Make your own free website on Tripod.com
 

ПРИТУРКА I.

         Кога-то веке заминувала зима-та и пристигнувало лето-то, излевали вънъ отъ село-то моми-те, юнаците и пеяли следоюща-та песна:
 

Песна 1:1.

Люта е зима лютна!
Ситна са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ са.
Та си е слуга рукналъ,
Слуга му Слана юнака,                            5
Та си му дума говори:
Слуга ле Слана ле,
Знаешъ ли, Слана, ни знаешъ?
Богъ да гу бие бана крале,
Бана крале бана царина!                       10
Крайна му Земе плодита,
Плодита йоще топлита;
Люта ми зима ни виделъ,
Люта ми зима бела снега;
Та си мене ни сайдисалъ,                       15
Ичъ ми курбанъ ни колелъ,
Вета ми гнига ни пелъ,
Вета ми книга, вета песна,
Чи му самъ нищу ни сторилъ.
Я му са земе наплодила;                        20
Триста ми града градилъ,
Триста ми града силни,
Силни ми града съсъ кулини;
Доста му са земе заселила.
Млади ми юнаци на поле,                       25
Млади ми юнаци малки моми;
Млади ми юнаци съсъ стаду,
Сиву ми стаду пасатъ;
Малки ми моми на йорань,
Та ми уратъ и ми сеетъ.                          30
Я ми са карба закарали,
Доста хми карба на поле,
Триста юнаци паднали,
Триста юнаци съ малки моми,
Чи хми стаду ни пасе;                              35
Чи хми поле ни устана,
Пусту поле запустену.
Стара е майка фъ сарае,
Плачба са плаче на бана
Чи му са земе заселила,                        40
Та ми поле ни устана
Де да ми стаду пасе;
Де да ми моми уратъ,
Де да ми моми сеетъ.
Чудумъ са бана чуди                               45
Що да ми прави, де да ми иде?
Чи си ми йоще ни знае
Де ми е земе пуста,
Пуста ми йоще запустена;
Чудумъ са чуди малу млогу,                    50
Малу млогу три месеца;—
Дуръ ми е боленъ легналъ,
Легналъ ми боленъ на потстеле.
Фъркнала Юда летнала,
Летнала Юда утъ гора,                            55
Утъ гора Юда утъ Юдица.
Летнала Юда фъ сарае,
Та му дума говори:
Бана ле бана кралю,
Бре, ми си, кралю, млада,                         60
Млада си йоще зелена,
Я ми си боленъ легналъ.
Боленъ си, кралю, на потстеле.
Бре, що ми са чудумъ чудишъ?
Зеръ ми йоще ни знаешъ                         65
Де си е пуста земе,
Пуста земе запустена?
Я си закарай млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та си ми слези на Дунавъ,                          70
На Дунавъ на море.
На Дунавъ курбанъ колешъ.
Курбанъ колешъ ясну пиле,
Ясну ми пиле утъ море,
Курбанъ колешъ, мольба са молишъ:    75
Мале ле, Юду ле,
Юду ле Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Да ми дойдешъ на Дунавъ.
На Дунавъ на море;                                      80
Да ми дадешъ подадешъ,
Да ми дадешъ люта срела,
Люта срела, златна свирка.
Съсъ срела са борба боре,
Борба ми люта съ Ламие,                           85
Да си е борба надборе;
Чи ми е Дунавъ заптисала,
Дунавъ ми йоще море;
Я съсъ свирка да си свире,
Какъ си свире да си пливамъ,                   90
Да си стигна на поле-ту;
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу,
Я ми е пусту запустену.                               95
Юнакъ ми стаду ни пасе;
Малка ми мома ни уре,
Ни ми уре ни ми сее.
Лу да си курбанъ заколешъ
Лу да са мольба молишъ;                         100
Летнала Юда фъркнала,
Та ти срела подава,
Съсъ срела златна свирка;
Съсъ срела са борба боришъ
Та си Ламие надборювашъ;                       105
Я си съсъ свирка свиришъ
Та си ми Дунавъ пливашъ,
Дуръ да си море испливашъ;
Да ми на поле стигнешъ,
