Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

 

Песна 3:2.

Лесту, лесту, лестувица,
Kакъ си дойде утъ Kрай-земе.
Утъ Край-земе утъ дeлина?
Какъ си веке навървила
Ни ли летна фафъ сарае,                      5
Фафъ сарае и при царе,
И при царе при везире?
Да му, лесту, кажешъ,
Чи си бегашъ утъ Край-земе,
Утъ Kрай-земе на белъ Дунавъ,          10
На белъ Дунавъ на море-ту,
На брата си баксишъ да прати:
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу?
Уставилъ си Kрайна-земе,                     15
Уставилъ е ни си фоди,
Ни си фоди да е види?
Йоще си земе ни заселилъ?
Йоще му земе пуста,
Пуста му доста запустена?                      20
Питатъ си е малки моми,
Питатy си е и е прашетъ.
Я' хми лестувица ютговори:
Три дни самъ йоще ни навървила,
Та си летнахъ фафъ сарае,                    25
Та ма царе пита,
Пита ма праши ма:
Де ми си, лесту, навървила,
Та си рану ранила,
Рану йоще пръедъ зора-та,                    30
Ранила си фафъ сарае,
Та ми фъркашъ и ми циркашъ?
Кат' да ми са мольба молишъ?
Язъ му цирнахъ, приговорихъ:
Царю, царю, млада царю,                        35
Ду сега самъ фафъ тои сарае,
Ду сега самъ на тебе циркала,
Сега веке на поле-ту,
Де ти седи милна брата.
Що си му, царю, заръчешъ?                   40
Що му баксишъ пращашъ,
Да му носе на поле-ту?
Стани ми, лесту, постой.
Нищу му баксишъ ни пращамъ,
Лу му пращамъ бела китка,                   45
Бела китка и коприца,
Да е сее фафъ бахче-ту,—
Какъ си курбанъ коле,
Та му мома готви,
Да му вечере мренева,                           50
Да си му е ясна бъдница.
Царе ми фафъ бахче-ту,
Подаде ми бела китка,
Бела китка и коприца;
Носихъ китка и приносихъ,                   55
Спусна китка фафъ бахче-ту,
Фафъ бахче-ту на белъ кладнецъ.
Да ми знае млада царе,
Ни ми седи фафъ сарае,
Я' ми слева фафъ бахче-ту,                 60
Та ми сее бела китка,
Бела китка и коприца,
Да е има за неволе,—
Да е има за помина,
Чи си дойде утъ Край-земе,                 65
Де са сее бела китка,
Бела китка и коприца.
 
 
 
 


назад