Глава III

Нови сведения за живота на прабългарите и по-специално за тези, населили Италия.

         Славянският език и расово смесване, религията с ориенталски ритуал и византийската култура промениха първоначалния етнически аспект на Аспаруховия народ.
         Но това, което едва се намира в Мизия, където българите слязоха след 670-та година, се открива в Панония, където те се срещат още от 400-та година. Тук населяваните от тях земи не получиха тяхното име, защото те бяха зависими и плащаха данъци на многобройни завоеватели като хуни-авари, гепиди, лангобарди, унгари.
         Но, с изключение на култа (религията) която стана римо-константинополска и калвинистка, в долините на Дунав и Тибиск (?) срещаме техния език, техния бит и техните примитивни външни белези. Знаменитият Геза Фехер(1) успя, въпреки и само частично, да докаже компетентно как за прабългарите от Мизия е от капитално значение писмото на папа Св. Никола I (2). Изхождайки от тези сведения ще можем правилно да преценим местожителствата на българите в Италия.

          I. РЕЛИГИЯ - Примитивната религия на българите, шаманството, не се промени много вследствие настъпването на будизма и исляма и остана непроменена като за всички монголски народи, и главно северните такива. Същността на тази религия е култа на слънцето (Шама)(3). Този култ, единствен или съпровождащ, е общ за всички нехристиянски народи. Той е основен за народите от Северна Азия, където алтайците, годни да оценяват само конюнктурни ползи, не въздигат интелекта си за възприемане на свръх-чувствителното, а обожествяват само с прост дух Слънцето като единствения благодатен бог, оставяйки на други свои божества в най-добрия случай други видими светове от космоса(4).
          Следи от този култ съществуват все още в Мизия. Лазаруването е пролетен танц, който по всяка вероятност произхожда от езическите чествания на слънцето, на пролетта и плодородието на земята. По-характерни са танците на нестинарите в Странджа планина, всред мистериозни гори. Танцьорите се екзалтират до хипноза, по начин да ходят по жарта без да усещат болка(5).
          В Италия такива обичаи се срещат със запалените огньове в стотици села през нощите на юни за празниците Св. Антоний и Св. Иван, по кръстопътища и хълмове, а около тях - песни, свирни, стрелби и танци. На 25 декември - празник на Слънцето, а след това Коледа, горят огньове в провинциите Абруци и Молизе. Магьосниците на Цар Борис с цяла серия от суеверни обичаи с пожелания и магии подготвяха ордите за война, въобразяваха се че лекуват болестите(6). И до ден днешен има сред нас разни измамници и гадатели от най-различен вид, които възраждат древните магьосничества.
           Когато започна да се мисли за божество стоящо над Шама, като последното (Шама) се е включвало в това божество, пред него се прекланяха и го обожествяваха под името ТАНА, ТИНА, ТАНРИ (небе), както това правят всички алтайски племена, включително етруските(7), така както днес дори и турците го наричат на мястото на Аллах. Християнството, възприето от панонските и италийските българи през VI век и през IX век от мизийските българи, твърде скоро бе разбъркано както в латинския, така и в константинополския ритуал от две еретически учения - манихейството и богомилството(8).
           Докато манихеизма беше предимно религиозно-догматична доктрина, то богомилството беше политико-социална доктрина, облечена в религиозни одежди дотолкова, доколкото да намери в Евангелието оправдание за реформаторските си принципи. Разпространението му се извърши от мизийските българи към тези, които бяха със същия расов произход - към българите от Панония, Далмация, Ломбардия, Прованс, Каталуня и д'Арагона. Мизийските българи страдаха непоносимо от империализма и теокрацията на Византия; другите - работливи селяни на херцози, епископи и латински (католически) абати (игумени), кипяха от гняв виждайки собствения си труд да отива у неописуеми подтисници, водещи разгулен и безгрижен живот. Чистите външни белези, примитивната душевност и древния език в Мизия се срещат в потомството и прозелитите на тези павликяни, които през 1624 година бяха привлечени от католицизма само от строго евангелисткия живот на францисканците в Босна. В Панония богомилството е представено от многобройните калвинисти(9), разпръснати в различните поселища от югоизточните провинции и в Италия - от Валдезите, които не бидоха пречупени дори и от най-кървавите преследвания.

Ielsi и Riccia. Модерно облекло.

           В нашия предишен труд посочихме че социалните и религиозни размирици на италийските българи се крият в ЗАНЕ(10) на Рахис, и предположихме че те са насочени към установяването на общините. Би било от огромно значение да се направят подробни проучвания за да се докаже приноса на българската раса в големите италиански въстания, каквито са Мота, Патриа, Лега Ломбарда и Чинкуа Джорнате (Петте дни - бележка на преводача). Сигурно е, че тези събития станаха там, където тази раса все още преобладава.

