Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

       Пролеть-та кога-то щели да видетъ първъ пътъ лестовица, събирали са моми-те на едно място та испeвали слeдоюща-та пeсна:

Песна 3:1.

Пусту ми поле запустену,
Белъ ми е Дунавъ запустенъ.
Бана ми иде утъ Край-земе,
Млади ми юнаци закаралъ,
Млади ми юнаци, малки моми,                  5
Да си ми поле засели,
Да ми на поле заседне.
Силна ми града градилъ,
Силна ми града нишенлие,
Силна ми града Котлива.                         10
Малки си моми пратилъ,
Пратилъ си моми на поле,
Та ми уратъ и ми сеетъ,
Сеетъ ми моми пшеница;
Млади юнаци на егнилу.                           15
Лету ми е, лету, пролету,
Ясну ми слънце грее,
Какъ си ми грее на Край-земе.
Двашъ ми на лету сеетъ,
Двашъ ми на лету жнеетъ                        20
Дуръ да си дойде Заревъ-денъ,
Заревъ денъ, Заревъ-месецъ.
Летали Юди залетали,
Фодили юнаци зафодили,
Фъркали пилета зафъркали,                  25
Та ми са поле засели.
Седна ми бана фъ сарае,
Та ми са гозба гости,
Та ми са смехъ засмева.
Малка гу мома служи,                                 30
Служи гу мома на трапеза,
Служи гу руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Та му дума и говори:
Тате ле, бана ле,                                          35
Седналъ си, тате, фъ сарае,
Фъ сарае на трапеза,
Та ми са гозба гостишъ,
Чи ми си поле заселилъ,
Пусту ми поле запустену.                         40
Летнали Юди, прилетнали,
Юнаци ми фодили зафодили,
Фъркнали пилета зафъркали.
Де ми си, бана, виделъ
Да си ми летне църну пиле,                    45
Църну пиле лестувица,
Да си ми летне на поле,
Да си ми летне и да ми цирне,
Какъ си ми лета на Край-земе,
Какъ си ми лета и цирка?                        50
Ни ти е поле топлиту
Какъ си е Крайна-земе.
Дума му малка мома,
Дума му мома говори;
Та му са бана нажелилу,                           55
Нажелилу, натъжилу.
Ни ми е веке на вечере,
Ни ми пие руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Лу ми заплака, завика:                             60
Боже ле, Боже,
Поболе, Боже, да самъ загиналъ,
Да самъ загиналъ на поле,
На поле на юрдие,
Та не да самъ поле заселилъ,—             65
Иоще ми поле пусту.
Виделъ самъ, Боже, църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Чи ми летна фъ сарае,
Летна ми, цирна ми,                                   70
Спусна ми копра билька
За вечере за бъдница,—
Та ми са, Боже, сторилу,
Чи си ми лета на поле.
Сега ми, мома, дума,                                 75
Дума ми, мома, говори,
Ни ми е пиле на поле,
Ни си ми пиле лета,—
Лу си ми е на Край-земе,
На Край-земе фъ сарае.                          80
Мольба са, Боже, моле,
Да си пратишъ Църна юнака,
Да ми сече руса глава,
Да ми душе утемне,—
Чи ми са веке нажелилу,                        85
Нажелилу, натъжилу.
Плаче ми бана вика,
Дуръ му е плачба на небе,
На небе при Бога.
Слезе ми Юда фъ сарае,                      90
Та си му дума говори:
Бана ле, бана,
Бре, йоти ми плачешъ,
Бре, йоти ми викашь,
Та ми са тъжну тъжишъ?                       95
Ни ти е пиле на поле,
Църну ти пиле лестувица,
Ни си ти йоще лета,
Ни ти лета, ни ти цирка
Фъ сарае ти, бана, на поле.                  100
Бре, си имашъ златна свирка,
Я' си ми яхни бърза-та коне,
Та си иди на Край-земе,
Да си видишъ стара майка,
Стара майка, милна брата.                    105
Бога да найде стара ти майка,
Чи си на пиле ни дава,
Да си летне утъ Край-земе,
Да си дойде на поле-ту,
Чи хи са, бана, нажелилу.                       110
Ни та е, бана, видела
Сега веке три години.
Да си флезешъ, бана, фафъ сарае,
Да ми седишъ малу млогу,
Малу млогу три нидели.                          115
Ега си, бана, излезешъ,
На поле са лестувици,
Фъркатъ на поле летатъ;
Та са на майка молишъ,
Да хми заръкъ заръче,                            120
Да си летнатъ на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту.
Аку си майка каилъ ни стане,
Аку хми майка изимъ ни даде,
Да си летнатъ на поле-ту,                    125
На поле-ту на белъ Дунавъ
Я' да си летатъ на Край-земе,—
Чи си ти майка знае
Сърце ти на църну пиле,
На ниделе ша ми фодишъ                   130
