Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

        Моми-те като испевали горня-та песна, сички-те отъ село-то слевали на онова место каде-то била гозба-та, и тамо са гощавали до вечерь-та; на трапези-те моми пеяли следоюща-та песна:

Песна 1:13.

Дойде ми бана на поле,
Пусту ми поле, запустену,
Запустену, затренену.
Дива ми крале подивенъ,
Чи ми на поле ни уре,                               5
Чи ми на поле ни сее
Дивенъ е крале подивенъ,
Чи ми са фъ гора шета
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!                      10
Я си е мощне хиниетинъ,
Хиниетинъ инатчие,
На бана глава ни повада,
Селемъ му йоще ни дава,
Я си бере силна войске,                        15
Та ми на поле излезе,
На поле на юрдие,
Та ми са борба бори;
Юнакъ е Дива надъ юнаци,
Та си му борба трае                                  20
Дуръ да си бана надбори;
Хеле му Бога ардамъ сторилъ,—
Пратилъ си Юда Самувила
Та си му срела даде;
Съсъ срела си борба надбори,             25
Та му фъ сарае седна.
Майка му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
Прати му бела книга,
Бела книга църну писму:                          30
Мили ми сину бана кралю,
Бре, си уставилъ Крайна Земе!
Крайна е Земе плодита,
Плодита, топлита;
Ти си ми, сину, ни виделъ,                       35
Ни ми си виделъ люта зима,
Люта зима-снегувита.
Де си ми, сину, утиде,
Пусту е поле, запустену,
На поле е люта зима,                                40
Люта зима снегувита;
Та ми моми ни уратъ,
Юнаци ми стаду ни пасатъ.
Тука ми, сину, на Край-Земе,                    45
Дуръ да ми дойде Заревъ месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Двашъ ми кушере на поле,
Фафъ кушере сури агнета;                      50
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
Двашъ ми жнеетъ бела пшеница;
Белу ми грозде бератъ;
Юнаци ми са на точилу,                            55
Руйну ми вину пиетъ,
Руйну ми вину тригодишну.
Нажелилу ми са натъжилу,
Чи си земе уставилъ,
Та си на поле утиде,                                 60
Пусту ми поле, запустену:
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу;
Де си е люта зима,                                    65
Люта зима снегувита.
Хаде ми, сину, върни са,
Да си фъ сарае седишъ,
Фъ сарае, сину, при майка;
Чузда е земе усилна,                                70
Усилна, неволна.
Майка му дума говори,
Я ми са бана ни жели,
Ни са жели ни са тъжи,
Чи си ми йоще ни виделъ,                       75
Ни ми виделъ люта зима,
Люта зима снегувита.
Та си на майка говори:
Мале ле, мила мале,
Пусту ми поле доста уралну.                   80
Сега самъ фъ сарае седналъ,
Пещере ми сарае;
Я си граде нова града,
Нова града нишенлие,
Нова града нова Котлива.                       85
На поле ми Дунавъ тече,
На поле са река вие,
Вие са река кату змие,
Та ми тече фафъ море-ту,
Река ми е ду белъ Дунава                        90
Море ми е църну море,
Кат' си ми е на Край-Земе;
Кат' да си самъ на Край-Земе,
Та ни ми са, мале, нажелилу,
Нажелилу натъжилу;                                 95
Ни си ида на Край-Земе,
Да си седна фафъ сарае,
Фафъ сарае и при тебе.
Прати си бана бела книга,
Бела книга църну писму,                          100
Прати си книга на майка.
Та си събра масторе-те,
Масторе-те дюлгере-те,
Да му градетъ нова града,
Нова града нова Котлива.                   105
Снигна са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ,
Чи му курбанъ ни колелъ;
Та си прати милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,                  110
Съсъ юнака Зима Юда,
Зима Юда Самувила,
Та ми вие бела снега,
Вилъ ми снега малу млогу,
