Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ

 
            Старий-тъ кмета срукувадъ сички-те старци отъ селото, та хми давалъ отъ дърва-та, кои-то донели моми-те и хми зарачелъ, кога-то зайде сланце-то да навалетъ огань на огнище-то, на кое-то огнище да седи старецъ-тъ отъ къщата дуръ да изгрее зорница-та, и да чува добр да не изгасне огань-тъ, а моми-те да згответъ вечеря-та, коя-то била печени чисти пити пресни, кукошки и баници, и ги назовавали съ едно имя "Суровъ Бадникъ". Кога-то вейке зготвювали Бадникътъ, турели трапеза-та до огнище-то, и на трапеза-та Бадникъ-тъ, но никой не седнувалъ да вечеря дуръ да изгрея зорница-та, защо-то верували че презъ нъщьа дохождалъ Господъ и като поседевалъ на огнище-то, седнувалъ на трапеза-та и вечерелъ отъ Бъдникътъ, трапеза-та чувалъ старецъ-тъ дуръ да са просъмне; тога моми-те влизали въ худая-та где-то билъ Бъдникътъ и запевали следоюща-та песна:
 
 
 

Песна 5.

Ой, ти царю и визирю!
Доста си, царю, седелъ,
Доста си, царю, чекалъ,
Та си седелъ на йогнище,
Та си валилъ ясенъ йогань,                                        5
Йогань си, царю, ни погасналъ.
Дремка та, царю, нападнала,
Какъ си спиелъ на йогнище
Самъ си дойде Сива Бога,
Самъ си дуналъ ясенъ йогань                                  10
Запалилъ си ясна борица,
Та си седналъ на трапеза,
Та вечерелъ ясна Бадница,
Ясна Бадница Суровица,
Вечерелъ си навечерелъ са;                                        15
Бела му китка на глава-та,
Бела китка бели цвете,
Та си китка уставилъ,
Китка ти фафъ сарае,
Фъ сарае ти Сура година,                                         20
Сура година Сурова,
Живи ти са малки деца,
Живи ти са ду хилница,
Ду хилница уродица;
На поле-ту на ниви-те                                              25
Родила са беда пшеница,
Класе-те са увиснали
Увиснали уполнили;
Дуръ да слезе Витна юнакъ,
Да искара златна сарница                                         30
Да си жнее бела пшеница.
Седни ми, царю, на трапеза,
Та си рукни ду млади войводи,
Млади войводи се юнаци,
Та си ги гозба гости—                                                35
Да си палетъ ясна борина,
Ясенъ йогань у дома си,
Да си валетъ ясенъ йогань,
Да хми дойде Сива Бога
Да хми седне на йогнище                                         40
На йогнище на трапеза;
Да си фтегне десна рока
Да си куси Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница,
У дома хми Сура година,                                         45
Сура година Сурова,—
Живи хми малки деца,
Живи хми ду хилница,
Ду хилница уродица.
Седи ми, царю, на трапеза                                       50
Да си на гозба гостишъ,
Чи сме, царю, ни вечерели,
Та ни е душе прималела.
 
 
 
 


назад