Make your own free website on Tripod.com
 

ЗА СУРОВЪ ДЕНЪ.

(Отъ другио певецъ).


 
 
 

Песна 1.

Сива, Сурва усивилъ са!
Седналъ ми Сива фафъ висина,
Фафъ висина фафъ зелена гора,
Дека му е златенъ кладнецъ,
И утъ кладнецъ жарна вода,                                   5
Утъ вода-та силанъ йогань
Силанъ йогань ду небе-ту,
Утъ йогань ми Жива Юда —
Какъ са Юда пременила
Пременила наредила,                                                10
Дрехи хи са позлатени
Та си грее ясну сланце;
Фъ десна хи рока златна каната,
Фафъ каната жарна вода,
Фафъ лева хи рока златна чеше                               15
Служба служи Сива Бога.
Малки моми долу на поле-ту,
Сека мома парна пуйка,
Сека мома чиста кулака,
На бога са мольба молетъ:                                      20
Боже ле, Сива Боже!
Курбанъ ти, Боже колеме,
Днесъ ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день;
Днесъ ми слевашъ утъ небе-ту                             25
Та ми седишъ фафъ гора-та.
Какъ си пиетъ жарна вода,
Какъ та служи Жива Юда,
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си фарлишъ златна чеше                                    30
Да си парснешъ жарна вода,
Да на парене долу на поле-ту,
Да сме живи да сме зрави,
Да сме живи за илинче,
Да сме зрави ду суринче.                                          35
Па сме, Боже, фъ наше града,
Фодиме си утъ каща на каща,
Съсъ насъ иде Жива Юда,
Пременила са наредила са,
Фафъ рока хи златна каната,                                 40
Златна каната златна чеше,
И фафъ чеше жарна вода,
Дека си ми Юда дойде,
Дека парсне жарна вода,
Сички са фъ каща живи,                                          45
Сички са фъ каща зрави,
Та си Юда дарба даруватъ,
На тебе си курбанъ колетъ
Царни пуйки, чисти кулаци.
Какъ си моми песна пеетъ                                     50
На Бога са мольба молетъ,
Жива Юда на белъ кладнецъ,
Лику хи са позлатилу,
И подава златна чеше
Да си пие Сива Бога,                                                 55
Фтегна Бога златна рока
Та си зева златна чеше,
Жарна вода ни си пие,
Лу е парсна долу на поле-ту
Та посипа малки моми                                             60
И лику хми побелелу,
Утъ лику хми ясна зора,
Дрехи хми са позлатили,
Позлатили са побелели са,
Сива Бога дума си продума                                    65
На Юда си вели ютговори:
Ой, ле Юду жива самувила,
Служба ма си Юду служила,
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Сурванъ-день,                                   70
Днесъ утъ мене изимъ имашъ
Да наточишъ жарна вода,
Фафъ рока ти златна каната
Златна каната, златна чеше,
Та си слевашъ на поле-ту.                                       75
Де та чекатъ малки моми,
На мене си курбанъ колетъ,
Курбанъ ми колетъ царни пуйки,
Я на тебе китки бератъ,
Съсъ злату ги повиватъ,                                        80
Та та чекатъ на поле-ту,
Фъ силна града си та каратъ,
Та си фодишъ утъ каща на каща,
Дарба та даруватъ златни китки,
Глава ти накичили,                                                   85
Богица си на нова година.
Три дни, Юду, на земе-та,
Йоку меркашъ фафъ гора-та,
Ега видишъ темни магли
И си роси дребна роса,                                              90
Загърмелу затрещелу,
Да си фаркнешъ на небе-ту,
Поминалъ ми личенъ день
Личенъ-день Сурванъ-день:
Разедихъ са, Юду, налютихъ са,                             95
Застигнала царна година
Та е земе поцарнела.
Жива Юда почула са,
Та утиде на златенъ кладнецъ,
Подаде си златна каната                                       100
Та наточи жарна вода—
И си слезе долу на поле-ту,
Утъ лику хи ясну сланце,
Фъ гради хи ясна месечина,
Фъ скути хи дребни звезди,                                   105
Фъ десна хи рока златна каната,
Фъ лева хи златна чеше;
Малки моми са дусетили
Чи е жива Юда самувила,
Сека мома китка хи подава,                                 110
Та хи глава накичили:
Млада Богица на земе-та.
Жива Юда са засмела,
Та ги служба служи
Съсъ чеше хми жарна вода,                                 115
Пийте ми, друшки, попийте,
Какъ си слуше Сива Бога
Та и васъ си служба служе,
Да сте живи, да сте зрави,
Да сте живи за илинче,                                          120
Да сте зрави ду суринче—
Йоще хми са лику уеснилу,
Блесналу хми ясна зора.
Фафсредъ моми жива Юда
Та е каратъ фъ силна града,                                  125
Жива Юда млада Богица,
Та са шета утъ каща на каща,
Малки моми песна пеетъ:
Гледате ли чуете ли