           II. ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО - От трудовете на Микола, на Геза Фехер и от писмото на папа Никола I стигаме до следното:
          Върховният глава е титулован Хан Велики(11). Първите функционери се наричат кав-хан и тар-хан. (Ели) Съществуват два вида благородници: по-висшите - боляри, и по-низшите - багаини(12). Ханът се храни сам като пие, както прави Крум, от черепите на убитите от него противникови пълководци; в това време жените и синовете му, както и велможите седят около него на земята (13).
          Доказаните обвинени в отравяне, измама и дезертьортсво, са били безжалостно умъртвявани. Същата участ са имали и постовете, които са изпускали да избяга пленник или роб. Също и всички повикани под оръжие, които са се явили недобре въоръжени.
         Подозираните в престъпления биваха подлагани на мъчения. За бойно знаме имаха, също като турците, конска опашка. Задоволяваха се от притежанието на: мляко, месо, къща, кола за транспорт и бойна кола. Кълняха се над меча (14).
          Като изхождаме от тези сведения, можем да говорим за прабългарите. Те се разпределяха на КАНАТИ (ханства - бележка на преводача - Внимание! В италиански "х" или не се произнася, или преминава в "к" - канати = ханати = ханства). Така се приемат многобройните топоними, съставени от КАН (Канталупо, Канталиче, Кансано, Кантано и така нататък), както и личното и благородническо наименование Кане, което много често се появява в средновековните книжа(15). В нашия труд, издаден през 1933 година (16), отдадохме по-голямо значение от необходимото на написаното от Дяконо за Алтцек, отколкото на нарежданията, дадени в Едикта на Ротари "omnes warengagi legibus nostris Langobardorum vivere debeant"(17).
           Нови изследвания ни наведоха на доста различни размишления.
           Естествено, херцог Ромуалдо, не можеше да разреши в собствените си владения дргуо управление с равни правомощия. И Алтцек слезе в йерархията; но не престана да бъде водач на своите хора за които постигна, освен политическата и военна зависимост от Светия престол на Беневенто, автономия на култа, на администрацията и на съда. Лангобардските крале можеха да поставят българските ханове начело на херцогствата; и действително, както вече видяхме в предишната глава, това е станало вероятно в Асти и Верчели и със сигурност в западните полета на Милано. За целта извлякохме нови осветлявания при оценката на думата бролио и подобните й бролето и биро.
           Изследователите подчертават, че бролио означава "място, оградено за зеленчукова или овощна градина към населено място" като изхождат от етимологията на простонародния латински или южногермански. Но от тази дума няма и следа в класическия и народен латински език, достигнали до нас, както и няма никаква следа и в законите на германските народи(18). Нашите проучвания доказват, че те са с панонски произход и турански отпечатък(19).
           В Унгария съдията от която и да било курия (съд) се нарича бирт. Там имаме също така бир (власт) и биродалом (кралство) заедно с бир (едно) и биринчи (първи) на турски език. Учените вече са единодушни в признаването на етруското пур за израз на магистратура. Можеме да считаме гръцкото protos както и латинското примус сродни на пур; и можем да кажем същото и за английското фир(ст) = фър(ст).
          Така от биру получаваме биролио, след което в резултат на систола се получава бролио; от бролио - бролето (сграда за офиси на магистратите), бирорио, после биро (агент на съдебната полиция)(20). Тези топонимни реликви намираме навсякъде, от Алпите до Лилибео. В неаполитанските провинции бролио бе развалено в борро и сборро (21). В Капуа Ветере (сега Света Мария) амфитеатъра, предоставен за съдебните заседатели на българските колони (селяни), се употребява едновременно и биролас. Убедително, макар и индиректно потвърждение че така наименовани местности са имали пряка връзка със законодателния и административен живот на това население, намираме в град Павиа. Там за лангобардите административният гасталдус реджис е в Светия Дворец при църквата Сан Микеле Маджоре. Но в северния район, между древната Пиаца Анунциата и сегашният площад Кастело, се издигаше църквата Св. Андреа ин Бролио, наречена впоследствие ин Арче, защото се намира вътре в цитаделата (крепостта)(22). След като знаем близката връзка между българите и култа на Сан Патрасо, веднага разбираме, че тази църква е била една обща сграда със седалището на биру на фамилиите, разпръснати по полето на север - към Милано; и за тези фамилии недвусмислено е уточнен българският им произход.
          Следователно през Средновековието латините имаха своята курия със съдиите и адвокатите, лангобардите - арената и съда заедно с херцозите, касталдите и скулташите, българите - бролио и бролето със биру. Дори в Милано, докато изчезва "кириа дучис" (курията на херцозите - Кордузио), се налага, дори и в днешни дни, под наименованието и размера на Бролето. Би могло да се спори, че ако лангобардите бяха получили автономиите, техните единокръвни помощници саксоните не биха се върнали обратно в родните си земи след неколкогодишното си пребиваване в Италия(23).
           Преди всичко забелязваме, че част от саксоните е останала между нас; много следи като имена, лични и на местности, са останали до днес(24). Тези, които си заминаха, сториха това по всяка вероятност защото те претендираха да установят независима държава съгласно древния германски партикуларизъм и то там, където лангобардските крале оставаха непоколебими по отношение единството на Италия, причина за толкова войни срещу Империята от Ориента (Византия) и срещу папата.
           Би могло да се противопостави факта, че в различните достигнали до нас кодекси българите декларират че живеят според лекс лангобарда романа ет салика, и че никога не се среща някаква лекс булгара. На това отговаряме:
           1.Тези документи без изключение са от епохата след 1000-та година, или когато е преустановено лангобардското владичество;
           2.че българите, бидейки зависими от лангобардските, франкските и църковните феодали, трябваше да се съобразяват със законите на своите господари;
           3.че те, постепенно с възприемането на християнската духовност, се откъсваха от правила и обичаи които са в противоречие на тази духовност.
           Въведените от Обединителния Едикт на Ротари ограничения оставят отворена врата за толеранси (търпимости) с глава СССХС "низи легем алиам а пиетате ностра меруеринт". Освен това "варнегагите" бяха напусналите, които, след завоюването на Албоино, постепенно търсеха подслон или направо вербуване от наследниците му. Неговите помощници бяха заслужили истински привилегии, признати им по-късно(25).

