Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Единъ денъ после отъ какъ щели да видетъ лестовица-та, сели моми-те миризливи китки въ бахче-та та пеяли следоюща-та песна:

Песна 3:4.

Друшки ле, мили друшки,
Чули ли сте, ни сте чули.
Царе пратилъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Писалъ царе и нашерилъ:                      5
Какъ си лета църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Та са спуща фафъ сарае,
Фафъ сарае фафъ бахче-ту;
Аку си спусне бела китка,                     10
Бела китка и коприца,—
Да е сеетъ фафъ бахче-ту
Ду де йоще ни повенала,
Ду де йоще ни посъхнала.—
На царе е за помина:                             15
Стара царе утъ Край-земе,
Закаралъ си наши сруци,
Та ги на поле заселилъ,—
Царе на дарба дарува,
Дарува на златна дуката.                     20
Пратйлъ си е на стара кмета,
Та му е заръкъ заръчелъ:
Коя мома китка сее,
Бела китка и коприца,
Какъ си кмета курбанъ коле,                25
Да му мома готви,
Да му готви вечере-та,
Да си вечере мренева,—
Да си е дарба дари,
Да е дари златна дуката;                      30
Коя мома китка ни сее,
Да ни готви вечере-та,
Да ни вечере мренева,—
Ни е дарба дарева,
Ни й дава златна дуката.                       35
Сега веке какъ сте каилъ:
Да сеете ли бела китка,
Да сеете ли да ни сеете
Бела китка и коприца?
 
 
 
 
 


назад