Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Старецъ-тъ заедно съсъ мома-та слевалъ тамо гдето колели курбанъ-тъ; старецъ-тъ билъ накиченъ съсъ бели цвете, кои-то му ги набрала мома-та; щомъ го видели селени-те паднували на земя-та та му селемъ давали, а мома-та пеела следоюща-та песна:

Песна 1:9.

Пана ле бана кралю,
Курбанъ си бана колелъ,
Колелъ си голабче-та,
Лета си Бога фалилъ,
Мольба му са си молилъ,                       5
Да ни ми седи на Край-земе,
Я да си дойде на поле,
Да си е лету, пролету.
Дойде ми Бога фафъ гора,
Йоще ми каилъ ни станалъ                   10
Да си слезе на поле.
Даде ми бана златна тоега,
Прати ма бана фафъ гора,
Бели самъ цвете брала,
Бела самъ китка вила;                           15
Срета ма Юда сретнала,
Сретнала ма Зима Юда,
Зима Юда Самувила;
Доста са Юда налютила,
Налютила разедила,                               20
Чи ма е чула фафъ гора
Чи самъ гласумъ гласнала
Иди си, Зима, иди си,
Лету си веке дойде,
Лету йоще пролету.                                 25
Хаде ми, Зима, хаде;
Хуй, ни ми зима, хуй!
Лета ми Бога слезалъ,
Слезалъ ми на поле;
Златна тоега пратилъ,                            30
Пратилъ тоега на бана;
Бана ми тоега даде,
Да си та, Зима, гоне.
Какъ ми е Юда чула,
Силънъ ми ветъръ дунала,                     35
Силънъ ми ветъръ, фуртуни;
Бела ми снега зафърле
Да си ма фъ гора замръзне,
Да си ма ледъ поледне;
Я самъ, бана, писнала,                             40
Писнала самъ, заплакала.
Чулъ ма е Лета Бога,
Чулъ ма е Бога зачулъ,
Та ми фъ гора дойде,
Та му самъ глава накичила.                    45
Виде ми Юда дугледа,
Та си ми фъркна на небе;
Сега ми Юда фъ зандана,
Де хи е милънъ брата,
Милънъ брата Слана юнакъ.                  50
Лета си Бога върна
Да си ми фъ пещере флезе,
Да си на поле ни слезе;
Па му са самъ мольба молила
Да си съсъ мене дойде;                           55
Чи да гу, бана, видищъ,
Дарба ма, бана, дарувашъ,
Дарувашъ ма деветъ пенеза,
Деветъ пенеза деветъ алтана;
Язъ си ти китка давамъ,                         60
Китка си йоще ни виделъ.
Китка е утъ Край-земе,
Утъ Край-земе утъ поле,—
Де ми са моми урали,
Де са юнаци шетали                                65
Та ми са стаду пасли.
Йоще ми Бога думалъ
Чи си веке ни дума.
Снигна е Бога на небе,
На небе фъ сарае;                                     70
Сега му курбанъ колешъ,
Вета му книга пеешъ,
Вета книга, вета песна,
Да ни ми са налюти,
Да ни ми са разеди,                                   75
Да си йотключи зандана,
Да си испусне Слана юнака,
Слана юнака, Зима Юда,
Па да ги на поле прати
Да си виетъ бела снега,                            80
Да си е люта зима,
Люта зима снегувита;
Курбанъ си, бана, колелъ,
Колелъ си деветъ крави,
На Снигна са си мольба молилъ,          85
Да си ни прати Слана юнака
Да си вие бела снега;
Па му курбанъ колешъ,
Вета му книга пеешъ,
Вета книга, вета песна,                           90
Та са веке ни люти.
Сега ми на небе чека,
На небе фъ сарае,
Да си му курбанъ колешъ,
Да му пеешъ вета книга,                         95
Вета книга, вета песна.
 
 
 
 
 


назад