Ielsi. Порталът на църквата San Andrea.

           Когато вече "бролио"-то престана да прилага наказателните и гражданските закони, той остана местна канцелария за административно и обичайно право. Имайки предвид острите думи, с които папа Николо I през 865 година се обръща към цар Борис за въведената практика на мъчения при разпити, трябва да приемем, че тя, практиката на мъчения, е била възприета в "бролите" и следователно е преминала и в куриите и съдилищата; и се разпространява така, че става животинската лудост на светите и прости съдии.

            III. Земеделие - Основна причина за миграцията на българите както в древността, така и сега, е била винаги подобряването и обработката на мочурливите земи, между които известната пуста в Панония. И днес се търси българска работна ръка в Мала Азия и Румъния за направа на напоителни канали и за отглеждане на млечни крави(26).
            По този повод Фехер (27) твърди, че съвременната унгарска селскостопанска терминология е с българо-турски произход.
            Тук ще отбележим някои по-известни думи като: бика (бик), тулок (млад бик), тино (млад вол), борю (теле), коч (овен), юрю (скопен), токлю (агне), гяпию (вълна), кексче (коза), ольо (ножица), кьопю (буталка, бучка), сайт (сирене), туро (подквасено мляко, сирище), дизно (свиня), артани (шопар), теве (камила), серте (свинска четина), тиюк (кокошка), агар (хрътка), копо (ловно куче), кьолиьок (младо животно), ол (обор), буза (фураж), арат (жъна), кеве (сноп), боглия (купа сено), йорьол (меля), майом (маймуна).
            Считаната от Фехер дума юх (овца) за маджарска трябва да се счита тюркска(28).
           Към списъка на Фехер можем да добавим: ердьо (гора), йокьор (вол), кут (кладенец), толл (писалка), сарга (жълто), чарда (имот)(29).
           Унгарците доведоха със себе си само коне и кучета. Всички останали домашни животни те завариха в обработваните вече от римляните полета, наименовани масса (откъдето и произлиза панонското мезт), където българите от векове обитаваха като опитни земеделци и търговци. Унгарците замениха аварите в държавното управление и в аристокрацията, като замениха хановете с бан и фей. Българите, свързани с доходното чифликчийство, останаха спокойни като плащаха на новите господари десятък. И в Италия са останали многобройни следи от земеделския живот и опит на българите. Топонима роджа с подобните му ройя ройяно говорят значимо за това.
           Роджа означава канал, предназначен предимно за напояване и за водениците. Само на пръв поглед тази дума изглежда близка до латинските роро и риго (поливане), от които сигурно произлизат френските аросер и аросаж. Освен това при всички латински автори, включително тези от периода на западането, никога не се среща такава дума за означаване на напоителни дейности, а само такива като каналис, дуктус, фосса, инциле, нилус, еурипус. Тя произхожда от гръцкото rogi, означаващо канал, процеп(30). Следователно тя е във връзка с мерките на Византийската империя, от която различни народи, населили след 400 година дунавската равнина, възприеха религиозни, културни и земеделски познания. Тук намираме равнозначната дума арок (канал) при която, както става обикновено в тюркското гърло, глухата "к" заема мястото на звучната "г". В Туран получаваме "ариск". Най-старият документ, в който се споменава тази дума, е една диплома от 1171 година (31), в която патриарха на Акуилеиа Улрих разрешава ползването на водите от напоителните канали от градовете Прадамано и Кусиняско и Удине. Това наименование остава неоспорено в цялата равнина на По, в Бруцио и в Сицилия.
             В останалите от средновековието документи намираме, като следи от възхваляваната селска работа, един полски продукт, наречен "булгара" или "бургара" заедно с фий и детелина. Едно специално жито - сараголета, от векове се разпространява в Санио. Сараголетата, която е много издържлива, е характерно жито за провинцията на Кампобасо, където най-напред са отседнали българите на Алтцек. След това имаме Сарагола дзингареска (циганска сарагола), която също е много издържлив вид жито (32), която се отглежда в провинцията на Салерно, където се намира и България на Капо Палинуро (капо=нос, бележка на преводача). Това разнообразие от житни култури се отличава по своята твърдост и жълт цвят, което е високо качество за производство на брашно. Наименованието на тези житни култури е с неоспорим турански произход и по-специално прабългарски произход. Наименованието е съставено от "сарга" и "гольо", които означават буквално жълто житно зърно. Със селски произход са две лични имена, често срещани сред прабългарите от Италия: Мансоне и Мастали(33). Ръководителя на имота (чифлика), наречен Маса и Мансо, даваше най-напред личното име, след това фамилното. От Мастали - туранска дума образувана от маас (надница) и тали (съдба) произхожда сервус рустиканус куи суб масарио ест от Едикта на Ротари (селски слуга, който е подчинен на масарио - бележка на преводача).