Какъ на Бога милувалъ,                                         130
Та си прати жива Юда
Да са шета фъ наше града;
Кой си има бела китка
Бела китка и сасъ злату,
Баксишъ дава на жива Юда,                                  135
Турилъ хи е на глава-та,
Накичилъ е млада Богица,
Наточила жарна вода
Та гу вода напоева,
Кой ми пие жарна вода                                          140
Живъ ми е за илинче,
Зравъ ми е ду суринче.
Пели моми и припели,
Сички чуетъ фъ силна града.
Малки моми китки праветъ,                               145
Юнаци ги позлатеватъ,
Какъ са шета жива Юда
Малки моми дарба е даруватъ,
На глава хи бели китки,
Сасъ злату са повиени;                                          150
Жива Юда мощне хитра,
Кой хи дава златна китка,
Подава му златна чеше
Та си пие жарна вода,
Кой хи китка ни дава,                                             155
Подава му студна вода,
Кой ми пие жарна вода
Живъ ми е за илинче,
Зравъ ми е ду суринче,
Кой ми пие студна вода                                         160
Боленъ лежи ду суринче,
На потстеле му кости гниетъ
Кости му гниетъ и кокале.
Тамамъ веке три дни поминали,
Зазърна са жива Юда                                             165
Погледна си фафъ гора-та,
Спуснала са темна магла,
Заросила дребна роса,
Загърмелу затрещелу,
Застигнала царна година.                                      170
Та си фаркна жива Юда,
Какъ си фърка на вишина
Моми хи песна испеватъ:
Ой ти, Юду, млада Богица!
Какъ си фаркашъ на небе-ту                                 175
Искани си бела китка
Що е носишъ на глава-та,
Та си парсни жарна вода,
Па та ду година чекаме,
Бели китки ти повиваме,                                       180
Богица си на земе-та—
Лу кой ти са мольба моли
Живъ си е за илинче,
Зравъ си е ду суринче.
Жива Юда са удрагнала,                                         185
Исканала бела китка
Бела китка утъ глава-та,
Съсъ китка си вода парсна,
Жарна вода йогневита,
Какъ си парена жарна вода                                     190
Малки моми потемнели:
Утъ лику хми зора грее,
Зора веке ни хми грее
Туку хми са коса позлатила,
Та си фодетъ пу дома си.                                       195
Жива Юда на небе-ту
На небе ту дуръ при Бога.
Сива Бога налютилъ са
Налютилъ са разедилъ са,
Припасалъ си люта змие                                        200
Утъ глава-та ду ноги-те,
Фафъ роки му люта сабе
Люта сабе люта грома,
Пудъ ноги му темни магли,
Затемнилъ са сарае му,                                         205
Затемнилъ са потемнилъ са,
Чи е веке църна година.
Какъ си виде жива Юда,
Зъби кърцна кани хи са,
Чи са пременила наредила,                                     210
Подаде хи църна махрама
Та си метна на глава-та.
Седи веке фафъ сарае
И са бане фъ езеру-ту.
Дуръ си поминала църна година,                          215
Дуръ са Сива утличилъ,
Утпаса си люта змие
Та е фърли на земе-та;
Де паднала люта змие
И поела пшеници-те                                                220
Пшеници-те и грозде-ту,
Веке флева фъ градове-те
Фъ градове-те, фафъ села-та,
Та са люту заканила
Да потруе малки моми.                                        225
Дуръ е змие призилила,
Та и Господъ са налютилъ,
И си праща свети Гюрги
Съ тешка буздугана фафъ рока-та,
Съ тешка боздугана, съ люта сабе.                      230
Свети Гюрги на река-та
На река-та на белъ кладнецъ,
Де си точетъ студна вода,
Де си точетъ малки моми;
Свети Гюрги съ бела коне,                                     235
Юнакъ си е надъ юнаци,
Та си слезе утъ бела-та коне,
Та ги пита и ги праши:
Мари моми малки сесри,
Чулъ самъ, моми, казали ми,                                240
Чи излела люта змие
Поела ви пшеници-те,
И си флева фъ градове-те
Фъ градове-те фафъ села-та,
Та са люту заканила                                                 245
Да затруе малки моми.
Какъ ми чуетъ моми-те
Заплакали завикали,
Утмалъ му дума приговаретъ:
Юначе ле незнайна делие,                                        250
Тука долу си е люта змие,
Тука долу на река-та,
Днесъ си флезе фъ наше града
Таинъ зела деветъ моми,
Па си вутре рану иде;                                              255
Хемъ са йоще кани:
Три нидели фъ наше града,
Таинъ хи е деветь моми,
Дуръ да моми покърдиса!
Що са Господъ налютилъ                                       260
Та е наетъ сторилъ
Да затруе малки моми,
Да запусти наше града?
Свети Гюрги ми заплака
Та хми дума и говори:                                            265
Фодите, моми, кажите ми
Дека си е люта змие -
