Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ

 
            Щомъ чуели тая песна (Песна 2), събирали са моми-те и момчета-та фъ каща-та на старийтъ кмета,
кои-то били пременени съ най-харни-те си дрехи; Кметъ-тъ ги пращалъ въ гора-та да насекатъ дърва и да ги донесатъ за Бъденъ вечерь; моми-те кога-то утивали въ гора-та пеели следоюща-та песна.
 

Песна 3.

Наварвили млади юнаци
Наварвили фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Млади юнаци малки моми,
Та ми носетъ златна балтица.                                5
Я си на моми думатъ,
Е, девойки малки моми,
Какъ сте, моми, наварвили
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Да сме, моми, наетъ сторили                                 10
Да ни сечем белни вейки
Белни вейки и сухарни,
Що сте, моми, усторили?
Какъ са, моми, вращате?
Чи ви са царе насмелъ,                                               15
Ни сте носили белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Насмелъ ви са налютилъ са,
Налютилъ са разедилъ са,
Та си йогань ни валилъ,                                              20
Ни си готви Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Баднина.
Та са Бога налютилъ,
Три му са змии на глава-та,
Фафъ рока му люта срела                                         25
Люта срела пламениста
Та е фарле на поле-ту,
Та си поле погурева,
Посахнали пшеници-те
Пшеници-те и седби-те,                                           30
Дуръ да дойде лету пролету
Погурели класове-те,
Погурели посахнали
Посахнали повенали;
Витна юнакъ ни ми иде,                                         35
Ни си носи златна сарпица
Да си жнее на полету,
Да си жнее пшеници-те,
Та сте моми заплакали
Заплакали завикали;                                                 40
Плачба ви ду сама Бога,
Ду сама Бога сама царе,
Па ви плачба ни чуе.
Моми хми думатъ и говоретъ:
Е, ми луди млади юнаци,                                         45
Царе ви даде златна балтица,
Та ва прати фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Аку си каилъ ни ставате
Да ни сечете белни вейки                                       50
Белни вейки и сухарци,
Сама ви са Бога налютилъ;
Сама си Бога фафъ гора-та
Та са качи на даро-ту,
Та ни сече белни вейки                                            55
Белни вейки и сухарци,
Та ги на царе носиме,
Та си царе йогань вали,
Та си готви суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница;                                   60
Я ви са Бога налютилъ,
Искаралъ си тенка сабе
Тенка сабе йогневица,
Какъ сте вие на поле-ту
На поле-ту на нива-та                                            65
Та ва сече залугъ пу залугъ;
Кой побегналъ и устаналъ,
Да си иде фафъ сарае
Фафъ сарае дуръ при царе,
Налютилъ са разедилъ са                                       70
Съсъ сабе гу посекалъ,
Та си никой ни устаналъ.
 
 
 
 


назад