            В документите от Пистоиа, където българите с вождове Кадолинги бяха по значение след лангобардите около тяхния Св. Андреа, намираме задължението за свободните селяни за "омницио", а за господарите - "амишири". "Омницио"(34), с други думи "уважение", което изследователите на средновековието приемат че произхожда от "хомо" (човек - бележка на преводача), е в по-тясна връзка с туранското "омин", вариация на "емин" = верен. "Амишири" (задължение за задоволяване с хляб, сол и месо) е ясно че е съставено от тур. "хамур" (тесто), пан. "со" (сол) и прабългарското "шир" (кастриран).
           Много известни са туранските думи, останали в Терамано: "форма" - поток вода - от панонското Форас; гуиксиа - вода за измиване на пресите за маслини при производството на зехтин - от турското йир-су; вулза - вода за щавене, съставено от су; вегес - бъчва, от турското фичи (35).
          Освен това заслуга на българите е широкото разпространение на оризовата култура, която много добре вирее в колонизираните от тях земи.

           IV. Семейство - Всички турански народи, без изключение, извършват женитбата чрез открадване на булката, което в повечето случаи е симулативно. Въпреки че християнството така дълбоко завладя душевността на народите от Мизия и Панония, този характерен обичай продължава да се практикува в тези местности. Младоженекът открадва своята забулена невеста, завързва нейния шал за юздите на коня в знак на притежание, и побягва през гората. След него тичат младежите от селото, като стрелят по него съвсем не безопасно. Двамата млади живеят седем дни сред планините и горите, а белият шал се вее на тъмния фон на дърветата (36). Този обичай продължава в различни области всред Унгария и Рутени.
            Такъв обичай съществува и днес в Италия, както установи това Гоби-Белкреди в Молизе, и както ни е известно и на нас(37).
            Когато българите преминаваха през степите разделени на орди и подразделени на кланове, те бяха, също като туркоманите, полигамни. Техните жени, които можеше да бъдат изпъдени, живееха с децата в каруците и, за разлика от сарматките, се грижеха само за женските работи. След възприемане на християнството и установяването на постоянно местожителство, след приемането на земеделието като основен поминък, тяхното семейство винаги е било пример за вярност, скромност, пестеливост, гостоприемство. Жената не е подчинена на мъжа, както е това при сърбите и черногорците. При българите съпругата и майката са равноправни с мъжа и децата (38). Червеният цвят все още преобладава в облеклото на жените от Мизия, Панония и Молизе (Черчемаджоре, Фрозолоне, Летино и другаде)(39), където все още примитивното обуване с чоча (цървул) остава непроменено(40).
            Прабългарите дълго време оплакват своите мъртви, а на бойците на гроба им правят нещо като могилка (йокса). Надгробната могила е обичай на скитите и на етруските от Чере. Тюранският дух на българите остава верен в своите артистични и скулпторни прояви, от които с най-голямо значение е паметника, издигнат на Владислав Варненчик. Българските фамилии в Италия и Мизия след тринадесет века, въпреки подложени на разнородни расови инфилтрации и влияние на разнородни култури, са запазили и до ден днешен своя бит. Учудващо е че наблюдателите както на фамилиите в Италия, така и на тези в Мизия, предимно произхождащи извън наблюдаваните общности, са останали със същите впечатления.
            Публикацията на Мисана (41), обнародвана в това списание, дава една синтезирана рамка на психологията и бита на българския народ от Мизия. Картината е приблизително същата с тази, представена за жителите на Болгаро Верчелезе от Пероза (42), както и тази, която ние ще очертаем за общините на Молизе.
           В Булгаро Верчелезе патронните праздници се честват с неколкодневни танци, а камбаните бият в стила на гонговете от азиатските пагоди. Характерен е праздникът на Св. Бово(43).

