Make your own free website on Tripod.com
 

ЗА ЕНЮВЪ-ДЕНЬ
(Отъ другио певецъ)


 

Слела ми Друида утъ гора
Утъ гора Друида утъ планина,
Та си ми дойде фафъ селу.
Фафъ селу е Друида у кмета,
Та си са рукна подрукна:                       5
Ой ле ми стара кмета!
Бога ма, кмета, пратилъ
Фъ тае гора фъ планина-та,
Та си му изметъ чинамъ
Сега малу три месеца.                          10
Я си ми никой ни дойде
Ни утъ града, ни утъ селу,
Ниту царе, ни ту кмета,
Да си ма царе види,
Да си ма кмета пита                            15
Що си му терамъ утъ селу.
Дойдохъ ти, кмета, фафъ селу:
Утъ сега, кмета, ду ниделе,
Да ми найдешъ малки моми
Малки моми песнопольки,                   20
Да ми ги фъ гора пратишъ.
Ка' си на Бога изметъ чинамъ,
Ка' си са каче на дъру,
Да си ми песна пеетъ,
Та ми са дъру Златева,                        25
Целни са вейки целниви,
Целе си малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце,
Фъ гръди хми ясна месечина,
Фъ скути хми дребни звезди.                30
Върна са Друида завърна
Та си фафъ града утиде,
Фафъ града при царе,
Та му вели ютговори:
«Фъ гора самъ, царю, фафъ планина    35
Сега малу три месеца,
Я си фафъ гора ни дойде
Да си ма, царю, питашъ
Да си ма, царю, прашишъ
Що си фафъ гора чинамъ.                         40
Дойдохъ ти, царю, фъ сарае,
Тимбихъ ти, царю, чинамъ:
Ду ниделе фафъ гора да дойдешъ,
Да дойдешъ, царю, съсъ първу любу;
Хемъ да си карашъ руди йовни                45
Руди йовни факли йовци,
Та ми ги курбанъ колешъ,
Язъ си та дарба даре
Другида вейка целнива—
Млада си враче, царю, станалъ,               50
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Та са пу земе фалишъ!
Рече му Юда ни утрече
Па си ми фъ гора фъркна.
Рану ми царе приранилъ                            55
Рану ми царе предъ слънце
Предъ слънце царе на лъница,
Та ми са шета фафъ града,
Та ми са шета утъ къща на къща,
Да си ми найде малки моми                     60
Малки моми песнопольки;
Събралъ си е малки моми
Та си ги кара фъ сарае.
Пели му моми припели,
Деветъ са моми песнопольки;                 65
Чи хми е песна ду небе.
Закара си първу любу
Та си ми фоди фафъ гора
Фафъ гора царе на стаду,
Та си закара руди йовни                           70
Руди иовни факли иовци,
Та си утиде фъ Друйна-та гора.
Флезе ми царе фафъ пещере,
Я са е пещере запустила,
Бегала Юда побегнала.                           75
Мольба са царе моли:
Варай ми Друиду,
Лу де да си тука да си,
Чи ти самъ Друиду фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле,                            80
Мольба са царе моли,
Я му са мольба ни фанала!
Стара са кмета зададе
Та си ми кара руди йовни
Руди йовни факли йовци,                      85
Кара си малки моми
Малки моми песнепольки.
Стара е кмета мощне хитаръ,
Закаралъ си малка мома
Малка мома съсъ рогна свирка,          90
Хемъ си му песна пее
Хемъ си свирка свири,
Рукна са кмета подрукна:
Вайра ми, Друиду,
Лу де да си тука да си,                         95
Чи ти самъ, Друиду, фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле.
Рече ми кмета ни утрече
Друида са Юда зададе,
Златна хи вица на глава,                     100
Ветаръ ми дуе фафъ гора
Вица са вие на глава,
Бела хи китка на лику,
Флезе ми Юда фафъ пещере,
Та си на царе вели ютговери:             105
Ка' си ми, царю, моми закара
Де ти е, царю, рогна свирка?
Каче са, царю на дъру,
Пела е мома запела
Съсъ песна са дъру ни злати,             110
Целну си дъру ни става
Дуръ си мома ни свири!
Хеле ми дойде стара кмета,
Сетилъ са кмета дусетилъ,
Малки си моми закаралъ,                     115
Рогна си свирка донесалъ.
Рече му Юда ни утрече
Та са на дъру покачи,
Песна ми пее на дъру;
Царе хи курбанъ коле,                            120
И съсъ царе стара кмета,
Руди йовни факли йовци
Слезе ми Юда утъ дъру,
Та си ми йогань вали,
Зготвила Юда наготвила.                    125
Снела ми Юда трапеза,
Седнали моми на гозба,
Седнала Юда на вечере
Та си ми моми гости—
Я ми е царе ни седналъ,                       130
Ниту царе ниту кмета—
Гостила си Юда малки моми
Чи са на Бога песнопольки.
Песна му пеетъ фафъ гора
Сега малу три години—                          135
Тога са моми фафъ града
Фафъ града моми фафъ селу,
Та си юнакъ залибили—
Яли са веке прияли.
Па си е Друида на дъру,                       140
Запели са, моми припели,
Я си са дъру ни злати.
Дуръ си излесе малка мома
Та си ми песна пее,
Та си ми съсъ свирка свири,               145
Пела е мома свирила
Та са е дъру позлатилу,
Целни са вейки целили,
Целила си Друида малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце,                   150
Въ скути хми дребни звезди,
Въ гръди хми ясна месечина.
Къцна си Друида вейка утъ дъру
Та си ми царе дарба дарува,
Дарба дарува стара кмета:                 155
Иди си, царю, фафъ града,
Седи ми, царю, фъ сарае,
Сега си, царю, млада враче,
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Фала ти, царю, пу земе!                        160
Малки са моми фафъ гора
Фафъ гора, царю, при мене,
Та ми изметъ праветъ
Сега малу три години,
Малки са Друиди станали:                   165
Дуръ тога са фафъ града,
Та си юнаци залюбили.
Царе му са нажелилу
Нажелилу натъжилу:
Какъ да са върна фафъ града?        170
Стари ма майки люту клели
Чи хми са моми загинали.
Хаде ми, царю, хаде,
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце                       175
Чи хми са моми фафъ гора,
Малки хми моми малки Друиди.
Слезалъ е царе утъ гора,
Самъ си е царе самичекъ,
Стари гу майки чекали,                       180
Питали гу прашили гу:
Де ни са, Царю, малки моми?
Де ни са, царю, загинали?
Ни ви са моми загинали,
Туку са моми фафъ гора                     185
Фафъ гора фафъ пещере,
Де си е Друида Юда:
Три са години седели
Та си Друиди станали.
Та ша си дойдатъ фафъ града         190
Фафъ града у дома си,
Та ша си любета юнаци.
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце
Чи хми са моми фафъ гора                  195
Малки хми моми малки Друиди,
Седналъ ми царе фъ сарае,
Друида му вейка на рока,
Чи си е станалъ млада враче,
Та си врачи и си лечи.                            200
Дуръ са моми завърнали,
Малки са моми малки Друиди,
Малки са Друиди малки врачинки,
Та си фафъ града врачетъ.
Утъ тога са врачинки устанали,          205
Та си врачетъ и си целетъ.
 
 
 
 

Друида: била Богица, коя-то седела въ гора-та и лекувала секакви болести.
Вица: украшение на глава-та.
 
 
 



назад