Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СИРИН-ДЕНЪ

 
           Кога-то наши-те дедове празднували Сиринъ-день ходили седемъ моми въ гора-та где-то били стада-та на сички-те селене; за това ги събирали сички-те въ гора-та на едно место, и моми-те испевали следоюща-та песна:
 
 

Песна 1.

Зададе са личенъ-день
Личенъ-день Сиринь-денъ,
Съсъ день иде Сира-Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка,                         5
Слели ми са фафъ гора-та,
Дека си е Ноню юнакъ
Та си пасе сиву стаду.
Сира Бога фъ пещере-та,
Гора Юда фафъ гора-та,                        10
Афъ десна ръка златна кавала,
Афъ лева ръка златна тоега,
На юнакъ вели ютговори:
Варай, Ноню, чобанъ Ноню,
Три години, Ноню, фафъ гора-та          15
Три години стаду пасешъ,
Па ти стаду умалева!
Та ми са си, Ноню, плакалъ,
Тъжба ми са си, Ноню, тъжилъ,
Чи ти са стаду ни плоди,                          20
Лу ти йоще умалева.
Та ми Ноню думиле,
Та ми са, Ноню, нажели
Нажели ми са натъжи ми са,
На Бога са мольба моле,                         25
И на Бога на бабайку,
Ега си гу служба служе
И си пие студна вода,
Вода съ ръка да пърсне
Да си пърсне на тое-ту стаду,                 30
Та да ти са стаду наплоди.
Бога ми мольба ни чуе,
Туку ми са разедилъ,
Разедилъ ми са налютилъ ми са,
Утмалъ ми дума приговори:                    35
Ой, ле моме Гора Юда,
Йоти ми са мольба молишъ?
Три години Ноню фафъ гора-та
И си пасе сиву стаду,
Какъ си ми е личенъ-день                      40
Личенъ-день Сиринъ-день,
Юди самодиви фъ пещере-та
Излели са фафъ гора-та,
Намерили чобанъ Ноню,
Терали му суру агне,                                  45
Суру агне ни хми дава,
Терали му пресну млеку,
Пресну млеку ни хми дава!
Юди ми курбанъ ни колетъ,
Пресну млеку ни ми едатъ,                      50
Та ни ми е веке личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день:
Пресну млеку ни сирили,
Ни ми яли фафъ гора зелена.
Юди слели на поле-ту,                              55
На поле са юнакъ намерили
Чи си пасе сиву стаду,
Малу стаду триста овци,
Едно си му суру агне.
Юди му велетъ и говоретъ:                    60
Ой ле юнакъ младъ чобанинъ,
Знаешъ ли 'ли ни знаешъ?
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
И на Бога курбанъ колеме,                      65
Та ти са мольба молиме,
Да ни дадешъ суру агне,
Да ни дадешъ пресну млеку,
Суру агне курбанъ колеме,
Пресну млеку сириме,                               70
На Сира Бога са молиме,
Да ти плоди сиву стаду:
Триста овци ми пасешъ,
Три хиледи да ми пасешъ.
Младъ чобанинъ вели ютговори:         75
Ой ле вие Юди Самодиви,
Що си паса сиву стаду,
Едно ми е суру агне,
Самъ си гу курбанъ коле,
Вутре си е личенъ-день                           80
Личенъ-день Сиринъ-денъ,
Да ви дамъ суру агне,
Ша идете фафъ гора-та
Фафъ гора та фъ пещере-та,
Язъ уставамъ на поле-ту,                       85
На Бога си курбанъ ни коле,
Та ни ми е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день.
Ега си ма бабайку пратилъ
Да му паса сиву стаду,                             90
Съсъ клетва ма приклевалъ:
Ега си е, сину, личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Суру агне да си имашъ,
Аку ни гу курбанъ колешъ,                      95
Пресну млеку да ни сиришъ
Умалналу ти сиву стаду,
Ни си веке младъ чобанинъ.
Тука долу на река-та
На река-та пещере-та,                              100
Аку си ми каилъ ставате,
Да седите на поле-ту
Дуръ да ми изгрее ясну слънце
И съсъ слънце личенъ денъ;
Фъ пещере-та курбанъ да колете,       105
Да ви сире пресну млеку,
Дукарувамъ суру агне,
Та си гу курбанъ колете,
Макаръ да ми е само фафъ стаду,
За едно ми Бога деветъ дава.              110
Юди ми каилъ станали,
Та чекали на поле-ту
Дуръ изгрелу ясну слънце,
И съсъ слънце личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день.                     115
Чобанинъ си фана суру агне,
И си цира сиву стаду,
Напълни си ведрица-та
Напъли си пресну млеку,
Утишли ми фъ пещере-та.                        120
Юди ми курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ суру агне,