          V. Културни изяви - Един от първите знаци за човешката цивилизация е разпределянето на времето на части, разпределено по движението на небесните тела. За дните, определени от въртенето на Земята около себе си и за месеците, регулирани от лунните фази, календарите не се различаваха. Но годината бе различна според изчисленията на различните народи. Мнозина не позволиха допускането на грешка с въвеждането на междинни месеци.
           Според Микола и Фехер (44) хрониките на прабългарите, започващи от древността преди китайската, ни сочат че годината е лунна, но на всяко петилетие се прибавя по един месец за да се коригира разликата със слънчевата година. Изброяват се периоди от по дванадесет години наименовани на по едно животно:
          1 - сомор = мишка (45) ,
          2 - сигор = крава ,
          3 - ? ,
          4 - двазан = заек (46) ,
          5 - верем = високосна година (47) ,
          6 - дилом = змия (48) ,
          7 - адгор = кон (49) ,
          8 - текю = овен (50) ,
          9 - ?  ,
         10 - тох =петел (51) ,
         11 - етх = куче (52) ,
         12 - донс = прасе (53) ,
        Що се отнася до месеците, те бяха означавани с обикновено номериране:
         елем - първи, вечем - трети, тутем - четвърти, бехтем - пети, алтем - шести,  цитем - седми,  сехмен - осми,  твирем - девети.
         Липсват данни за втори, десети, единадесети и дванадесети, но можем да ги допълним, като ползваме приблизително същата турска номерация, при която поредното число се образува като се добави инчи вместо ем на числителното. Така получаваме ик-ем - втори, и вероятно ликем - десети, ликелем - единадесети, ликикем - дванадесети(54).
        Примитивната писменост се състои от рунически знаци, намерени навсякъде където са разкрити пътища, изкопани ями, изградени крепости. Когато ще стане възможно да ги дешифрираме, ще завоюваме нови познания за историята на древността. Хрониките, които са били писани от хановете през осми век след Христа са били написани на турански език, но с гръцки букви. Докато липсват каменни паметници от хуно-аварите, въпреки че са владели Балканите в продължение на четири века, българите владееха укрепени градове с каменни надписи още преди да преминат на Дунав. В Шумен, Абоба, Преслав, Плиска и Мадара, където се възхищаваме на гигантския конник изваян в скалата, остават и останки от величествени сгради. Начинът на строеж на крепостите се приближава до този на китайците, докато този на дворците е подобен на персийския стил на Сасанидите(55).
        Примитивната скулптура се проявява в погребалните фигури, наречени с прабългарския термин "кап", а у днешните унгарци - "кеп". Статуите на починалите при кумани, турци и българи и днес се наричат със същото име - камение-баби-с (56). Във Виенския музей за История на Изкуството могат да се видят различни изделия, внесени от азиатските народи населявали поречието на Дунав. Това са облекла, катарами, колани, оръжия, сакрални съдове, конски сбруи, бронзови и стъклени идоли, златни идоли. Примитивния орнаментален мотив е змията. Един от трите центъра от които се внасят тези предмети, е Южна Русия, която е била населена от скитите и откъдето са тръгнали ордите на българите. Всички гореказани предмети могат да се определят че са проникнати от китайската култура.
         От девети век, след делото на Св. Св. Кирил и Методий и вследствие покръстването, българската литература се явява изцяло на славянски език и се разделя на три периода, разгледани много компетентно от професор Дамяни (57), към когото препращаме нашите читатели. Трябва само да отбележим, че тя се характеризира с трите общи периода: реализма и утилитаризма. Те добре разкриват винаги преобладаващия турански дух. Това изплува от друг, по-скоро рядък, отколкото единствен факт само в българския народ прозата предшествува поезията, която е вдъхновена от елено-славянски елементи, между които изпъква Христо Ботев, "извисен в култ от потомъците като символ на най-възвишените патриотични, човешки и социални идеали и персонифицирал едновременно националната поезия".
         Нищо по-специално не може да се каже за българската култура в Панония. Там е трудно да се отдели културната дейност на българите от тази на другите уро-алтайски, аварски, йацигски, кумански, унгасрки раси, тъй като антропологията и филологията загубват своите качества. Каква разлика е възможно да се направи между различните военни, литератори и хора на изкуството, чието презиме окончава на "И"(58)? В Италия, освен лингвистични остатъци, след задълбочено проучване, намираме непроменени традиционните изкуства в украсяването и орнаментацията на злато, изработката на дантели, в полите и наметалата, в Абруци и в Молизе. За останалото не може да се говори за българска култура, тъй като няма никакво специално определение.
         Обаче многобройни са културните прояви на хора с българска кръв. Те са такива и толкова много на брой, че ако бъдат изброени, ще събудят адмирацията и учудването на всички. И в тях преобладава нотката на реализма. Българското Молизе роди не толкова поети, художници и музиканти, колкото велики духовници, най-велики клиницисти, неподкупни и честни юристи, храбри воини. Затваряме тази глава със списък на прабългарски думи, запазили се в Молизе, които досега не сме споменавали: 1 - чиаботе - смесица от груби храни(59); 2 - чуоте или чоте = кръгло, пълно(60); 3 - крик = изправен, бърз, нкрика = да скочиш право нагоре(61); 4 - "пута-пута", така се привикват патиците (от славо-татарското "потка" = патица); 5 - "шерте" = каналче за вода, подвеждащо потока към воденицата (от монголското "схи" - вода и "ер(т)" - вена); 6 - "марак" = нож (от турското "мизрак" - железен прът, копие); 7 - "теле-теле" = пълно-пълно, препълнен (от пан. "телйес", турк. "долу" = пълно); 8 - "зурре" = човка (пан. "сзуле" = родител, турк. "зухре" = Венера, символ на репродуктивността); 9 - "сараконе" = авлига (турк. "сари" = жълто и "куш" = птица); 10 - "варта" = чакам (първото а от думата е с глух звук и произношението се приближава до е). Напълно съответства с унгарската дума "вар-ни", особено в някои времена от неопределената форма(62). 11 - "зек-зик" = малък, малка (от тибетски "за" = малък).
 