Малу млогу три месеца,                        115
Та ми е люта зима,
Люта зима снегувита;
Бана ми утъ сарае ни излезе,
Нова ми града ни гради.
Та му са веке нажелилу,                       120
Нажелилу натъжилу;
Та си писна, заплака,
Заплака, завика!
Дуръ са на Бога нажелилу,
Та си прати Юда Самувила                 125
Та му дума говори:
Бана ле кралю,
Дуръ си на Бога курбанъ ни колешъ,
Да му са мольба молишъ,
Лета ми Бога ни слева,                        130
Ни слева Бога на поле,
Ясну ми слънце ни грее,
Ни ми е лету на поле,
Ни ми е лету, пролету;
Нова си града ни градишъ,                  135
Нова града нишенлие;
Та ти са, кралю, дуделу,—
Дуръ да си веке идешъ
На Край-земе, при майка.
Чуе ми бана Юда,                                   140
Чуе ми Юда Самувила;
Та си на Бога курбанъ коле,
Вета му книга пее,
Вета книга, вета песна.
Снигна са Бога нажелилу,                   145
Нажелилу, натъжилу,
Та си зандана йотключи
Милна си слуга заключи,
Милна си слуга Слана юнака;
Милна му сесра заключи,                     150
Милна му сесра Зима Юда,
Зима Юда Самувила.
Слезе ми Лета Бога,
Слезе ми Бога на поле,
Ясну ми слънце блесна,                      155
Блесна ми слънце грейна,
Та ми е лету на поле,
Лету ми йоще пролету.
Малки ми моми на йорань,
На йорань, на копань;                           160
Млади юнаци на поле
Сиву ми стаду пасатъ;
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,                   165
На поле на егнилу,
Двашъ ми са сури агнета,
Сури агнета фафъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,                                  170
Двашъ ми пшеница жнеетъ;
Белу ми грозде бератъ;
Млади юнаци на точилу
Руйну ми вину пиетъ,
Руйну ми вину тригодишну,                 175
Вину ми пиетъ хору ми играетъ;
Малки ми моми песна пеетъ,
Песна хми руевита.
Диви юнаци на поле,
Диви юнаци подивени,                        180
Фальба си юнаци фалетъ
Чи ми стаду пасатъ,
Иоще ми стаду ни видели,
Та ги на стаду учетъ;
Диви ми моми на поле,                        185
Диви ми моми подивени,
Фальба си моми фалетъ
Чи си уратъ на поле-ту,
Чи си уратъ и си сеетъ,
Чиста си леба месетъ,                        190
Чиста леба чиста пита.
Думатъ си моми говоретъ,
Ни са моми утъ земе;
Я са моми утъ небе,
На небе са моми Баици,                     195
Та ми слели на земе,
Да си учетъ малки моми
Да си уратъ, да си сеетъ;
Да си месетъ чиста леба,
Чиста леба, чиста пита,                      200
Да ни са фъ гора шетатъ,
Да ни си трева пасатъ!
Я ми е бана на поле,
Срукалъ си масторе,
Масторе дюлгере,                                 205
Та си гради нова града,
Нова града нишенлие;
Градилъ си града малу млогу,
Малу млогу три месеца,
Града му нова Котлива.                     210
Седналъ ми веке фъ сарае,
Та ми съсъ свирка свири.
Църну ми пиле фъркна,
Църну ми пиле лестувица.
Какъ си гу бана виде,                            215
Пита си пиле праша:
Църну ми пиле лестувица,
У' де ми, пиле, фъркашъ?
У' де ми, пиле, идешъ?
Що ми е, пиле, на Край-Земе,              220
На Край-земе фъ Котлива града?
Пиле му дума говори:
Бана ле, бана кралю,
Майка ти свирка чула;
Свирка ти майка знае,                            225
Та хи са, бана, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Да ни ти е на поле неволе,
Неволе усилна?
Да ни ти е люта зима,                            230
Люта зима снегувита?
Та ма е, бана, пратила
Да ти неволе виде;
Я ни ти е неволе,
На поле-ту лету, пролету.                    235
Крайна е земе плодита,
Плодита, топлита,
И поле ти плодиту,
Плодиту, топлиту,
Кат' да е Крайна-земе.                          240
Сега при майка ша ида,
