Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Песна коя-то испевала една стара баба на Енювъ-денъ като брала бильки по гора-та:

Песна 4:1.

Стара ми Дройда дойде,
Дойде ми Дройда фъ селу,
Фъ селу фафъ къщи.
Та ми са рукна, подрукна:
Е, ти ми стара Вейница!                      5
Вутре ми рану предъ зора
Ясну ми слънце на небе;
Я ми йоще ни грейва,
Ни грейва, ни леска;
Лу ми на небе играе,                          10
Тенка ми сабе вие,
Люта ми срела фърле,
Та ми са люту люти
Да си веке ни грейне,
Да си веке ни лесне.                           15
Чи ми е веке Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ;
Я си ни дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувила,
Жива ми Юда фафъ гора,                  20
Фафъ гора фъ Златица,
Де ми е Бога слезалъ,
Та ми пудъ дъру седналъ.
Пудъ дъру ясенъ кладнецъ,
Жива ми Юда вода точи,                     25
Жива ми йода чудна,
Чудна ми йода лечита,
Та си ми Бога служи.
Ега си е Личенъ-день,
Личенъ-денъ Греювъ-день,               30
Златна си чеше спуща,
Спуща си чеше фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница,
Де ми са малки моми,
Малки моми, малки Дройди,—             35
Дрейни ми вейки секатъ,
Та ги фафъ града пращатъ,
Фъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе,
Та ми е царе Дрою.                                 40
Царе ми лечба лечи,
Лечба лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Сега са Юда налютила,
Налютила, разедила.                            45
Ни си спуща златна чеше,
Чудна си вода ни пърснува,
Чудна ми вода лечита,
Ни пърснува вода фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница.                    50
Малки са моми налютили,
Налютили, разедили,
Малки моми, малки Дройди,—
Дрейни ми вейки ни секатъ
Фафъ града си вейки ни пращатъ,     55
Фафъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе.
Майка на Слънце дума,
Дума му майка говори:
Слънце ле мили сину,                               60
Йоти ми, сину, ни греешъ?
Я' ми на небе играешъ,
Тенка ми сабе виешъ,
Люта ми срела фърлешъ.
Слънце хи дума говори:                           65
Мале ле, мила мале,
Какъ да си, мале, грейна,
Какъ да си, мале, блесна.
Внутре ми Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,                  70
Я' си ми йоще ни дойде
Фъ сарае ми, мале, при мене;
Какъ си вие тенка сабе,
Какъ си фърлемъ люта срела,
Да си спусне златна чеше                     75
Да си пърсне чудна вода,
Чудна вода лечита,
Да е пърсне фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,
Де ми са малки моми,                             80
Малки моми, малки Дройди,—
Да ми секатъ дрейни вейки,
Да ги фафъ града пратетъ,
Фафъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе,                                   85
Да си ми царе лечи,
Да ми лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Болни ми са на потстеле,
Я' ги никой ни лечи!                                90
Чула му стара майка,
Та са рукнала, подрукнала,
Юду ле, Жива Юду,
Лу де да си, тука да си.
Жива ми Юда фъ гора,                          95
Фафъ гора фъ Златица,
Златна си чеше точила,
Точила чеше, наточила,
На Бога си чеше подава,
Та си му дума говори:                            100
Боже ле, мили Боже,
Пий ми, Боже, студна вода,
Пий ми, Боже, напий са.
Я' ми вода остави
Три ми капки фафъ чеше,                  105
Да си носе на небе,
На небе фъ сарае;
Днесъ ми е Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,
Ясну ми Слънце играе.                          110
Я самъ, Боже, ни знала,
Ни знала, Боже, забурила,
Да си при Слънце ида;
Та ми са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу.                             115
Ни ми е йоще изгрелу,
Изгрелу, Боже, лесналу.
Злата са майка налютила,
Налютила, разедила,
Та са рукнала, подрукнала,                 120
Да си ида на небе,
На небе при Слънце;
Белкимъ си каилъ стане,
Да си изгрее на небе.
Дума му Юда говори,                             125
Бога си вода пие,
Та си хи чеше подаде;
Чудна ми вода фафъ чеше,
Чудна ми вода лечита.
Фъркна си Юда на небе,                     130
Фъркна си Юда летна,
Летна си Юда при Слънце.
Та си е майка съди,
Съди е майка, дума хи:
Юду ле, Жива Юду,                                 135
Що са си, Юду, бавила,
Бавила, Юду, маела!
Знаешъ ли, Юду, ни знаешъ,
Днесъ ми е Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ.               140
Малки са моми фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница,
Дрейни си вейки ни секатъ,
Чи си вейки ни пръскала,
Чудна си вода ни пръснала,               145
Чудна вода лечита.
Я самъ, мале, ни знала,
Я самъ, мале, забурила,
Чи си е Личенъ-денъ,
Личень-денъ Греювъ-денъ.                 150
Та самъ при Бога седела.
Служба гу самъ служила,
Та му самъ чеше подавала,
Та са самъ, мале, бавила;
Сега си веке дойдохъ.                           155
Ясну ми Слънце играе,
Тенка си сабе вие,
Люта си срела фърле,
Я си ми йоще ни грее.
Флезе ми Юда фъ сарае,                     160
Фъ сарае ири Слънце,
Златна му чеше подаде.
Та си ми Слънце играе,
Фъ десна му рока златна чеше
Та си пърска фафъ гора,                     165
Пърска си чудна вода.
Чудна вода лечита,
Дрейни си вейки упърска,
Та ми са вейки лечити.
Иоще ми Вейница ни излевашъ,          170