--------------------

(1) GEZA FEHER: op. cit.

(2) LABBEUS PHIL. : "Sacrorum Conciliorum collectio" . Venetiis, 1657, vol. XV.

(3) Думата ШАМА има в корена си ШАМ, произхождащ от КАМ вследствие на фонетичното превръщане на глухата гърлена в шипяща устна, както това става при келтите и при китайците. КАЛ също изглежда произлиза от КАМ чрез замяната на М в езиковата Л. Монголските САМА и ШАМА, еврейското КАМ, арабското ШАМС, турското ШЕМС, индйското КАМА, латинското КАЛОР изразяват топлинна мощ, която се персонифицира от втория син на Ной, който по този начин стана епонима на един основен клон на човешкия род.

(4) Син на Аполон, наречен Ескулап, слънчева светлина носеща всички лечителни свойства. Само в някои райони Слънцето вместо да е символ на благосъстояние и комфорт, поради прекалената горещина се приема като вредно. Херодот в края на 4-та книга от неговите Истории говори за Атлантите, обитаващи африканските пустини, които ругаят при изгрева на Слънцето.

(5) Bobich G.:  loco cit.

(6) Labbeus Phil.: op. cit.

(7) Етруският народ беше от туранската раса, но пропит с елинска култура. Това мнение, изразено най-напред от Тейлър и от Байрон, поддържано от Марта, се поема от нас и го защитаваме в трудове, които ще получат допълнително развитие.

(8) Messina G.: "Le scoperte del Turchestan Orientale", Civilta Cattolica, 1932; " Il  Manicheismo, Storia delle Religion", vol. I, Utet, Torino 1934. - Wolf C.: "Historia Bogomilorum",  Wittemberg, 1712. - Sjavenkoff U. N.: "A study of Manicheism in Bulgaria", New York, 1927. - Miletic L.: "I nostri Pauliinaik -  Storia etnografia letteratura", Sofia, 1903.

