Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ПЪРВИНЪ-ДЕНЪ

 
            После  са събирали много моми и момче-та, та ходили въ гора-та, дъ са били овце-те, и закарували ягне-та за курбанъ; кога-то са връщали деветъ-техъ моми излевали та ги причекували и накитевали ягне-та като испевали тая песна:
 
 
 

Песна 4.

Задали са юнали,
Задали са малки моми
Утъ тае гора утъ Белъ Дунавъ
Юнаци ми носетъ ясну пиле,
Малки моми суру агне,                                            5
Ясну пиле утъ белъ Дунавъ,
Суру агне утъ гора-та.
Излезите мили друшки
Мили друшки малки моми
Юнаци ми пречекайте,                                         10
И юнаци малки моми.
Деветъ моми на широки дори
Та си виетъ бели китки,
Бели китки усениви
Съсъ се злату ги повили,                                       15
Та си китетъ ясну пиле
И гу китетъ песна припеватъ:
«Варай, пиле ясну пиле,
Китка ти, пиле, на глава-та!
Какъ та царе курбанъ коле                                  20
И си фъркашъ на небе-ту,
Аку са на Бога мольба молишъ,
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде,
Криле ти са позлатили,                                       25
Йочи ти са йогневили,
Носиме та фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница,
Та та царе курбанъ коле—
Ти си фъркашъ на небе-ту,                                  30
Суру агне си закала
Та на гозба гости—
Аку ти са криле ни позлатили,
Йочи ти са ни йогневили,
Фърлеме та фафъ Белъ Дунавъ,                         35
Удави са пиле фафъ вода-та!
Йоще песна моми ни припели
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили—                                    40
Слези ми, дарю и везирю,
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина,
Фафъ ръка ти златна ужина,                            45
Чи си, царю, курбанъ колешъ
Ясну пиле, суру агне,
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили.
Йочи му са йогневили.»                                    50
Царе моми ни верува,
Я си слова на широки дори,
Та си виде ясну пиле:
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили.                                     55
И си праща деветъ моми
Да му идатъ на хамама,
Да са банетъ да са миетъ,
Чи на Бога курбанъ колетъ.
Царе си е фъ худае-та,                                     60
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина,
Фафъ ръка му златна ужина-
Слезалъ царе на дори,                                      65
И си чека малки моми.
Излеватъ си утъ хамама,
Уть лику хми слънце грее!
И царе са чудумъ чуди
Що са моми побелели,                                    70
Утъ лику хми слънце грее.
 
 
 
 



назад