Чобанинъ ми сири пресну млеку.
Та ми чобанинъ думиле,
Стаду му са на поле ни плоди,                 125
На година едно суру агне!
Какъ ма, мома, служба служишъ
На стаду му вода пърснахъ—
Ега ми са чобанинъ върнахъ,
Стаду му три хиледи!                                   130
Я ма Ноню ни саидисалъ,
Фафъ гора ми курбанъ ни коле,
Какъ ма Ноню ни саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисувамъ:
Вутре рану стаду му са примамилу,         135
Та си бега утъ гора-та,
Ни е Ноню башъ чобанинъ.
Какъ ми дума Бога и бабайку,
Ти ми, Ноню, думилевашъ,
Та му са мольба моле,                                 140
Да ми слезе фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Та му, Ноню, курбанъ колешъ.
Бога ми е фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,                  145
Дека си са Юди Самодиви,
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та си Бога мене пратилъ
Да ти терамъ суру агне —                            150
Юди Самодиви каилъ ни станали
Да ти тератъ суру агне —
Слънце веке изгрева
Задава са личенъ-день                              155
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та ма чека Сира Бога;
Три години ти са стаду ни плодилу,
Се ти стаду умалевалу;
Да ми дадешъ суру агне,                            160
Стаду ти са наплодилу:
Стаду ти е три хиледи,
Станалу ти триста хиледи!
Ютговори чобанъ Ноню:
Бегай, Юду, побегнала,                               165
Искарувамъ люта срела
Та та усрелевамъ на сърце-ту,
Колку ми е стаду умалналу,
Йоще ми терашъ суру агне
Да ми стаду подмамишъ!                            170
Сира Бога да е каилъ ставалъ,
Да му коле суру агне,
Наплодилъ ми сиву стаду.
Разеди са Гора Юда
Разеди са, налюти са,                                 175
Ни утиде фъ пещере-та,
Я си свири златна кавала
И си фърли златна тоега,
Сиву стаду са распелелу.
Чобанъ Ноню ми заплака                          180
Та хи вели ютговори:
Запрей ми, Юду, сиву стаду,
Та ти фащамъ суру агне,
Та ти цирамъ пресну млеку.
Юда му вели ютговори:                              185
Хемъ ми давалъ, хемъ ни давалъ,
Стаду ти са веке распелелу,
Касметъ ималъ чобанъ Круна
Чобанъ Круна на поле-ту.
Сиву стаду долу на поле-ту,                     190
Та гу пасе чобанъ Круна.
Та утиде Гора Юда
Та му вели ютговори:
Помабогъ ти чобанъ Круна!
Вутре си е личенъ-день                            195
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та си на Бога курбанъ коле
Курбанъ коле фъ пещере-та:
Давашъ ли ми суру агне
Давашъ ли ми ли ни давашъ?                200
Ютговори чобанъ Круна:
Варай, Юду, Самодива,
Давамъ ти суру агне,
И ти давамъ девендесе ювна,
Руди ювна се факлати,                             205
За мене ги курбанъ колешъ,
Да ми са плоди сиву стаду.
Рече йоще ни утрече
Та си фана суру агне,
Предели хи девендесе ювна,                  210
Руди ювна се факлати,
И хи цира пресну млеку,
Напълни хи ведрица-та.
Та му Юда вели ютговори:
Варай, Круна, младъ чобанинъ,             215
Ни самъ, Круна, Юда Самодива,
Лу самъ Гора Юда Самувила;
Що ти дойде сиву стаду,
Стаду си пасалъ чобанъ Ноню
Потерахъ му суру агне,                               220
Потерахъ му, ни ми даде!
Засвирихъ си съсъ златна кавала
И си фърлихъ златне тоега,
Та му стаду побегналу
Та ми слезе на поле-ту,                              225
Запаса ми съсъ тое-ту стаду,
Чи си даде суру агне;
Само ти агне фафъ стаду,
Я гу даде на Юди Самодиви
Та гу курбанъ колетъ;                                 230
Какъ си служе Сира Бога,
Сира Бога бабайку ми,
Вода пърсна на тое ту стаду,
Стаду ти триста хиледи!
Закарай ми девендесе ювна                   235
Та ми фоди фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Да си видишъ Сира Вога,
Да му сиришъ пресну сирене,
Та ти брани сиву стаду.                             240
Чобанъ Круна ни са чуди,
Устави си сиву стаду,
Само стаду на поле-ту,
Та закара девендесе ювна,
Съсъ нег' си е Гора Юда,                          245
Та утиде фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та.
