Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА II.

        Орпю са жени за мома Врида дъщеря на Юдна краля.

Песна 2:1.

Орпю ле мили сину,
Орпю ле бане ле.
Дума му мийка говори:
Днесъ беше, сину, афъ гора,
Афъ гора, сину, на планина,                   5
Дребна си лова ловилъ,
Чи си иде личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-денъ,
Да си ти майка готви
Вечере, сину, силенъ ти бъдникъ.      10
Иоще ти, сину, ни излезе,
Темна са мъгла спусна,
Ситна ми роса зароси,
Афъ къщи ми, сину, трясна,
Трясна ми, сину, гръмна.                         15
Я да виде, що да виде.
Стара са Друда зададе,
Стара ми Друда утъ гора,
Гора ми Дрида,
Златна си дреха метнала,                       20
Златни си коси спуснала,
Та ми дума говори,
Друдну ми дума дъбну:
Орпюмъ ди нинъ у язби,
У язби собою;                                              25
Слугалъ е тебе,
Дивичумъ тебе ситилъ
Двисте веке лета.
Доста веке у язби!
Доста веке собою!                                    30
Ача е юненъ суренъ,
Нине ми суренъ друденъ.
Рече ми Друда ни утрече,
Мене са смехъ насмелу,
Чи си друдну ни думамъ.                       35
Та са Друда налютила,
Налютила, разедила,
Писна ми гласумъ заплака.
Трими Юди застигнали,
Три ми Юди Самувили,                          40
Тие ми думатъ говоретъ:
Мале ле, стара мале,
Ти си ми друдну ни думашь?
Стара ти Друда дума,
Дума ти Друда говори,                            45
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ е Бога утъ небе.
Доста е Орпю при тебе
Сега малу двасте години.
Да си гу, мале, ни годишъ,                    50
Да си гу, мале, ни женишъ.
Сега веке ду ниделе
Дребна ми лова лови.
Деветъ са Юди спуснали
Бели му ръки вързали,                           55
Та гу афъ гора занели,
Афъ гора, мале, на вишина,
Де ми е Друдна пещера,
Де ми е стара Друда.
Друда хи деветъ сестри,                       60
Деветъ хи сестри Юди,
Друди хи сестри Юди.
Юди хи сестри Самувили,
Пели му Юди запели,
Юдна му свирка свирили,                      65
Златна му дреха метнали,
Та ми е друденъ афъ гора
Сега малу три години;
Бога си служба служи,
Па си гу фальба фали,                          70
Чи е юнакъ надъ юнаци.
Хаде ти, мале, да знаешъ:
Сега малу да чекашъ,
Сега малу ду ниделе;
Да си му вечере готвишъ,                     75
Да си ми вечере вечере,
Чи си е личенъ-день
Личенъ-день Банинъ-день.
Дуръ да ми слънце грейне,
Деветъ са Юди спуснали                      80
У той къщи у дори.
Речь-та още ни утрекли
Па ми са, сину, летнали.
Утъ тога самъ, сину, ни спала,
Дребни си сълзи роне.                          85
Ти ми си, сину, у къщи,
И ти си, сину, друденъ!
Къщи ми са запустили!
Орпю хи дума говори:
Мале ле, стара мале,                             90
Доста си, мале, плакала,
Плакала, мале, викала!
Дребна самъ лова ловилъ.
Сретумъ ма Юда сретила,
Та ми дума говори:                                 95
Ду сега си, Орпю, афъ гора.
Дребна си лова ловилъ
Та си на майка носишъ;
Утъ сега си веке друденъ.
Тука си, Орпю, афъ гора,                    100
На Бога изметъ чинишъ
Малу млогу три години;
Леташъ ми, Орпю, на висе,
На висе на небе,
Та ми седишъ още малу,                       105
Йоще малу три месеце.
Бога та дарба дарува,
Дарба ти златна свирка;
Та си та Юда учи,
Да си ми, Орпю, свиришъ,                   110
Да си ми, Орпю, пеешъ,
Детъ ми юнакъ ни свирилъ,
Детъ ми юнакъ ни пеелъ.
Чудна е свирка нишенлие;
Какъ си ми свиришъ и пеешъ,            115
Гора са, Орпю, люле,
Та са пещере уторила,
Искапали катънци-те—
Де си е малка мома,
Малка е мома Врида,                            120
Врида ми мома Дода.
На лику хи ясну слънце,
На груди хи ясна месечина,
Въ скути хи дребни звезди;
Студна ми вода пие                               125
Ясенъ бисеръ ми блюва.
Богъ да гу бие бабайку хи,
Бабайку хи Юдна крале,
Чи е доста касканжие—
Ни е годи, ни е жени.                             130