Да си видишъ стара майка,
И съсъ майка църну пиле,
Църну пиле лестувица; —
Да ти майка каилъ ни стане,
Лу на поле да излезешъ,                       135
Да искарашъ златна свирка,
Да си копнешъ берза-та коне,
Да си съсъ свирка засвиришъ;
Чули ти свирка лестувици,
Та си пу тебе летатъ                               140
Дуръ да ти дойдатъ на поле.
На поле ти устанали,
Та са на поле заселили,
Та са на поле запилили.
Хаде ти, бана, да идешъ,—                  145
Та си та, бана, ни маме,
Ни та маме, ни та лъга.
Бана ми каилъ станалъ.
Яхналъ си бързна-та коне,
Златна му свирка на рока,                    150
Копна си коне утиде,
Утиде ми, бана, на Край-земе,
На Край-земе фафъ сарае.
Стара гу майка причека,
Стара гу майка цалуна:                           155
Добре ми, сину, дойде!
Бре, що ми са си забавилъ,
Та са веке ни върна
Да ми фъ сарае дойдешъ,
Да си ма, сину, видишъ.                          160
Я ми, сину, думай,
Да л' си е поле ухарну,
Ухариу, сину, плодну,
Плодну йоще топлиту?
Та си майка забурилъ,                             165
Майка си веке ни сайдисувашъ
Мале ле, стара мале,
Доста ми поле ухарну,
Ухарну, мале, плодну,
Плодну ми, мале, топлиту;                    170
Двашь ми моми на поле,
На поле, мале, на йорань,
На йорань, мале, на жетва;
Витна ми, мале, слезе,
Слезе ми, мале, утъ небе,                      175
Утъ небе, мале, на поле,
Златна ми сърпа даде;
Двашь ми юнаци на егнилу.
На егнилу фафъ кушере,
Фащатъ ми суру агне,—                          180
Агне ми каратъ фафъ сарае.
Та си курбанъ коле, —
Лета са Бога моле,
Да ми слезе на поле,
Да ми грейне ясну слънце,                   185
Да ни ми е люта зима,
Люта зима снегувита,—
Какъ ми бабайку курбанъ колелъ
Та са на Бога мольба молилъ,
Малка ми мома готвила,                        190
Готвила ми ясна бъдница;
Я' са на мома нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си нема копра билька
Да си вечере мренива,                            195
Какъ си е бабайку мренивалъ, —
Та ми мома заплакала,
Ни ми е вечере бъдница,
Бъдница ясна мреница;
Съсъ мома самъ плачба заплакалъ,    200
Заплакалъ самъ, завикалъ.
Чуе ма църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Та ми цирна фафъ сарае,
Та ма пита и праши,                                    205
Що си самъ заплакалъ,
Що си самъ завикалъ.
Какъ хи самъ думалъ говорилъ,
Фъркна ми летна на Край-земе.
Брала си, мале, набрала,                           210
Набрала си копра билька,
Па е си на поле пратила,
На поле при мене.
Та ми билька подаде,
Та ми е вечере бъдница,                            215
Бъдница ясна мреница,—
Та самъ гозба гостилъ,
Гостилъ самъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Какъ ми е бабайку гостилъ.                      220
Я' ми са, мале, нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си ми пиле фъркна,
Фъркна ми пиле летна,
Фъркна ми пиле побегна,                          225
Та гу самъ веке ни виделъ;
Ни ми е пиле на поле.
Майка му дума говори:
Бана ле мили сину,
Бре, да ми пиле устаналу                          230
Да си фърка на поле,
Да си форка да лета,
Фъ сарае, сину, ни идешъ
Да си майка видишъ.
Йоще си изимъ ни давамъ,                        235
Да си ти пиле фърка,
На поле пиле фъ сарае,
Да си форка, да си цирка;
Да ти са, сину, нажелилу.
Да ми фъ сарае идешъ,                              240
Стара си майка да видишъ.
Качи са бана на потоне,
Та си при майка седна.
Та са на майка моли:
Мале ле, мила мале,                                    245
Халалъ, мале, да ми усторишъ,
Чи ти фъ сарае ни дойдохъ
Сега, мале, три години.
Зеръ ти, мале, ни знаешъ,
Нова самъ града градилъ.                       250
Пусту ми поле запустену,
Дуръ да си поле заселе,
Се ми е сърце горелу,
На трапеза самъ ни седналъ,—
Сега ми са поле заселилу,                        255
Сега ми сърце ни гори;
Гозба са, мале, госте,
Гозба ми, мале, на трапеза,
На трапеза съсъ юнаци,
Съсъ юнаци и съсъ моми.                          260
Утъ сега, мале, на месецъ,
На месецъ ти самъ мусефиринъ,—
Я' си на пиле изимъ давай,
Да си ми дойде на Дунавъ,
Да си ми лета на поле,                               265
Поле ми, мале, плодиту,