Подрукна са Гора Юда:
Тате ле Сира Боже,
Я пречекай, тате, чобанъ Круна,            250
Чи ти кара суру агне,
Суру агне девендесе ювна,
И ти носи пресну млеку,
Припълнилъ ми цедила-та.
Богъ да бие чобанъ Ноню,                        255
Ималъ си е сиву стаду
Малу млогу триста хиледи,
Ни ми даде суру агне!
Разедихъ са налютихъ са,
Засвирихъ си златна кавала                   260
И си фърлихъ златна тоега,
Та му стаду распелехъ,
Стаду му са разбегалу
Та си слелу на поле-ту
Стаду пасе чобанъ Круна;                        265
Потерахъ му суру агне,
Та ми даде суру агне,
Йоще и девендесе ювна
Давендесе ювна се факлати:
Мольба ти са, тате, моле,                         270
Да му плодишъ сиву стаду,
Чобанъ Круна башъ чобанипъ,
Кой му види сиву стаду
Кой му види да завиди!
Сира Бога вели ютговори:                        275
Ой ти моме Гора Юду,
Кому думахъ и казувахъ!
Чобанъ Ноню ни ма саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисахъ,
Сиву му стаду умалелу:                              280
Я ти са си разедила
Разедила налютила,
Распеле му сиву стаду,
Загина му съсъ кураба.
Чобанъ Ноню фафъ гора-та                  285
Та си плаче и си вика,
Сърце му са каменилу,
Белъ ми камень фафъ гора-та!
Рече Бога ни утрече
Зададе са личеиъ-день                           290
Личенъ-день Сиринъ-день,
Чобанъ Круна курбанъ коле
Курбанъ коле суру агне,
Йоще коле девендесе юавна
Девендесе ювна се факлати;                  295
Седемъ Юди Самодиви
Какъ ми зели ведрица-та
Ведрица-та съ пресну млеку
Та ми сиретъ пресну сирене;
Дуръ са веке Бога засмелъ,                      300
Златна му ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Подали му седемъ Юди
Седемъ Юди Самодиви.
Та си вели ютговори:                                  305
Круна ми е башъ чобаиинъ!
Йоще стаду ша му са наплоди:
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та!
Рече йоще ни утрече                                 310
И си фъркна на небе-ту.
Чобанъ Круна на поле-ту,
Та си пасе сиву стаду,
Три нидели стаду пасе.
Стаду му са наплодилу,                           315
Стаду му поле засенилу,
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та.
Та ми слезе долу и фафъ града,
Та си фана триста чобане,                        320
Та си му стаду пасатъ.
Прочулъ са Круна зачулъ са,
Царь ми стана на земе-та.
Сира, Боже, мили Боже!
Ни сме, Боже, Юди Самодиви,                 325
Лу сме, Боже, седемъ моми,
Брате ни са башъ чобане
И си пасатъ сиву стаду,
Та на са пратили фафъ гора-та,
Чи ти е личенъ-день                                 330
Личенъ-день Сиринъ-день,
Дали ни са суру агне,
Та ти гу курбанъ колеме,
Брате ни са чобанъ Круна,
Ни са брате чобанъ Ноню,                       335
Се ти колетъ суру агне.
Мольба ти са, Боже, молиме,
Какъ си пиешъ студна вода,
Какъ та служи Гора Юда
Фафъ гора си вода пърсни,                    340
Дека ни са мили брате,
Та хми са стаду наплодилу,
Ду година ти курбанъ колеме
Суру агне, деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати.                        345
Тука си е пещере-та,
Фъ пещере-та ду белъ кладнецъ,
Днеска ти е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та ми седишъ фъ пещере-та,                  350
Та си пиешъ студна вода
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Гора Юда служба та служи,
Подава ти златна чеше:
Аку си ми чеше забуришъ,                        355
Да намериме златна чеше
И фафъ чеше студна вода.
Мольба ни, Боже, чуешъ
Та си чеше уставилъ,
Да пърскаме сиву стаду,                          360
Що гу пасатъ мили брате,
На Круна са башъ чобане,
Та хми са стаду наплодилу:
Ду година ти курбанъ колетъ
Суру агне деветъ ювна                             365
Деветъ ювна се факлати.
Три дни сме, Боже, фафъ гора-та
Та ни са е дуделу,
Та на чекатъ мили брате.
Ша идеме фъ пещере-та,                         370
Белкимъ си уставилъ златна чеше,
Белкимъ си е намера намериме:
Чи ни са брате разедили
Разедили налютили,
Уставетъ на фафъ гора-та                    375
Да хми пасемъ сиву стаду.
 
 
 
 



назад