Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА II.

        Следоющи-те песни са добавиха въ темница-та Демиръ-Хисарка на 8 януария 1880 г. отъ некого си Мехметъ Ш..... отъ село фъргово Неврокопско, който като дохождалъ съ други още за жумая-та на пазаръ соблекли съ други-те няколко Власи Кираджии, и за това са затвори 10 деня, и като не можеха Власи-те да докаратъ свидетелие, испуснаха го.

Пролеть-та въ село-то хми едно время събирали са момчета и моми и като пеяли следоюща-та песна утивали въ гора-та и набирали китки.

Песна 1:1.

Зимледелъ ми иде,
Иде ми, да дойде,
Зимледелъ е заравиелъ,
Утъ урана афъ гора-та.
На глава му ясну слънце,                       5
На раму му ясна звезда,
Ясна звезда сейнита,
Сейнита и зорита;
На ръка му на десна,
На десна му златна укита,                   10
Афъ укита бела китка;
На лева му ръка,
На лева му ясна пирчина,
Ясна пирчина златна кожина,
Златна кожина златни ширини;          15
Писалъ ги написалъ
Бога ми на небе-ту,
Ясна ми Бога Летна,
Та си юнакъ дарувалъ,—
Да си слезе на земе-та,                         20
Да си пее афъ гора-та.
Рукналъ са подрукналъ:
Е, бре' луди млади,
Луди млади се юнаци,
Луди млади мали моми,                       25
Мали моми млади дефи!
Лу де да сте тука да сте.
Ним' сте веке у града,
У града у селу,
У селу уфъ иже,                                    30
Доста веке у спритецъ!
Хаде веке у гора-та,
У гора-та у Белица,
Де ми е Бога сарае градилъ.
На дори му бахче-ту,                            35
Афъ бахче-ту златни китки,
На китки ми пиле лета
Та ми ясну пее:
Дойде лету и пролету!
Хаде, деду, хаде,                                  40
Хаде веке на небе-ту,
Ша ми грейне ясну слънце,
Да та слънце ни увари.
Старъ ми деду афъ гора-та,
Та си фъркна на небе-ту,                      45
Ни е веке на земе-та;
Летналъ ми фъркналъ,
Чи е зима поминала.
Чули ми луди млади,
Луди млади, мали моми.                       50
Пременили са наредили,
Приметнали златна махрама,
Какъ си мета млада булка,
У ръка хми златна тоега,—
На вървили низъ поле-ту,                      55
Стигнали ми у гора-та,
У гора-та у Белица.
Я си юнакъ ни намерили;
Намерили стару деду,
Стару деду съ бела брада.                   60
Налюти са разеди са,
Спусна си бели ръки,
Та си махна низъ поле-ту.
Задули ми ветрове-те,
Ветрове-те фуртуни-те,                        65
Афъ гора-та люта зима,
Поле ми побелелу.
Заплакали луди млади,
Заплакали,завикали,
Утмалъ душе приговорили:                70
Афлене ми Бифне,
Суръ си мамилъ,
Суръ си лъгалъ!
Флана ми на висе,
На висе на небе;                                     75
Зимна ми афъ гора,
Афъ гора и на поле
Думти авлежина,
Авлежина акипа.
Речь-та ни утрекли,                              80
Ясну ми слънце грейна.
Зимледелъ ми у гора,
Та хми вели ютговори:
Еле вие луди млади,
Луди млади, мали моми.                    85
Разеди са Летна Бога,
Разеди са, налюти са,
Чи ни дойде стара кмета,
Стара кмета съ бела брада,
Курбанъ да си коле,                               90
Бога да си фали,
Чи е зима поминала.
Рече юнакъ ни утрече,
И си флезе афъ сарае,
Афъ сарае афъ бахче-ту,                    95
Та си бере бели китки,
Бели китки и цървени,
Дарба си дарилъ мали моми.
Па са моми на поле-ту,
На поле-ту у селу-ту.                             100
 
 
 
 


назад