Да си намеришъ млада юнака,
Млада юнака млада Дройда,
Да ти свири съсъ кавале,
Да ти свири, да ти пее,
Я ти са качишъ фафъ гора,                 175
фафъ гора фъ Дрейница,
Де ми са малки моми,
Малки моми, малки Дройди
Дройда си свири съ кавале,
Свири си Дройда, пее,                          180
Малки са моми на дъру,
На дъру на дрее,
Дрейни си вейки секатъ,
Я ти ми сукну виешъ
Дуръ да си моми умаешъ.                      185
Дуръ да си моми замаешъ;
На уста хми златна пеница,
Съсъ пеница вейки златишъ,
Та са вейки лечити.
Ша ми фодишъ фъ Стамболъ града, 190
Фъ Стамболъ града фъфъ сарае,
На царе си вейки давашъ;
Та си лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Хаде ми Вейница фоди                           195
Ду де си йоще Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ;
Ду де ми Слънце играе,
Тенка ми сабе вие,
Люта ми срела фърле.                            200
Та ми Бейница фъ гора утиде.
Фафъ гора фъ Дрейница.
Я да ми види, що да види,
Малки са моми заспали,
Заспали моми задремали,                     205
Малки моми, малки Дройди.
Дрейни ми вейки ни секатъ.
Буди ги Вейница, да ги буди,
Я ти ми са ни будетъ!
Дуръ ми са Вейница сетила,                    210
Та си фафъ селу утиде,
Млада си юнака закара,
Млада юнака млада Дройда;
Свири ми Дройда съ кавале
Та ми фафъ гора утиде,                           215
Фафъ гора фъ Дрейница.
Свири ми Дройда съ кавале
Та ми са моми побудили,
Дремка са моми утдремали;
Качили са на дъро-ту,                               220
Качили са, покачили,
Та ми секатъ дрейни вейки.
Дройда ми свири съ кавале,
Вейница ми сукну вие
Та си моми умала,                                     225
Умала моми замала,
Та си утъ дъру паднали,
Паднали моми утъ дъру,
Утъ дъру на вейки,—
На уста хми златна пеница,                    230
Съсъ пеница вейки златили;
Вейница ми вейки събира,
Събира вейки фъ чентица.
Та ми утиде фъ Стамболъ града,
Фъ Стамболъ града при царе.              235
Та си на царе дума говори:
Царю ле млада везирю,
Ясну са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу,
Чи му курбанъ ни колешъ.                        240
Днесъ му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,
Я' ти си ми йоще спиешъ!
Язъ ти, царю, ни давамъ,
Ни ти давамъ дрейни вейки,                  245
Да си лечишъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
Болни са юнаци болнити!
Що си ми, царю, думашъ,
Що си ми, царю, говоришъ                      250
Царе хи вели ютговори:
Вейница стара Дройда,
Йот' ми са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу.
Язъ самъ йоще ни зналъ                        255
Чи му е днесъ личенъ-день,
Личенъ-день Греювъ-день!
Днесъ му курбанъ коле,
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави, деветъ слейки.                260
Я' ти са мольба моле,
Да ми дадешъ дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си лече малка мома;
Болна ми мома легнала,                          265
Болна ми малу млогу,
Малу млогу три месеца;
Да си е прате фафъ града,
Да си срука малки моми,
Малки моми песнопольки;                        270
Какъ си курбанъ коле,
Да ми песна пеетъ,
Да ми Сълнце фалетъ;
Чи ми е пратилъ Жива Юда,
Жива Юда Самувила.                                  275
Пратилъ ми е тука долу,
Тука долу фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,
Пърснала си чудна вода,
Чудна вода лечита,                                    280
Що си ми Бога пие,
Пие ми Бога пудъ дъру,
Пудъ дъру пудъ дрена.
Царе хи дума говори,
Па му Вейница ни дава,                             285
Ни му дава дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си лечи мала мома.
Лу ми са качи на потоне,
Та ми флезе фъ сарае                               290
Де ми лежи малка мома.
Та хи дума говори:
Моме ле малка моме,
Стани ми, моме, стани,
Да си та, моме, виде,                                  295
Да си ма, моме, видишъ;
Да си ти виде белу лику,
Що ти е лику посърналу,
Посърналу, поцърнелу.
Вейница дума говори,                                 300
Малка си мома ни става!
Душе хи веке прималела,
Душе си Богу придава.
Па ми са Вейница сетила,
Златна пеница искарала,                           305
Та хи пеница турила,
Турила хи фафъ уста-та;
Уста хи са позлатили,
Позлатили, посребрили,
Та си утъ потстеле станала,                     310
Та си дума продумала.
На бабайку са люту кани:
Ахъ ле, тате, бабайку!
Днесъ ми е, тате, личенъ-денъ,
Личенъ-день Греювъ-денъ,                     315
Греювъ-денъ, тате, Енювъ-день.
Ясну ми Слънце играе,
Тенка си сабе вие,
Люта си срела фърле;
Я' ти ми, тате, седишъ,                              320
Курбанъ ми, тате, ни колешъ,
Ясну ми Слънце ни фалишъ,
Ни фалишъ, тате, ни тинишъ!
Да си ти, тате, прати,
Да ти прати дрейни вейки,                      325
Дрейни вейки лечити,
Да си ми, тате, лечишъ,
Да ми си млада враче;
Да си дигашъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;                      330
Да си та фальба фалетъ,
Чи си ми млада враче,
Млада си враче, млада Дройда,—
Кат' да си фъ гора седелъ,
На Дройда изметъ да си чинилъ:          335
Да са си кичилъ на дъру,
На дъру на дрену,
Да си секалъ дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити.
 
 
 
 
 
 


назад