Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Като пеяла мома-та горня-та песна, утивала друга мома, коя-то като срещнувала оная коя-то брала цвете-то и пеяла, запевала следоюща-та песна;

Песна 1:8.

Чуешъ ли, Зима, чуешъ,
Чи си е Лета Бога фафъ гора?
Слелъ ми е веке утъ небе,
Та ми е седналъ фафъ пещера
Пратилъ си вчера испратилъ,                    5
Пратилъ си златна тоега,
Златна тоега на бана,
Да си та, Зима, гони,
Туку си бана ни дойде.
Бана си курбанъ коле,                                 10
Курбанъ коле голабче-та,
Лета си Бога фали
Та си е мене пратилъ
Даде ми златна тоега,
Да си та, Зима, гоне.                                   15
Я що ми, Зима, думашъ?
Ша фъркнешъ ли, Зима, на небе.
На небе, Зима, при Бога,
Да та заключи фъ зандана,
Де ти е милънъ брата,                               20
Милънъ брата Слана юнакъ?
Ил' да та удре пу глава,
Да си та глава одробе,
Да ми плачешъ, заплаче шъ?
Зима хи Юда говори:                                  25
Моме ле, малка моме,
Язъ си, моме, ни фоде,
Ни фоде, моме, на небе.
Снигна ми Бога заръчелъ,
Да си утъ поле ни стана,                            30
Чи си е поле пусту,
Пусту е поле, запустену,
Клету е поле, поклету!
Юда на поле да са ни шета,
Юнакъ на поле да ни стъпне,                 35
Пиле на поле да ни фъркне,
Мома на поле да ни уре,
Юнакъ стаду да ни пасе;
Я ти, моме, що ми думашъ,
Що ми думашъ и говоришъ.                     40
Хаде си слези на поле.
Сесра ми тука долу,
Сесра ми малка Ветрица,
Силънъ ми ветъръ ша дуне,                   45
Силънъ ми ветъръ студънъ;
И язъ си, моме, искарувамъ
Златна тиника утъ пещере,
Та си вие бела снега
Дуръ да са гора побелее,                       50
Дуръ да си, моме, замръзнешъ!
Млада си йоще зелена;
Я си ми слези на поле.
Малка са мома налютила
Налютила разедила,                                55
Златна тоега искарала
Та си хи глава удробила.
Писна ми Юда, заплака!
Дуръ си ми Бога чуе,
Та ми утъ пещере излезе                       60
Та си при -мома дойде.
Мома му глава накичи,
Бела му китка на глава,
Та си е фъ гора лету,
Лету е фъ гора, пролету.                     65
Зима ми Юда виде,
Виде ми Юда фъркна,
Фъркна ми Юда на небе,
На небе фъ сарае,
Де ми е Снигна Бога;                              70
Та си е пита, говори:
Юду ле Зима ле,
Каилъ ли си, Юду,
Каилъ ли си, ни си каилъ,
Да та фърле фафъ зандана,              75
Де ти е милънъ брата,
Милнъ брата Слана юнака,
Ил' да ми изметъ чинишъ?
Я ти са мольба моле
Да си ни слевашъ на Дунавъ,               80
На Дунавь на поле;
Ду сега е поле пусту,
Пусту е поле, запустену;
Утъ сега веке ни е;
Бана си поле заселилъ,                        85
Заселилъ поле, приселилъ;
Какъ си е крайна-земе
Плодита йоще топлита,
Па си е пусту поле
Плодиту йоще топлиту;—                      90
Дуръ да си летне църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи си земе уставилъ.                              95
Зима му дума говори:
Боже ле Снигна ле,
Я си, Боже, каилъ ни ставамъ
Да ма фъ'зандана фърлишъ,
Де ми е милънъ брата,                        100
Милънъ брата Слана юнакъ;
Изметъ ти, Боже, чинамъ.
Туку си каилъ ни ставамъ
Да си е бана на поле,
Да си ми поле засели,                           105
Що ми е поле пусту,
Пусту ми поле, запустену;
Да си фъркне църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Лу да си е тешка зима,                         110
Тешка зима снегувита;
Да си моми ни уратъ,
Да ми стаду ни пасе.
Дуръ да са на бана дудее
Да устави пусту поле,                            115
Да устави да си бега,—
Па да си иде на Край-земе;
Де му е стара майка,
Стара майка, милна брата,
Милна брата, милна сесра.                  120
Снигна са Бога разеди,
Разеди са налюти са,
Та йотключи зандана-та,
Та си фърли Зима Юда,
Та ми веке ни излезе.                              125
Плаче ми Юда вика ми
Да е чуе Снигна Бога,—
Белкимъ му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Да е прати на земе-та,                        130
На земе-та на поле-ту;
Туку Бога ни е чуе,
Лу ми седи фафъ сара е.
 
 
 
 


назад