Господъ си ма пратилъ
Да е сека залугъ пу залугъ,
Да отемна ваше града.                                           270
Моми си му приговаретъ:
Бре юначе, бре делие,
Какъ си наетъ сторилъ
Да загинешъ младу и зелену,
Поева та затрува та!                                             275
Свети Гюрги ни са плаши,
Я си копни бела-та коне
Та утиде на река-та.
Люта змие на слънце-ту,
Протегнала десна нога                                           280
Та е дремка нападнала,
Люта змие съсъ три глави.
Свети Гюрги са подрукна
Ой, ти змие Сура Ламие,
Фърлилъ та Бога на земе-та                               285
Белкимъ са удавишъ фафъ река-та,
Я си излела на поле-ту
Та поевашъ пшеници-те;
Кой та врагъ нанесе
И да флезешъ фъ силна града                                290
Дека флела Жива Юда
Та пърснала жарна вода,
Лу кой пие жарна вода
Живъ си е за илинче,
Зравъ си е ду суринче:                                            295
Господъ ти са налютилъ,
Мене си изимъ дава
Да та сека залугъ пу залугъ.
Люта змие вели ютговори:
Флела самъ фъ силна града,                                 300
Дека е фодила Жива Юда,
Пърснала е жарна вода,
Ни самъ фодила, ниту фоде,
Лу си фоде утъ къща на къща
Дека Юда ни фодила,                                              305
Дека дарба е са ни дарили,
На глава-та хи китка ни турили.
Свети Гюрги ни е слуше,
Лу искара тешка бездугана
Ду три глави хи посица,                                         310
Та истекли ду три реки:
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку.
Какъ видели малки моми,                                    315
Фанали му бела-та коне.
Фанали гу за юзда-та,
Та му са мольба молетъ,
Да хми дойде фъ силна града
Фъ силна града дуръ при царе,                              320
И царе гу дарба дарува.
Свети Гюрги вели ютговори:
Ни духодамъ, моми, фъ силна града
Фъ силна града и при царе,
Лу си фоде на небе-ту,                                          325
На Бога изметъ чинамъ.
Ваше царе дарба ма дарува,
Ега ми е личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
Да ми коле суру агне,                                            330
Суру агне позлатену.
Речь-та йоще ни утрече
Копни коне ни са виде,
Лу си фъркна на небе-ту.
Малки моми фафъ сарае                                      335
Фафъ сарае дуръ при царе,
Та му думатъ и говоретъ:
Ой ти, царю и везирю,
Чулъ ли си, царю, виде ли
Чи си дойде юнакъ на земе-та?                           340
Юнакъ си е утъ небе-ту,
И си яха бела коне,
И си има тешка буздугана,
Та посече люта змие,
Истекли са ду три реки:                                       345
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку,
Утемна ти силна града.
Фанахме му бела коне,                                         350
Фанахме гу за юзда-та,
Да ти дойде фафъ сарае,
Дарба, царю, гу дарувашъ.
Той ни вели ютговори:
Ни духодамъ, вели, фъ силна града                     355
Фъ силна града и при царе,
Лу си фоде на небе-ту
И на Бога изметъ чинамъ.
Ваше царе дарба ма дарува,
Ега ми е личенъ-день                                            360
Личенъ-день Гергювъ-день,
Да ми коле суру агне,
Суру агне позлатену.
Рече юнакъ ми утрече
Та си фъркна на небе-ту.                                      365
Силна царе какъ ми чуе,
Йоще му са ни верува,
Я си яхна барза-та коне,
Та утиде на река-та.
Нищу нема на река-та!                                         370
Йоще текатъ ду три реки:
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку.
Дуръ тога ми царе уверувалъ.                             375
Та са върна фафъ сарае
Фафъ сарае у дома си.
Та си чека личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день.
Какъ са веке зададе                                                 380
Личенъ-день Гергювъ-день,
Царе ми е фафъ гора-та,
Де му пасе сиву стаду,
Избира си прибира си,
Три дни си избира суру агне,                                  385
Тамамъ агне си намери,
Тамамъ веке да си иде,
Зададе са Жива Юда
Жива Юда самувила,
Подрукна са зарукна са:                                         390
Варай, царю, фъ силна града,
Намери си суру агне,
Та си фодишъ фафъ сарае,
Съсъ злату гу позлатевашъ,
Та гу курбанъ колешъ,                                           395
Чи са зададе личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
Свети Гюрги града ти утемналъ,
Погубилъ е люта змие.
Я да знаешъ силна царю:                                       400
Да ни си ти флезохъ фъ силна града,
Да ни си та поихъ жарна вода,
Люта змие та затрула,
