Make your own free website on Tripod.com
 


 

ЗА МАСИНЪ-ДЕНЪ
(От другио певецъ)

 
          Едно время пролеть-та на 1-ьiй Априлiя колели кур-банъ отъ село-то три крави, а секой единъ готвилъ кукошки и са гощавали; крави-те като ги турели да са гот-ветъ, ни валили огань, но една малка мома много тайно никой да не знае навалела огань, а други моми подвързани съ очи те за да не гледатъ играли хоро около казане те, и испевали следоюща-та песна:
 

Песна 1.

Боже ле Йогне Боже,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита,
Застигналъ е Магата
Магата Асуита.                                         5
Излели сме фафъ гора-та
Деветъ моми се девойки,
Чи сме една у майка,
Сека мома църна пуйка,
Сека мома ясна книга,                         10
И се злату позлатени,
Позлатилъ ги Има царе,
И съсъ царе си говорилъ,
Курбанъ да ти коле
Църни пуйки позлатени—                     15
Курбанъ, Боже, ти колеме
Църни пуйки позлатени,
Пееме ти ясна песна,
Фафъ гора-та седиме
Малу млогу три нидели;                        20
Яди ни са пие ни са,
Колеме ти църни пуйки,
Готвиме ги ядиме ги,
Лу си йогань немаме.
Мольба ти са молиме,                         25
Какъ си седишъ на небе-ту
Фъ йогнени те сарае,
И да фсекнешъ люта йогане
Да попалишъ ясну слънце,
Да изгрее на земе-та                           30
На земе-та фафъ гора-та,
Силна йогне да си фсекне
Да готвиме църни пуйки,
Да ядиме да пиеме;
И да си прогони тешка зима              35
Тешка зима снегувита,
Чи ни са веке дудела.
Пееме ти, Боже, фалиме-та!
И чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну слънце,                        40
Да уреме низъ поле-ту,
Да копаме низъ лозiе-та,
Що е живу да просфетне
Да са шета низъ поле-ту.
Ни седиме веке фафъ гора-та,        45
И на праща Има царе
Да са шетаме низъ поле-ту,
На поле-ту курбанъ ти колеме,
Колеме ти суру агне
Що е едно у майка,                                 50
И ти пееме ясна книга,
Та та фальба фалиме!
Чи съсъ тое светла йогне
Ясну слънце са попале
И изгрева на земе-та                           55
На земе-та фафъ гора-та;
Ясна песна ти пееме
Ясна песна ясна книга,
Що е писа Има царе
Ега беше на небе-ту                            60
На небе-ту три години
И на Бога изметъ прави—
Вишну Бога ублагилъ са,
Та гу дарба дарева
Ясна книга позлатена                         65
И фафъ книга ясна песна;
Какъ си слева на земе-та,
На душе му неволе,
На Бога курбанъ да коле,
Да му пее ясна песна,                         70
Що е ясна кату слънце,
И да му са мольба моли.
И неволе му растанала;
Вишну гу дарба дарева,
Има царе му продумала                      75
Боже ле Вишну Бога,
Давашъ ми ясна книга
И ма дарба даревашъ:
Що да праве ясна книга?
И да ми е неволе,                                  80
Ни си пее ясна песна,
И неволе ми са растанала.
Вишну Бога си гу ючи,
Та си пее ясна книга.
И му заръкъ заръче,                           85
Какъ си слева на земе-та,
Да си найде деветъ моми,
Деветъ моми една у майка,
Да ги има фафъ сарае
И да му са за неволе:                           90
 Да ги ючи ясна песна
И на Бога да са молетъ,
Та му са неволе растанала.
Олезалъ царе утъ небе-ту,
Фафъ ръки му ясна книга,                  95
У зарила са усенила са,
Я са шетна низъ града
Та си тера деветъ моми
Що са една у майка —
Насъ е намера намерилъ,                 100
И на ималъ фафь сарае
Та на ючи ясна песна:
Мольба, Боже, ша ни чуешъ!
И чекаме малка мома
Фафъ гора та три нидели,                105
Хаберъ да ни носи:
Узарила са звезда зорица
И изгрелу ясну слънце,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита,                       110
Зададе са утопливу лету.
 
 
 
 



назад