Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

         Кога-то вейке щели да докаратъ крави-те, старий-тъ кмета съсъ други старци са пременували и закарували крави-те та утивали на една рeка, кадe-то са събирали сички-те селени жени моми и дeца, и там' колели курбанъ-тъ а моми-те пeели слeдоюща-та песна:
 

Песна 1:3.

Засели са Крайна-земе,
Засели са, присели са!
Триста ми града на поле,
Триста ми града силни,
Силни ми града съсъ кулини.                    5
Млади ми юнаци на поле,
Млади ми юнаци малки моми;
Млади юнаци съсъ стаду,
Сиву ми стаду пасатъ;
Малки ми моми на йорань,                        10
Та ми уратъ и ми сеетъ.
Та ми са карба закарали,
Доста хми карба на поле,
Триста юнаци паднали,
Триста юнаци малки моми,                       15
Чи хми стаду ни пасе;
Чи ми поле ни устана,
Пусту поле запустену,
Да си ми йоще уратъ!
Бана ми крале виде.                                    20
Та ми наетъ сторилъ,
Да си тера пуста земе,
Пуста земе запустена
Де ми стаду ни пасатъ,
Де ми йоще ни уратъ.                                 25
Та си закара млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та си дойде на белъ Дунавъ,
На Дунавъ на море;
Де си надбори Сура Ламие,                     30
Та си Дунавъ исплива.
Па ми са борба бори;
Дива ми крале на поле,
На поле на юрдие,
Я си гу борба надбори,                                35
Та му земе плени,
Та си му поле заптиса.
Йоще ми града ни градилъ,
Йоще ми моми ни урали.
Ти са си, Боже, налютилъ,                         40
Налютилъ разедилъ,
Та си пратилъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега,
Да си вие на поле-ту,                                  45
Та ми вие малу млогу,
Малу млогу три месеца.
Дуръ са на бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Та си наетъ сторилъ                                   50
Да си иде на Край-земе,
На Край-земе при майка,
Макаръ да му са майка насмела.
Хеле ми Юда летна,
Летна ми Юда фъркна,                               55
Та му дума говори:
Бана ле бана кралю,
Що ми са, бана, чудишъ
Та ти кахъръ легналъ?
Доста ти веке кахъре,                                 60
Кахъре йоще ядове!
Чи ти на поле люта зима,
Люта зима снегувита,
Та си града ни градилъ,
Та са моми ни урали.                                   65
Я си пиши бела книга,
Бела книга църну писму,
Чи на Бога курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ деветъ крави,
Бога си фальба фалишъ;                         70
Та му са мольба молишъ,
Да ни праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Тука долу на поле-ту,
Да ни вие бела снега;                                 75
Лу да вие фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де си стаду ни пасе,
Де си моми ни уратъ.
Бога ти мольба чуе;                                    80
На поле ти ясну слънце,
Какъ си грее на Край-земе.
Я да са варнешъ при майка,
Майка ти са насмела:
Ни си, бана, юнакъ!                                     85
Дива си крале ни надборилъ!
Чулъ ми е царе зачулъ,
Чулъ ми е Юда Самувила.
Та си града ни гради,
Малки моми ни искаралъ                          90
Да си уратъ на поле-ту.
Лу си прати бела книга,
Бела книга църну писму
На юнаци на войводи,
Курбанъ да си колетъ.                               95
Па си събра млади юнаци,
Млади юнаци малки моми
Та ги прати фафъ гора-та,
Фафъ гора-та на стаду-ту,
Закарали деветъ крави,                           100
Деветъ крави се на отбуръ;
Та ми слезе баш на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на църну-ту море
На Бога си курбанъ коле,
На Бога на Снегина,                                 105
Курбанъ коле деветъ крави,
Та гу фальба фали,—
Та му са мольба моли,
Та му дума и говори:
Боже ле Снегна ле,                                    110
Що ми са си, Боже, налютилъ,
Налютилъ разедилъ?
Лу самъ стъпилъ на поле-ту,
Та си пратилъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,                    115
Тука ми долу на поле,
Вилъ ми е снега завилъ,
Та ми вие сега малу,
Сега малу три месеца.
Зеръ ми е, Боже, ни стигналу,                120
Чи самъ майка уставилъ,
Съсъ майка милна брата,
Милна брата милна сесра;
Сое самъ града уставилъ,
Сое ми града сое земе,                            125
Сое земе плодита,
Плодита йоще топлита;
Ни ми е люта зима,
Люта зима снегувита
Я си ми слънце грее,                                  130
Ясну ми слънце на поле.
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,                                     135
Сури ми агне-та фъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
