Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Слeдоюща-та песна моми испевали зима-та когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя работа да вършетъ.

Песна 5:1.

Боже ле Коледе,
Роди са, Боже, на земе.
Слела ми Злата Майка,
Слела ми майка утъ небе,
Та си та, Боже, зачнала.                         5
Каилъ си, Боже, станалъ,
Да са земе ни труне;
Лу да са, Боже, родишъ,
Да утемнешъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,                    10
Да ги утемнешъ утъ неволе,
Чи ти гюнефъ сторили.
Малки са моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точетъ,                         15
Оъсъ юнаци са глума глуметъ.
Роди са, Боже, на земе
Малку ми дете, млада Бога;
Расталъ си веке порасналъ.
Та са пу земе шеташъ,                             20
Съсъ тебе млада Дефа,
Съсъ тебе деветъ Юди,
Деветъ Юди Самувили;
Белу ти лику блесналу,
Блесналу ти ясну слънце,                       25
Блесналу ти, грейналу;
Коса ти са позлатила,
Бела ти са брада посребрила.
Песна ти Юди запели,
Млада е Дефа думалъ,                           30
Думалъ е Дефа говорилъ,
Чи си носи ясна книга,
Ясна книга позлатена,
Фафъ книга ясна песна:
Кола ми, коледа,                                       35
Коледа ми Дефне,
Дефне, Превита,
Превита, Арита,
Арита, Денита,
Денита, Апита.                                          40
Дере мини на гуру,
На гуру на идру,
Золина ти дъру,
Дъру ти укиса,
Жива ми Дефа,                                         45
Жива ми Юда,
Зорна й краска,
Краска й на рука,
Служита тебе идруту,
Идруту абросу;                                        50
Раитъ ти лику,
Лику ти пирну,
Пирну ти лику жарну.
Узрелъ ми Вишну,
Узрелъ ми на земе,                                 55
На земе на поле;
Три су арни на Дунавъ,
На Дунавъ на идру.
Три су арни, три су афици,
Ела са глума глуметъ.                             60
Вишну са осенъ уярилъ,
Златну му лику жлетналу!
Сиву си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка,                 65
Златенъ ти каменъ, златна грома;
Я' си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена,                          70
Три си арни, три си афици
Иоще си силе Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене,
Дуръ да си поле посъхне.                      75
Сива ми каилъ станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Иоще гу Вишну ни фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру,                           80
Висналъ си висе на дъру
Та ми са качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу,                                      85
Що са си осень уярилъ?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ,                   90
Три си арни, три си ацифи;
Я' да си камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ!
И язъ каилъ ни ставамъ.
Бива ли, Вишну, ни бива,                      95
Да си слезе на земе,
Да си седна фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Я да слезе Злата Майка,
Да ма роди малку дете,                       100
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да са пу земе шетамъ,
Да си уче арни,
Арни още афици,                                    105
Да ти гюнефъ ни чинатъ.
Поболе, Боже, да слеза на земе,
Да слеза, Боже, да са роде,
Та не земе да трунешъ!
Спусна си Вишну златенъ камень,     110
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана,
Да ни фърли камень на земе, —
Я' на Коледа изимъ дава,
Да са роди на земе.                               115
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми фафъ гора,
Седна ми пудъ дъру.
Три дни ми ни поминали,
Злата си Майка слезе.                          120
Жива хи Юда чеше подаде,
Пие ми майка вода,
Та си та, Боже, зачева.
Сега та, Боже, родила,
Родила та малку дете                          125
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хаде сега на земе,
На земе на поле;
Хаде сега фафъ града,                      130
Фафъ града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да са глума ни глуметъ,
Да си гюнефъ ни праветъ.                   135
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти са си, Боже, шеталъ                         140
Пу земе, пу поле,
Пу поле, фафъ града,
Ясна ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици,                               145
Та хми си думалъ говорилъ:
Арни юни, афици,
Нине сте граснали,
Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ                          150
Да си земе затруне!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
Хаде веке каменъ да фърли
Да си земе потруне;                               155
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле присъхне,
Да си седби погибне,
Седби бели пшеници;                             160
Язъ му са мольба молехъ,
Да си каменъ ни фърле.
Чи самъ каилъ станалъ,
Да са роде на земе,
Да са роде малку дете,                        165
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земе,
На земе, на поле,
Та са фафъ града шетамъ.
Кой си на мене верува,                          170
Да ми целуе ясна книга,
Лику му блесналу
Кат' ми е ясну слънце;
Я му душе на небе
Кат си е ясна звезда,                            175
Ясна звезда ясна зора.
Училъ си, Боже, пу земе,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували,                     180
Ясна ти книга цалунали;
Та хми е лику грейналу,
Грейналу хми блесналу
Кат' ми е ясну слънце,
Кат' си ми грее на небе.                       185
Богъ да гу бие Харапска-та крале,
Харапска-та крале, Църна Харапине;
Какъ ми седи фъ сарае,
Хаберъ му фъ сарае утиде,
Чи са си, Боже, родилъ,                       190
На небе ясна Бога,
На земе млада царе;
Та са шеташъ пу земе-та
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици,                              195
Да си фафъ града ни фодетъ,
Фафъ града фъ сарае,
Изметъ да му ни чинатъ.
Пратилъ си трима войводи,
Де си та, Боже, намератъ,                    200
Да ти секатъ златна глава;
Йоще са, Боже, шеташъ.
Сички си веке верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали,                 205
Та си та, Боже, закрили
Дуръ си земе прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба та, Боже, фалиме!
Да си ни дойде на земе,                          210
На земе на поле,
Вишну са Бога разедилъ,
Разедилъ са, налютилъ;
Златенъ си каменъ фърлилъ,
Златенъ каменъ, златна грома,          215
Та си земе потруналъ;
Пратилъ си Сура Ламица.
Пратилъ Ламица на поле.
Де ми са седби сели,
Та си седби погибнала;                            220
Ни сме, Боже, устанали;
Ни сме, Боже, на седенки,
Ни сме прели, ни сме ткали.
Сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде,                              225
Чи са си, Боже, родилъ.
Та си та фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, ду Колада,
Ду Колада, ду Коледовъ-денъ,             230
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки са моми събиратъ,
Ясенъ си йогань валетъ,                        235
Ясна ти бъдница гответъ;
Стару ми деду на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца                             240
Дуръ да са зора зададе,
Съсъ зора ясну слънце, —
Съсъ слънце ти личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ,                       245
Малки моми на хору-ту,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна та, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земе-та,
Родилъ са си малку дете,                      250
Малку дете, млада Бога.
 
 
 
 


назад