(9) Калвинистката ерес, поради известно симулиране на строгост на нравите всред нейните апостоли и поради минималното догматично съдържание, бе възприета от масите, стремящи се към реформи и политически и социални бунтове.
     Нашите Валдези (от областта Валде - бележка на преводача) я възприеха веднага с подновена жар. Но твърде скоро това им струва безмилостни изтребления във Франция, Пиемонт и Калабрия.
     В Унгария се появи най-напред в Кройзер, след което около 1546 година премина в Трансилвания, където получи силно развитие в резултат от делото на принц Габриел Бетлен.

(10) Rachis leges., cap. VI, Canciani : op. cit. ЗАНА има за корен ЗАН, което означава "тъмен, мрачен" и "кавга, бой" както на немски, така и на тибетски език (немски занк = кавга, занкош = кавгаджийски; тибетски зан-зан = затъмнявам). Монголски или арийски произход? Имайки в предвид немското окончание с глухото "к" даваме предимство за монголския произход, също и поради изразителното действие на глагола.

(11) Хан е систола от ка-хан (главатар на главатарите), съществително което приема превъзходна степен с удвояване на корена. Велики е славянска дума, която вероятно е свързана с турската дума вали, означаваща върховна големина.
      С Кав-хан се означава главата на военната къща, докато с тар-хан - гражданската, цивилната къща.

(12) Боляр (от булие) - по-голям, багаин (от турски баг = господар).

(13) Labbeus F.: op. cit.

(14) Labbeus F.: op. cit.

(15) Неопределената дума хан, според юридическата степен, се среща в средновековните карти като специфичен благороднически епитет като хан-синьорио =  хан-господар, хан - барон и така нататъка.

(16) D'Amico V.: op. cit., pag. 58.

(17) Rotharis leges -  Canciani : op. cit.

(18) Тази дума няма никаква, дори и далечна връзка с германските латински езици, нито със славянските такива. Срещаме англосаксонската бур (къща, стая), английската боуер (навес, колиба) и Лекс Аламанорум дял XCVII, глава I - бурика (егрек за стада); но било за темата или за значението, трябва да се отдели бролио. Френското бюро би могло да произлиза от биролио.

(19) Всички думи от маджарския език, които нямат окончателна етимология, в този труд са посочени като панонски думи.

(20) Биро на простонароден милански език означава също пелерина с качулка, може би защото се носи от полицейските агенти.

(21) Iamalio: "La Regina del Sannio - Ginestra degli Schiavoni", Ed. T.  Federico, Napoli. - Amorosa F. A. da Limosano : "Manoscritto", Atti notarili, libro XXIII (1734).

(22) Romano G.: "Il Palazzo di re Teodorico in Pavia".

(23) Diacono P.: op. cit., L. III, c. S.

(24) Презимена и топоними от Беневенто и от Санио потвърждават това.

(25) Тройа, в знаменития си труд "Лангобардски дипломатически кодекс" поддържа, в противовес на други автори, че слезлите в Италия алогени заедно с Албоин и по-специално сарматите и българите, нямаха предимството да имат свои собствени закони, особено след като "кадархеде"-то на ламгобардите станаха общ кодекс за всички след Едикта на Ротари. Други цитират актове за продажби, направени на база на норми секундум национем суам = съгласно неговата нация (бележка на преводача) - от цитирания Едикт, глава 377.
       Една присъда, издадена в Бари през 1127 година (Carabellese F.: "L'Apulia ed il suo Comune", Monopoli, 1905, p.406) заявява в лангобардския закон разпореждания за българите и разпореждания за славяните, като последните не се допускат до законите за  свободните граждани.

(26) Curatolo E.: "Scritti e figure del Risorgimento Ital.", Bocca, Torino, pag. 270. Enciclopedia Treccani, Rumenia, Bucarest.

(27) Feher G. : op. cit.

(28) Abbiamo infatti tur. ko-yun (pecora) e yun (lana).

(29) Чарда е дума, съставена от чи и арда. На всички уро-алтайски езици от Тихия океан до Дунав тя означава земя. В японския е включена в думата тсу-чи, в турския - в чифлик. Арда (турски) означава границата на земята, тоест имота. Чарда означава същото.

(30) Други топоними потвърждават селската и индустриална дейност на българите. По-горе вече казахме за расовите омоними и за махалите С. Андреа, разните Филети Канталупи и съставните от "кара". Можем да отбележим различните съставни на турското "су" и панонското "виз" (вода) като Сузано, Сузегана, Сузара и така нататък; "Визил" - Визола, Веца, Вецола, Вецолано, Аведзано и така нататък; и освен това Балангеро - рибарско пристанище, произлизащо от турското "балик" = риба, Робеко - от турското "робек" = малък стапел, малко пристанище, различните Моте - общности на бедни работници (от панонското "му" = работа). Имена със Гацо и Кацо (Гацада, Гацано, Гацаника, Гацола, Кацаго, Кацазо) сочат селски райони в блатисти местности в които се отглеждат гъски (от турското "каз").

