откъдето идва и японското кава, франкското гаве.
(8) Гури е систола от Гундури (плячкосници). Преди Кубрат техните орди бяха наричани Хуно-Гундур-Булгар, име което ни обяснява претопяването на българите с остатъците от хуните и гурите.
(9) Popp. N.: "Turkisch Tschuwaschische verglelchendo Studien Islamica". 1925 - Palmieri A.: "La geografia politica della Russia Sovietica". Roma, 1926. - Asmarin N.I.: "Bolgary i Chuvashi". Kazan, 1902.
(10) str 33
(11) "Difesa della raza". A, II,
n. 16.
(12) От silloi на философа и поета Ксенофан от Колофон в откъси 15 и 16 срещаме очертан подобен тип на тракиец. Но той трябва да бъде отнесен само към жителите на Западна Тракия, където още по времето на Омир преобладават еленистките родове със синьозеленикави очи и руси коси.
(13) Овидий в своята III и IX елегии от произведението си Тристиа, ясно твърди, че мястото на неговото заточение Томи (днешна Констанца) се намира на границата със сауроматите (славяни) и гетите (скити).
(14) Erodoto: "Istorie". L, IV.
(15) Тъй като Добруджа в продължение
на дълги години беше в ръцете на Румъния, ще трябва да вземаме предвид
антропологическите изследвания направени в тази страна; но те, въпреки
че допускат ориенталски и монголоидни типове, се стремят да забулят специфичната
национална и расова физиономия на българите. Един неоспоримо румънско монголски
тип беше бившият външен министър Титулеску.
(16) Livi R.: "Antropometria Militare",
Giornale Medico R. Eserc., 1905. - Raseri E.: "Materiali per la etnologia
italiana", Roma, 1879. - Pulle F.: "Genti e favelle", V. II, P. II, c.32.
(17) Pulle I.: loco cit., Appendice.
(18) Pulle I.: loco cit., Appendice.
(19) Тюркоманите са единствените обитатели на голямата туранска равнина които са с доликоцефалия (77-79), висок ръст (средно 1,67), тънък нос, високо и широко чело; техните племена се отличават със същите земеделски и манифактурни дейности като чувашите и българите.
(20) Pulle F.: loco cit.
(21) Presse Medicale, 16 settembre
1936 - Nuova Riv. di Clin. ed Ass. Psichiatrica, 1936 - Bruxelle medic.,
5-VII-1936.
(22) Монголските раси нямат тази съгласна, когато я срещат в приети от други народи те не я произнасят, както това правят китайците. Не могат да я произнесат дори и британците; и това е най-доброто потвърждение че оригиналното етническо население на техните земи е, както вече казахме в други наши публикации и както допълнително ще изясним, уро-алтайско, което става още по-ясно от голямата бедност на флексията в думите и едносричното богатство.
(23) Pulle L.: "Italia : gente e favelle", V. II, P. I, Cap. XIV.
(24) "Етруските (тиренци) завзеха
страната на оските до Марчина, разположена недалеч от Салерно." - Pais
E.: "Storia dell'Italia Antica", Torino Utet, 1933-XI, Vol. I, p. 178.
[заглавна][ I ] [ II ] [ III ] [ IV ] [ V ]