Make your own free website on Tripod.com
РЕлигия и РЕч,
ВРЕме и наРОд

Емил Захариев

english

          Целта на този ред от мисли е да хвърли нов поглед върху известни факти от историята на древните българи и така да доведе до нови изводи за РЕлигията, РЕчта и историята на българския народ.
          Известно е, че бога на българите е ТангРА. Знаят се и подобни названия, които обхващат обширен географски район, като Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира).
          Ако разложим съчетанието Т(анг)РА получаваме:
          (Т)анг(кх)РА(АНГ+РА), като последните две са известни понятия от Египетския пантеон на боговете!(1)
          -  Анг(кх) е панделката на живота, която държат всички египетски богове;
          -  РА е името на бога-слънце.
          - (Т)АНГРА  МАНЮ(МАНА),  АРИ(А)МАН -  при персите.
          Знае се, че българите от всички небесни светила най-много са почитали слънцето. В известния филм на ВВС, мъжката мумия на европеид, намерена в Тарим, има татуирано слънце на лявото слепоочие.
           Разчитането на трите пръстена-печати(2)  , направено от професор Зайбт и потвърдено от Д. Витанов, може да бъде оспорено. Според нас то може да бъде сведено до:
           1. ХО(У)РБАТ ХОР  БАТ  - за първия пръстен.
            - ХОР  БАТ - царски титул указващ божествен произход.
            - Варианти: ХОРВАТ - лично име; ХЪРВАТ - национално име.
           2. КО(У)РТ ХО(У)Р  БАТ   КОРТ ХОР БАТ  - за останалите два пръстена. КОРТ  - лично име.

A---------------------------------------------------Б-------------------------------------------------В

Монограми от златни пръстени-печати открити в гроба на Хор Бат (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна).


1.
Предишно разчитане А)  Б) В)
Бат Орхану Патрикиу
2.
По Емил Захариев Hor Bat, Хор Бат Ko(u)rt Hor Bat
Ко(у)рт Хор Бат
Ko(u)rt Hor Bat
Ко(у)рт Хор Бат

           Ако се приеме ХОРБАТ за вярно, присъствието на Сокола(3)    с усукана в краката му змия, става съвсем логично.

           Соколът е символ на бог Хор, а змията - на бога на злото Сет, Сат, Сатан (чичото на Хор).
           Така името на Хор се свързва с легендата от Египетския пантеон на боговете, в която той побеждава чичо си Сат - узурпатор на царския престол и убиец на баща му Озирис(Сак и Сок).
           Двойките лъвове(4) , които са символ на земна сила и плодовитост според Египетския пантеон на боговете са царски аттрибутни символи.
           От казаното до сега следва, че "Именникът на българските канове" е сгрешен още при първото словосъчетание - Авитохол. Следва да се чете:
          - АВИТ (О) ХОР или АВИТ (УС) ХОР, което ще рече - праотеца (прародителя) ХОР.
          - КОРмисош или КОРмесий също може да се прочете като ХОРмисош, ХОРмесий или ХЕРмесий.
 Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Херос(Хермес), гръцкия Херакъл и латинския Херкулес.
           В средна Азия са известни имената на племената САКи, СОГ(К)ДИИ и ХОРезмий. САК и СОК са египетските имена на ОЗИРИС - бащата на ХОР. Имената на племената вероятно произлизат от задължението на групи хора да извършват ритуали в чест на САК и СОК(ОЗИРИС) и ХОР.
           В заключение ще си припомним малко БЪЛГАРСКА РЕч и ХОРтуване:

-  РА - РАй,  РАйко(а);
РАт - РАтувам;
РАдост, РАдан, РАдко(а), РАдетел, РАдее;
РАста, РАло,  РАлчо.
РЕлигия, РЕч, РЕд, РОд;
РАйко изгря - народен израз за изгрева на слънцето.

-  ХОР - ХОРа, които играят ХОРа;
ХОРтувам, ХОРугва - знаме;
ХАРесвам, ХАРизвам, ХАРтисвам, ХАРен.

-  САК иСОК - САК + РА ? САКРАлен(САКРАлно) - свещен, свещенно;
САКам - искам, СОК - плодов;
САКАР(А) - планина, СОКол - птица;
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКам - за малки деца и животни;
САКалиби - обичащите бога САК;
(С)АКинак - вид меч.

          Пътят за доказване на тези взаимовръзки е дълъг и сложен. В случая е по-важно посоката да е вярна.


Използвана литература:
1. Луркер, Манфред. Богове и символи на древен Египет. (Енциклопедичен справочник). 1995 г.
2. Проф. Вернер, Йоахим. Погребение Малая Перешчепина и Кубрат  - хан на Българите. 1988 г.
3. Костов, Георги. Погребението на хан Аспарух в светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина   и Вознесенка.
5. Манетон. История на Египет и генеалогия на царете(Хор - 300 г.).
6. Проф.доктор Ценов, Ганчо. Кроватова България. 1998 г.

Дата: 22.02.2000 г.
 
 

 Автор:  Емил Захариев
 Дом.тел.:   760294
 Служ.тел.: 9145  1853  6585