(31) La Patria, Udine, Utet, Torino.

(32) De Cillis E.: "I grani d'Italia", Roma, Camera dei Deputati, 1927. - Pezza: op. cit.

(33) Мансо и Булгаро откриваме свързани в много документи от Аркивио Капитоларе на Верчели.

(34) Между думите от простонародния средновековен латински срещаме "хомагиум" и "хоминиум".

(35) Sella P.:"Statuti feudali del Cicolano",  In Convegno Storico Abruzzese-Molisano, 1931, Vol.I.

(36) "Feste nuziali bulgare", Mattino, 29 maggio 1937.

(37) Il Molise: "Vie d'Italia",   1938, n. 9, Milano.

(38) Canitz F. R. : "Bulgaria",  A. I., n. 1-2. p. 41.

(39) От Фехер знаем, че жените от епохата на Аспарух са покривали главата си с нещо като боне, което е овивало и врата им двойно или тройно. Същия маниер се среща и днес в Молизе, където бонето е образувано от завързан шал и се нарича с лангобардската дума Тукатин. Vedere "Terra di Molise" di T. d'A. con belle tricromie. Vie d'Italia  e  del Mondo,  1936, n. 2.

(40) Селяните се обуват с цървули, изработени от правоъгълник от телешки гьон, който се завързва отзад на крака с различни ширити, които се навиват нагоре по крака, и се наричат "чоча" а също и "дзампито" в Молизе. Сигурно е че този термин не идва от гръцки, латински или немски. Срещаме го в унгаро-турски думи, означаващи обувки, като ча-пула, чизма, чо-рап, чул-ки. Следователно сме прави да го приемаме за прабългарски термин.

(41) Missana G. V.: "Bulgaria", A. I., n. 1-2, pag. 33-34.

(42) Perosa M.: op. cit., pag. 426-436.

(43) Този светец за нас не е друго освен славо-татарското божество Бобо, но християнизирано; а любопитните обичаи, описани по-горе, са останки от обичаите на саманистите.

(44) Mikkola D. C.  - Feher : op. cit.

(45) Японското "Ne-zumi".

(46) Турското "tavsan".

(47) Панонското "vereb" (врабче).

(48) Турското "yilan".

(49) По-точно не военен кон  (?) .

(50) Турското "kosc".

(51) Турското "tavuk".

(52) Панонското "eb" (et).

(53) Турското "domuz", панонското "diszno".

(54) Номерациите, въпреки да са от същата лингвистична група, са с голямо разнообразие в първата десетка. Странно, но елементи от различни групи понякога се разменят, друг път се приближават. Най- голяма съгласуваност има между прабългарската и турската номерация, което ни говори за общ расов произход.

(55) По правило арианите имаха дървени къщи, алтайците - палатки (шатри), семитите - каменна къща. Само градовете на последните носят имена като Кар и Карта, които са специфични за каменните структури. В Персия големите строители са били Асирите семити, от които българите са възприели каменното строителство. Това намира своето неопровержимо доказателство в библейския текст за Генезата, глава единадесета, стих 27:  Dilatel Deus Japhet et habitet in tabernacilis Sem.

(56) Feher : op. cit.

(57) Damiani E.: "Il volto della letteratura bulgara", In r. Bulgaria, A. II, n. I.

(58) Презимето Батори би трябвало да е българско, турско е Тьорьок.

(59) Не открихме правдоподобно съответствие на тази дума в арио-семитската лексика. Тя има някаква връзка с панонската дума чепел-ни, означаваща вършея, разбърквам.

(60) Така се казва на дебелите и закръглени деца, както биха се нарекли "прасенца". Прасето на китайски и монголски се нарича "чиу" със специална фонетична модулация. Този корен, с различни окончания, в много италиански диалекти се среща в думи, които означават "прасе", както Дантевото "чиако" и флорентинското "чиана". В много местности в Молизе прасето се нарича от народа "чик чок", а също и "чиук". Като заменим славо-татарския суфикс "к" с итало-латинския "ото" се получава "чиуото" и "чиото".

(61) За тази дума не намерихме друга връзка освен панонската "угрик" = скача.

(62) На този панонски глагол съответствува съвременния немски вартен със същото произношение. Той отсъствува при другите немски диалекти, особено в саксонски, който заедно с лангобардския, остави следи в нашите села. Ето защо се счита че той е панонска инфилтрация в Южна Германия, а в нашите земи - панонско наследство.
 
 

[заглавна][ I ] [ II ] [ III ] [ IV ] [ V ]