Да си хи, бана, цирна,
Чи ни ти е неволе.
Бана хи дума, говори:
Лесту ле църну пиле,                             245
Да ни ми си, лесту, на поле,
Доста ми, лесту, неволе;
Ни ми фоди при майка;
Я ми фъ сарае летай,
Летай ми, лесту, циркай.                      250
Хаде ми, бана, хаде,
При майка, бана, ша фъркна;
Па на поле ша дойда,
Да си летувамъ, да си лестувамъ;
Вутре ми рану да ма чекашъ,              255
Вутре ми рану предъ слънце.
Рече ми пиле фъркна ми,
Фъркна ми пиле на Край-земе,
На Край-земе фъ сарае.
Та си на майка цире:                                260
Мале ле стара мале,
На поле ми лету, пролету;
Ясну ми слънце грее.
Малки ми моми на йоранъ,
На йорань, на копань;                             265
Млади юнаци на поле,
На поле ми стаду пасатъ;
Бана ми града градилъ,
Нова ми града нишенлие,
Нова града нова Котлива,                    270
Та ми фъ сарае седналъ.
Ни му е веке неволе!
Я да си, мале, летувамъ,
Да му летувамъ фъ сарае,
Кат' да си е на Край-земе.                     275
Ни ми е, мале, давалъ
Да си дойда при тебе.
Я му самъ цирнала говорила,
Лу да ти фъ сарае дойда,
Да си ти, мале, цирна,                             280
Що ми е усторилъ на поле;
Па му на поле ида,
Та му на поле летувамъ,
Та му на поле лестувамъ.
Сега ма, мале, чека.                                285
Майка хи дума говори:
Хаде ми, лесту, фъркни,
Иди ми, лесту, на поле,
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.                     290
Па му на бана неволе
Чи ни си е на Край-земе,
Туку ми йоще ни знае
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ:                          295
Чузда е земе усилна,
Усилна, неволна.
Па си ми пиле летна,
Летна ми пиле на поле,
На поле фъ сарае.                                 300
Цирна ми пиле фъ сарае,
Та си гу бана чуе.
Па си гу пита праши:
Лесту ле, лестувица,
Що ти е майка думала,                          305
Думала говорила?
Питала ма, бана, прашила,
Що ми си, бана, усторилъ,
Усторилъ, бана, направилъ;
Що ти е, бана, неволе,                            310
Та си ми свирка свиришъ.
Язъ хи самъ, бана, думала,
Нищу ти, бана, неволе,
Неволе, бана, усилна;
Чи ти е лету на поле,                              315
Лету ти йоще пролету,
Кат' да си на Край-земе.
Па ми е майка говорила:
Хаде ми, лесту фъркни,
Иди ми, лесту, на поле,                          320
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.
Па му на бана неволе
Чи ни си е на Край-земе,
Туку ми йоще ни знае                              325
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ:
Чузда е земе усилна,
Усилна неволна.
Ти си ми, лесту, летувай,                     330
Летувай, лесту, фъ сарае,
Летувай, лесту, лестувай,
Та ни хи е неволе.
Река ми ва поле тече,
Река са на поле вие,                               335
Какъ ми са змие вие,
Река ми е ду белъ Дунавъ,
Какъ си е Дунавъ на Край-земе,
Слану ми море на поле,
Слану ми море църну,                            340
Какъ ми е църну на Край-земе.
Ни му са бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Кат' да си е на Край-земе.
Та ми са бана годи,                               345
Годи са бана, жени са.
Та ми е бана на поле,
Поле си бана засели.
Ду тога бе поле пусту,
Пусту бе запустену,                                350
Сега са веке засели.
Моми са песна испели,
Бана си фальба фалили,
Йоще му курбанъ колели;
Чи си е фъркналъ на небе,                 355
На небе при Бога,
Млада си дефа устаналъ,
На Бога изметъ правилъ.
Та му е песна устанала,
Да са на земе фали,                               360
Да са на земе чуе!
Да ни си земе заселилъ,
Пуста си земе устанала.
 
 
 
 
 
 


назад