Чи юнакъ ни намерилъ
Дет' е за нее, спроти нее.
Хаде ти, мале, хаде,
Хаде ти, мале, да зготвишъ
Вечере, мале, бъдникъ—                      135
Утре е личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-день;
Чи самъ наетъ сторилъ,
Да самъ у гора друденъ;
Да си на небе летна,                             140
На Бога изметъ да чинамъ,
Чи ми е сърце на свирка.
Белкимъ си либе намере,
Детъ ми е, мале, за лику,
За лику, мале, прилику,—                      145
Нийде самъ мома ни бендисалъ.
Майка му вечере готви,
Вечере му силень бъдникъ,
Чи ми е личенъ-день,
Личенъ-день Банинь-день.                 150
Седна ми Орпю на вечере,
Та си съсъ майка вечере.
Зорумъ са веке зазорила,
Йоще ми слънце ни грейналу.
Силни ми ветрове задули,                   155
Силни ми ветрове, фуртуни,
Дребна ми роса заросила;
Задали са деветъ Юди.
Деветъ Юди Самувили,
Седнали му на дори.                             160
Писна юнакъ да плаче!
Чи му майка думала,
Та му са нажелилу.
Дуръ са Юди налютили.
Налютили, разедили;                            165
Вързали му бели ръки,
Лепнали му златни криле,
Та гу афъ гора занели—
Йоще ми слънце ни изгрелу
Занели гу афъ пещере.                      170
Пещере ми заключена,
Заключена, закътена,
На порти са катънци-те.
Я що си е наймалка-та,
Гласумъ са подрукна:                         175
Оле, оле, улевина!
Асремъ та Котина,
Друденъ ми пришеде.
Рече йоще ни утрече,
Искапали катанци-те,                        180
Златни са порти расторили,
Де ми седи стара друда,
Стара друда съ деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ юди.
Я що си бе наймалка-та,                      185
Развърза му бели ръки,
Та му пее ясна песна:
Бре, юначе, бре, левене.
Доста си лова ловилъ!
Сега си веке афъ гора,                        190
Афъ гора, афъ пещера,
Друденъ си веке на Бога
Богумъ си служба служишъ
Сега малу три години.
Цура си сурина,                                       195
Ясна си яснина,
Друмна си друмина,
Азна ми бидина,
Сутрешъ ми дудина,
Ахайна ми хаята,                                     200
Сурумъ дивна удита.
Лу ми песна испела,
Юнакъ са засмелъ.
На лику му ясну слънце,
На десна му ръка златна сабе,          205
На лева му ръка златна чеше.
Стара Друда ютговори:
Е ти, сесру Жива Юду,
Жива Юду Самувилу.
Орпю си веке друденъ.                          210
На ръка му златна сабе,
Златна сабе, златна чеше,
Богумъ си служба служил
Я утъ Бога ни е просту.
Ни е просту, ни е халалъ.                      215
Богъ да бие тое сестра,
Тое сестра Мора Юда,
Лютумъ му са заканила
Да му сече руса глава,
Да ни ми е на небе-ту.                            220
Я ми слези тука долу,
Тука долу афъ сарае,
Де си ти е милна брата,
Милна брата Живна Бога,
Та си гу служба служи.                           225
Какъ му давашъ златна чеше,
Ду де вода ни е пиелъ,
Да му са мольба молишъ,
Да си пърсне жива вода,
Да си пърсне и да ръсне                      230
Тука долу фъ пещере-та,
Служба юнакъ да си служе;
Чи да пие жива вода,
Богъ да бие тое сесра
Ни му сече руса глава.
Живни, Юду, живни,                              235
Тулундуле у Златица,
Сурна вода у чеше.
Чула ми Юда ни чула,
И си летна на небе-ту,
На небе-ту и при Бога,                        240
И при Бога афъ сарае.
Боже ле, братку ле,
Юнакъ ми афъ пещере,
Юнакъ ми е друденъ.
Я ти са мольба моле,                           245
Какъ си пиешъ жива вода,
Да си пърснешъ и да ръснешъ-
Да си ръснешъ тука долу,
Тука долу фъ пещере-та,
Де си ми е стара Друда,                     250
Юнакъ да си служи;
Богъ да бие мое сесра,
Люту му са заканила
Да му сече руса глава.
Хаде, Юду, хаде у сарае                     255
У сарае на белъ кладнецъ,
Наточи му жива вода,
Чи ми са си доста убавила.
Жива ми Юда на порти,
На порти, на капии.                             260
Богъ да бие Сура Ламе,
Чи е порти заптисала,