Та ми жнеетъ бела пшеница;
Та ми бератъ белу грозде;                      140
Млади юнаци на точилу,
Та си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Вину ми пиетъ хору играетъ;
Я си ми моми песна пеетъ,                      145
Песна хми е руевита.
Земе самъ, Боже, уставилъ,
Чи ми е Бога заръчелъ,
Да си седна на пуста земе,
Де ми Юда ни летнала,                               150
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу
Та ми, са, Боже, ни нажелилу.
Йоще самъ, Боже, ни плакалъ.
Ни самъ плакалъ, ни самъ викалъ,—      155
Сега самъ, Боже, заплакалъ,
Чи ми са зима дудела!
Млади ми юнаци фафъ сарае,
Млади ми юнаци малки моми,
Фъ сарае, Боже, на плачба,                      160
Млади ми юнаци ни излели
Да ми пасатъ сиву стаду;
Малки моми на поле-ту
Йоще ми йорань ни урали,
Ни урали, ни ми сели,                                  165
Ни ми сели, ни ми жнали;
Чиста леба ни месили,
Чиста леба, чиста пита;
Я ми са фафъ гора-та,
Диви са подивили                                       170
Фафъ гора си трева пасатъ!
Хаде ми, Боже, хаде;
Сега ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,                    175
Та ти са мольба моле:
Ду сега са си, Боже, лютилъ,
Утъ сега веке да са ни лютишъ.
Да ни пращашъ Слана юнакъ
Тука долу на поле-ту;                                  180
Лу да си гу, Боже, пращашъ
Тука, Боже, на високу,
На високу фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,                                   185
Де ми моми ни уратъ.
Аку си, Боже, каилъ станешъ,
Да ми грейне ясну слънце,
Да ми грейне на поле-ту,
Ду година ти курбанъ коле,                       190
Та си та фальба фале;
Я да си е на поле-ту
Лету йоще пролету,
Какъ си е на Край-земе,
Да ни си е люта зима,                                  195
Люта зима снегувита,—
Дуръ да дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,                                       200
Сури ми агне-та фафъ кушере;
Двашъ ми моми на поле,
На поле на жетва,
Да ми жнетъ бела пшеница;
Да ми бератъ белу грозде;                         205
Млади ми юнаци на точилу,
Да си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,—
Йоще ти, Боже, курбанъ коле,
Курбанъ коле деветъ ювна,                       210
Деветъ ювна карабаше,
Карабаше и факлати;
Събирамъ си малки моми,
Малки моми и девойки,
Та ти пеетъ вета книга,                              215
Вета книга, вета песна,
Що самъ йоще ни пелъ
Лу ми Юда заръчела,
Заръчела поръчела.
Бана ми курбанъ коле,                                 220
Курбанъ коле, мольба са моли;
Дуръ са на Бога нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Та си прати Юда Самувила
Да си слезе фафъ гора-та,                        225
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми седи Лета Бога—
Пещере му на Край-земе,
На Край-земе лету пролету,
Я на поле люта зима,                                   230
Люта зима снегувита—
Та му дума Юда и говори:
Боже ле Лете ле,
Доста ми си, Боже, седелъ
Тука, Боже, на Край-3еме!                            235
Сега ма пратилъ Снигна Бога,
Та ти са мольба моли,
Да си слезешъ тука долу,
Тука долу на поле-ту,
Що си ми е пусту, запустену.
Заселилъ гу бана крале,                             240
Що ми йоще ни виделъ
Люта зима снегувита,
Та му са доста нажелилу,
Нажелилу натъжилу
На Бога си курбанъ коле,                             245
Курбанъ коле деветъ крави,
Та му са мольба моли
Да си грейне ясну слънце,
Да си грейне на поле-ту,
Да си му е лету, пролету.                               250
Лета Бога вели ютговори:
Е, ти, Юду Самувилу,
Ни си фоде на поле-ту!
Какъ си е бана курбанъ колелъ,
На Бога са мольба молилъ,
Да си грейне ясну слънце,                            255
Да си грейне на поле-ту,
Да си му е лету, пролету,—
Дуръ си ми бана курбанъ ни коле,
Да ми коле ду три голабчета,
Да ми са мольба моли                                    260
И да прати малка мома,
Да е прати фафъ гора-та
Да си бере бела китка,
Да си ми глава накичи,
Ни си слевамъ на поле-ту!                             265
Ни изгревамъ ясну слънце,
Да си му е лету, пролету.
Рече Бога ни утрече
Та са варна Юда Самувила,
Варна са Юда при Бога.                                   270
Думала му Юда говорила:
Летна Бога каилъ ни ставалъ
Да си слезе на поле-ту,
Да си грейне ясну слънце,
Та да си е лету, пролету.                                 275
Снигна Бога нищу ни продумалъ,
Ни продумалъ ни ютговорилъ;
Чи ни знае що да прави,
Що да прави, що да стори.
 
 
 
 
 
 


назад