Плодиту, мале, топлиту,
Да ми цирка фъ сарае.
Хаде ми, сину, хаде,
Ти си ма, сину, мамишъ!                              270
Да ти е пиле на поле,
На поле фъ сарае,
Стара си майка забурилъ,
Фъ сарае хи, сину, ни идешъ.
Туку ми, сину, ни думай,—                          275
Я' ми седни на трапеза,
Да си та майка гости.
Бана хи веке ни дума,
Лу ми седи на трапеза,
Та са съсъ майка гости;                           280
Гостилъ ми са бана малу млогу,
Малу млогу три нидели.
Сега веке ша си иде,
Ша си иде на белъ Дунавъ.
Яхна си бърза-та коне,                               285
Стара му майка заръче:
Хаде ми, сину, хаде,
Па да ми, сину, дойдешъ
Сега, сину, ду година.
Та си на пиле изимъ давамъ.                  290
Да си съсъ тебе фъркне,
Да ти на поле дойде,
Да ти фъ сарае лета,
Да ти лета, да ти цирка.
Бана ми веке на поле                               295
Де си ми летатъ лестувици,
Летатъ ми йоще циркатъ.
Бана си свирка искара,
Златна му свирка позлатена,
Та ми съсъ свирка засвири;                   300
Свири ми бана, свири
Та ми лестувици умава,
Умава ги замава,
Та си съсъ негу фъркатъ,—
Фъркали на поле летали,                     305
Белъ ми Дунавъ прилетали,
Белъ ми Дунавъ църну-ту море.
Та ми на поле стигнали.
Поле ми доста плодиту,
Доста плодиту, топлиту,                      310
Та ми поле бендисали,
Та са веке ни върнали,
Лу си ми фъркатъ на поле;
На бана му фафъ сарае
Фъркатъ му йоще циркатъ.                   315
На бана му сърце ръгналу,
Та ми са шета низъ поле
Де ми уратъ малки моми;
Де ми са млади юнаци
Та ми пасатъ сиву стаду;                        320
Йоще са фъ гора шета
Та ми лови дребна лова.
Годи са, бана, жени са,
Малка си мома либи;
Триста години на земе,                            325
Триста ми сина родилъ;
Триста му сина триста крале.
Триста крале, триста бана.
Та са земе заптисали,
Сита си земе пленили.                              330
Я' хми бабайку на небе,
На небе при Бога,
На Бога изметъ чини,—
Ясна му дуте ясна звезда!
Грее ми звезда на небе,                          335
Какъ си ми грее ясна зора.
Чуди ли са триста брата
Де хми бабайку утиде.
Та хми лестувица цирнала:
Варай вие триста брата,                          340
Бре, що ми са чудите!
Бабайку ви на небе,
На небе при Бога,—
Ясна му душе ясна звезда,
Та си ми грее на небе,                                345
Какъ си ми грее ясна зора.
На земе веке ни иде,
Чи му са доста дуделу,—
Триста години на земе.
Чули ми триста сина,                                350
Та му курбанъ заклали,
Клали му триста крави,
Триста крави, триста ювна,
Та гу фальба фалили,
Чи си е земе заселилъ—                          355
Била си земе пуста,
Пуста е земе запустена—
Триста му сина курбанъ колетъ,
Па хми е лестувица цирнала:
Варай вие триста брата,                        360
Бре, ми флезите фъ земници,
Иотключите златни съндъци,
Фафъ съндъци златна свирка,
Бабайку ви свирилъ на небе,
На небе при Бога,                                      365
Та ми съсъ свирка свирите,
Малки моми песна да пеетъ,
Да си бабайку фалите,
Да са съсъ песна чуе,
Да са чуе прочуе                                         370
Утъ край-земе ду край-земе.
Триста ми брата фъ земници,
Златни съндъци йотключили,
Златна си свирка искарали;
Я' си ми никой ни свири,                              375
Свири ми Брана крале,
Тъжну ми Брана свири,
Тъжну ми Брана пее,
Та си бабайку фали.
Богъ да ги бие триста му брата,            380
Тие му каскандисали,
Та са карба закарали
Кой да му свирка утнеме;
Карба хми трае сега малу,
Сега малу три години.                                385
Дуръ са Юда налютила,
Налютила разедила.
Та ми слела на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту
Де ми са карба карали.                                390
Свири ми Брана на Дунавъ
Триста си брата мае.
Фана гу Юда за рока,
Тури му знатни криле,
Та си ми фъркна на небе,                            395
На небе при бана,
При бана, при бабайку,
Та си е свирка у бана.
Та ми на небе свири,
Та си ми Бога фали.                                      400
Та и песна му устанала,
Песна му на земе-та,
Съсъ песна са фальба фали.
 
 
 


назад