Седемъ глави и упашки.
Богъ да бие ни си дава
Да си флезе у сарае.                         265
Я си Юда вели ютговори:
Тусе буне уара,
Думияда у хае,
Сетумъ хае удуна,                              270
Ухута жимъ жинева.
Рече йоще ни утрече
И са порти расторили,
Катънци-те искапали,
Та си флезе у сарае.                         275
На кладнецъ ми ни ишла.
Подаде са Злата Майка,
Подаде хи златна чеше,
Та наточи жива вода.
Служба служи милна брата.            280
Милна брата Ючна Бога^
Ючна Бога Сурва Бога,
Сурва Бога и Коледа,
Коледа Бога, млада Браха,
Бога си вода пие.                               285
Па си пърсна афъ пещера,
Пърсна ми ръсна
Де си ми е стара Друда—
Та подаде златна чеше,
Та си служи друденъ юнакъ;            290
Йоще вода ни ми пие,
Коса му са позлатила,
Златумъ му са понизала,
Бисеръ му са унизала.
Що си ми е наймалка-та,                     295
Наймалка-та Видна Юда,
Искара си златна сабе—
Съсъ сабе юнакъ да сече,
Сабе маха, сабе са ни вие!
Сабе сече, глава са ни сече!              300
Йоще му са позлатила.
Ютговори стара Друда:
Хаде, юнакъ ни умира,
Чи ни иде мора Юда.
Далечь Юда афъ гора.                       305
Орпю ми веке афъ пещере,
Богумъ си служба служи
Сега малу три години.
Юденъ ми веке друденъ,
Па си на поле ни слева.                      310
Стара му Друда пее:
Юдю ми Друдю,
Хаде ти веке хаде,
Хаде ти на небе,
На небе при Бога.                                  315
Апенъ ти удле ,
Кусумъ ти жине,
Аре на яра.
Рече ми ни утрече,
Летна си Орпю фъркна                    320
На небе Орпю при Бога.
При Бога Орпю фъ сарае
Сега малу три нидели.
Служба си Бога служи,
Златна му чеше подава                     325
И афъ чеше жива вода,
Бога си вода пие.
Юнакъ си дарба дарува.
Та му дава златна свирка.
Йоще ми свирка ни фаналъ,              330
Зададе са Юда Самувила;
Учи гу Юда научи гу,
Да си свири, да си пее.
Ни ми е веке друденъ.
Лу си слезе афъ гора-та;                     335
Праву иде афъ пещере.
Пещере ми заключена
Съсъ ключуве съсъ катънци.
Свирна юнакъ да ми свири,
Да ми свири, да ми пее.                      340
Гора ми са люлемъ люле,
Пещере са потреснала,
Искапали катънци-те,
Порти ми са расторили,
Та си флезе афъ пещере.                  345
Ега да види, що да види.
Седнала ми малка мома,
Та ми плаче и вика,
Чи е слънце ни видела
Сега малу три години.                        350
Фтегна юнакъ десна ръка:
Хаде, моме хаде,
Ти си, моме, за мене,
Ти ми си млада булка.
Тамамъ мома навървила,                  355
Тамамъ веке да излезе,
Исправи са люта змие,
Люта змие съ деветъ глави,
Прозинала деветъ глави
Да погълне малка мома.                     360
Я си мома  заплака.
Юнакъ му са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу.
Що да прави, що да стори,
Да утемне малка мома.                       365
Де му наумъ дойде,
Та си свири и си пее.
Какъ си свири съсъ свирка-та,
Какъ си свири и си пее,
Замала са люта змие,                         370
Паднала си на земе-та:
Та искара златна ноже
Та посече люта змие—
Та истекли ду две реки,
Ду две реки ясни кръви                       375
Закара си малка мома,
Малка мома мала Врида -
Да замине, ни са заминува!
Па си свири и си пее.
Ду две реки присъхнали -                   380
Та си юнакъ поминалъ.
Хаде веке на Юдна земе.
Лу си флели афъ сарае,
Причека ги Юдна крале.
Пригърна си малка мома:                    385
Халалъ юнакъ да ти е!
За тебе юнакъ спроти тебе.
Та заправи силна свадба;
Бре си кани стара майка,
Стара му майка на свадба.                 390
Млада е булка дарба дарува —
Утъ лику хи ясну слънце,
На гръди хи ясна месечина.
Фъ скути хи дребни звезди: —
Халалъ, сину, да ти е!                         395
Чи е за тебе, спроти тебе.
Орпю ми е млада крале,
Млада ми крале, Юдна царе.
Свирка свири, песна пее.
Та му песна устанала.                        400
Йоще му са песна пее.
 
 
 
 
 


назад