Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

       Секой като закалалъ агне-то, моми го здробевали та го готвили, а друга една мома дохождала и пеела следоюща-та песна:
 

Песна 2:3.

Бана ми фъ сарае,
Фъ сарае на йогнище;
Малка му мома готви,
Готви му мома вечере,
Ясна му вечере бъдница;                     5
Чи му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Седналъ ми ми бана на йогнище,     10
Та ми заплакалъ, зарукалъ!
Дребни ми сълзи рони,
Бели ми роки кърши;
Та гу никой ни виде,
Кална гу Юда дугледа.                      15
Та си гу Юда пита,
Пита гу Юда праши:
Бана ле бана кралю,
Бре, що ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,                           20
Та си ми, бана, заплакалъ,
Дребни си сълзи заронилъ?
Да ли за майка,
За майка за брата,
За брата за сесра,                               25
Чи си курбанъ колешъ
Та ги гозба ни гостишъ?
Ил' чи устави сое земе?
Чузда ти земе усилна,
Усилна, неволна?                               30
Бана хи дума говори:
Юду ле, Кална ле,
Ни ми са, Юду, нажелилу
За майка за брата,
За брата за сесра;                              35
Чи самъ земе уставилъ;
Чузда ми земе усилна,
Усилна, неволна.
Пиле ми фъркна фъ сарае,
Църну ми пиле лестувица,                 40
Та ми на дори цирнала,
Чи му е майка думала,
Думала, Юду, говорила:
Хаде ми, лесту, хаде,
Хаде ми, лесту, на поле,                      45
Де ми е милна сина,
Милна сина бана крале,
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.
Па му на бана неволе                           50
Ни си е на Край-земе,
Туку си йоще ни знае
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ;
Чузда е земе усилна,                            55
Усилна, неволна.
Пиле ми, Юду, църналу,
Та са самъ на пиле насмелъ;
Чи ни ми е земе усилна,
Усилина, неволна;                                  60
Чи ми е поле плодиту,
Плодиту, топлиту;
Смехъ си ма, Юду, нафаналъ,
Чи си ми наумъ дойде.
Бабайку ми на Край-земе,                     65
Бабайку ми курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ суру агне,
Курбанъ му на Лета Бога,
Малка гу мома готвила,
Готвила гу ясна вечере,                         70
Ясна вечере бъдница;
Бабайку ми фафъ бахче-ту,
Копра си билька набралъ,
Та си на мома подаде;
Мома си вечере мренева,                      80
Мренева вечере усрива,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница
Мома ми вечере готви,
Я си ми нема копра билька,                    85
Да ми вечере мрениса;
Та ми са, Юду нажелилу,
Нажелилу натъжилу.
Сега ми е земе усилна,
Усилна, неволна!                                     90
Де да си, Юду, ида?
Що да си, Юду, праве?
Да си самъ, Юду, пиле,
Да ми криле никнали;
Ша си ида на Край-земе,                          95
Да си бера копра билька,
Да си на мома донеса,
Да ми вечере мренева,
Да ми вечере усрива,
Да си ми е бъдница,                                 100
Бъдница йоще мреница;
Да си седна на трапеза,
Да си госте малка мома.
Сега, Юду, що да праве?
На трапеза ни седнувамъ,                    105
Вечере си ни вечеремъ;
Ни ми е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница!
Юда му вели ютговори:
Постой ми, бана, почекай,                   110
Почекай бана, ду вечере.
Дуръ да си мома зготви;
Я си трапеза ни слагай,
Ни слагай, ни вечерей.
 
 
 


назад