Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ

 
            Кога то са събирали юнаци-те въ каща-та где-то съвершавали праздникъ-тъ и колели курбанъ-тъ та
са гощавали, старецъ-тъ хми зевалъ борна-та, и я запалелъ отъ огниището, на кое-то огань-тъ не изгасналъ; моми-те пели следующта  песна:
 
 

Песна 9.

Сивчу ле Сива Бога
СегаСивчу, ни са лютишъ!
Змийна ти коне суру агне,
Що са вили люти змии
Люти змии усойници,                                                5
Що са вили на глава-та
Варснали са малки птици,
Варснали са фаркнали—
Сега, Сива, да са ни лютишь
Ни са задала Царна година,                                      10
Съсъ година ду три Юди
Ду три Юди Расеници,
Та си расетъ на земе-та,
Расетъ си бела града
Бела града, люта грома,                                           15
Какъ си расетъ на поле-ту
Седби-те си повенуватъ
Повенуватъ посахнуватъ:
Мольба, ти, са царе моли
Да са веке ни лютишъ!                                              20
Чи си дошли войводи-те
Войводи-те баректаре-те,
Баректаре-те войници-те,
Подава хми ясенъ йогань
Та хми пали ясна борина,                                          25
Пали хми е дава хми е
Да си валетъ у дома си
У дома си на йогнище,
Вутре ти личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день.                                       30
 
 
 
 
 


назад