Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

         Деветъ момче-та и деветъ моми утивали въ гора-та та закарували деветъ крави и ги докарували въ каща-та на кмета: въ това время моми-те пеели следоюща-та песна:
 

Песна 1:2.

Бана ле,бана царина,
Що ти е кахъръ легналъ,
Та ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу?
Чи си уставилъ Крайна-земе,                   5
Крайна-земе плодита,
Плодита йоще топлита,
Та си ми поле заселилъ
Пусту поле запустену;
Де ми е люта зима;                                     10
Де ми са Бога люти,
Та си праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега,
Та си е поле побелелъ.                              15
Я ти, кралю, ни знаешъ
Чи ти е Юда заръчела,
Заръчела, кралю, поръчела?
Да си пишешъ бела книга,
Бела книга църну писму:                            20
Лу да си лету помине,
Курбанъ да си колешъ,
Да си колешъ деветь крави,
Снигна Бога да си фалишъ;
И да муса мольба молишъ;                     25
Да си праща милна слуга,
Да гу праща фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Да си вие бела снега;
Я на поле да е лету<                                30
Да е лету и пролету;
Да си грее ясну слънце?
Какъ си грее на Край-земе;
Юда ти, кралю, заръчела,
Я ти си Юда ни сайдисалъ!                    35
Снигна са Бога налютилъ,
Та си пратилъ милна слуга,
На поле си снега вие,
Та ти стаду ни пасе,
Ни ти уратъ малки моми.                        40
Чулъ ми бана зачулъ,
Та си писалъ бела книга,
Бела книга църну писму
Пратилъ си гу пу земе-та,
Юнаци ми съ клетва приклевалъ:       45
Лу да си лету замине,
Курбанъ да си колетъ,
Да си колетъ деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
Да си фалетъ Снигна Бога                    50
И да му са мольба молетъ,
Да са веке ни люти,
Да ни вие бела снега,
Да ни вие на поле-ту;
Лу да вие фафъ гора-та,                      55
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,
Де ми моми ни уратъ.
На поле си града граде,
Силна града нишенлие,                           60
Кат' да си е на Край-земе.
Писа ми крале бела книга,
Бела книга църну писму.
Премени са, нареди са,
Приметна си златна дреха.                    65
Та си срука млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та ги прати фафъ гора-та,
Да му дукаратъ деветъ крави.
Курбанъ коле на поле-ту,                         70
Десна си рока дига
Та си фали Снигна Бога!
Та му са мольба моли,
Да ни си е люта зима,
Люта зима снегувита;                               75
Я на поле ясну слънце,
Какъ си грее на Край-земе.
Да си грее на поле-ту;
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,                                 80
Та да иде на Край-земе,
На Край-земе при майка;
Та да си е поле запустену,
Пусту ми поле устаналу;
Та да си Юда ни лета,                                85
Та да си пиле на фърка.
 
 
 
 
 


назад