Дуръ да дойде свети Гюрги
Запустилъ са силна града!                                     405
Я си фани деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
И на мене курбанъ колешъ,
Чи да ни ми колешъ,
Разедихъ са налютихъ са,                                      410
На Сурванъ ни ти ида,
Ни та пое жарна вода.
Рече Юда ни утрече
Ни са виде фафъ гора-та.
Па си царе фъ сиву стаду,                                      415
Прибира си избира си,
Намери си деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
Утиде си фафъ сарае
Фафъ сарае у дома си.                                            420
На свети Гюрги курбанъ коле
Курбанъ коле суру агне,
Суру агне позлатену;
Три дни йоще поминали,
Па на Юда курбанъ коле                                         425
Курбанъ коле деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
И хи са мольба моли,
Юду ле жива самувила,
Ега си е, Юду, личенъ-день                                    430
Личенъ-день Сурванъ-день,
Какъ си Бога служба служишъ
Жарна вода фъ златна каната,
Па ти, Юду, да ми дойдешъ
Фъ мое града фафъ сарае,                                      435
Да ми пърснешъ жарна вода,
Живъ да си самъ за илинче,
Зравъ да си самъ ду суринче.
Курбанъ ми царе коле
На личенъ-день на Гергювъ-день                         440
На свети Гюрги, на Жива Юда.
Жива Юда курбанъ си зазърна,
Та утиде на златенъ кладнецъ
Та наточи жарна вода
Жарна вода фафъ златна каната,                       445
И си зева златна чеше.
Поминали три нидели,
Зададе са личенъ-день
Личенъ-день Сурванъ-день,
Премени са нареди са,                                             450
Златни дрехи ду ноги-те,
Я си китка немала.
Сива Бога фафъ висина,
Фафъ висина фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ дъро-ту,                                455
Дека седи йогань гори
Йогань гори ду небе-ту,
Силна йогане силна пламене
Никой фъ гора да ни иде,
Лу кой иде погурева гу—                                          460
Фафъ йогань ми Жива Юда
Та си Бога служба служи,
Подава му златна чеше
И фафъ чеше жарна вода,
Три дни си гу служба служи.                                  465
Малки моми на поле-ту
И си бератъ бели китки
И съсъ злату ги повиватъ,
Та си чекатъ Жива Юда.
Жива Юда на Бога са моли                                    470
Па да слезе на поле-ту
И да иде фъ силна града
Фъ силна града и при царе,
Сасъ чеше гу служба служи,
Чи хи курбанъ коле.                                                475
Бога хи изимъ даде.
Та си слезе на поле-ту
На поле-ту при моми-те;
Сека мома златна китка
Та си Юда накичили,                                               480
Дуръ хи глава позлатили,
Богица си на земе-та.
Юда си ги служба служи,
Служба хи е жарна вода.
И утиде фъ силна града                                         485
Фъ силна града фафъ сарае,
Подрукна са зарукна са:
Варай, царю, силна кралю,
Излез', царю, на тои-те порти,
Чи ми курбанъ колешъ                                          490
Та та дарба дарувамъ,
Служба та служе:
Излез, царю, да са ни бавишъ,
Вутре рану църна година,
Та си фоде на небе-ту                                            495
Да са бане, да са мие.
Излезе ми царе на порти-те,
Какъ си виде Жива Юда
Съ бели китки на глава-та,
Съсъ златни дрехи ду ноги-те,                           500
Клане хи са селемъ дава—
Та хи са мольба моли
Да му иде фафъ сарае,
Гозба да е гости,
Юда му мольба ни чуе,                                         505
Подаде му златна чеше,
Та си пие жарна вода:
Живъ си, царю, за илинче,
Зравъ си, царю, ду суринче!
Па ми, царю, курбанъ колешъ                              510
Деветъ ювна се факлати,
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Сурванъ-день.
Речь-та йоще ни утрече
И си фъркна на небе-ту.                                       515
 
 

Сива: билъ Богъ на наши-те дедовци, за кога-то веру-вали че билъ Богъ на нова година, и тога му колели курбане за да хми дава здраве и секакво добро, а некогашъ са налютевалъ,итога била Црна година, и му колели курбане за да не хми праща зло.
Жива Юда: била предстателка на животе и на пло-довете; безъ нехину-ту предстателству не билу возможну да са даватъ утъ Бога берекете-ту на земе-та.
Илинче: единъ перюдъ утъ хиледа години.
Суринче: ду нова година.
Богица: значи жена коя то седела при Бога; защо то едно време верували че при Бога въ сарае му седели де-ветъ жени, на кои-то далъ Богъ сека да е предстателка на нещу на земе-та.
Почуда са: значи дусетила са.
Искани: значи искарай.
 
 


назад