Пусту ми поле запустену.                            110
Дива ми крале подивена.
Ни ми е града градилъ;
Чи ми седи фъ пещере-та,
Фъ пещере-та фъ камене-те;
Ни ми е на поле уралъ,                                  115
Ни ми е на поле селъ;
Чи ми са шета низъ гора
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!
Богъ да гу бие доста хиниетинъ,               120
Доста ми хиниетинъ инатчие.
Лу да си, Бана, чуе
Чи му си на поле стъпилъ;
Чи ша му поле заселишъ.
Силна си войске собира,                               125
Силна му войске млади юнаци,
Та си слева на юрдие,
Та ми са борба бори;
Доста ми юнакъ надъ юнаци,
Йоще малу борба та надборилъ.               130
Па да са рукнешъ подрукнешъ:
Юду ле, Юду Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Йоще си рекалъ ни утрекалъ,
Ша ти дойда на юрдие,                                  135
Та са борба боре;
Та ти ирдамъ чинамъ
Дуръ да си крале надборе;
Дуръ да му земе заптисашъ,
Да си му земе заселишъ;                                140
Силна ми града да градишъ,
Силна ми града на поле.
Йоще му Юда ни рече,
Трикналу пиле на дори.
Трикналу пиле припелу;                                  145
Та си Юда летнала,
Летнала Юда фъркнала,
Бана ми Юда ни виде.
Лу ми са зора зорнала,
Зорнала зора леснала,                                 150
Леснала зора блеснала;
Млади са юнаци задали,
Млади юнаци малки моми.
Та ми са дори исполнили.
Та му са плачба плачетъ,                              155
Чи ми поле ни устана,
Де да хми стаду пасе,
Де да ми моми уратъ.
Заплака царе завика!
На майка си дума говори:                              160
Мале ле, мила мале,
Йотключи, мале, съндъци,
Та си ми руху искарай,
Златну ми руху серманлие.
Ду сега самъ фъ сарае,                                  165
Фъ сарае, мале, при тебе;
Утъ сега си брата уставемъ,
Да ми фъ сарае седи,
Фъ сарае, мале, при тебе.
Ша ида, мале, на шедба,                                170
На шедба, мале, на поле,
Де си е поле запустену;
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ.
Де ми пиле ни фъркналу;                         175
Да си на поле седна.
Да си граде силна града.
Млади ми юнаци стаду пасатъ;
Малки ми моми на поле,
На поле ми, мале, уратъ,                           180
Уратъ ми, мале, сеетъ.
Чи ми са веке дуделу.
Доста ми юнаци фъ сарае,
Та ми са плачба плачетъ,
Чи си поле ни устана;                                 185
Та ми са карба закарали.
Майка му дума говори:
Хаде си, сину, иди ми,
Белкимъ си поле заселишъ,
Белкимъ си борба надборишъ.                190
Богъ да е бие Сура Ламие,
Чи ми е поле заптисала,
Та ми никой ни фоди.
Премени са бана нареди са,
Златну си руху метна,                                  195
Златну руху серманлие.
Бърза-та коне яхна,
Бърза-та коне шестукрилца,
Та си юнаци закара
Малу млогу сто хиледи;                              200
Съсъ юнаци малки моми
Малу млогу сто хиледи;
Та си ги кара на поле.
Фодилъ ми бана фодилъ,
Фодилъ ми бана на поле                          205
Малу млогу три месеца;
Стигналъ ми веке на Дунавъ.
Майка му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу.
Та си прати младу татарче,                    210
Съсъ татарче бела книга,
Бела книга църну нисму:
Сину ле бана кралю,
Бре ми си, сину, навървилъ,
Я ти самъ, сину, ни казала;                       215
Чи та самъ, сину, видела.
Чи са си, сину, применилъ,
Применилъ, сину, наредилъ;
Метналъ си златну руху,
Златну руху сарманлие;                              220
Та са е майка засмела,
Засмела, сину, насмела;
Дуръ сега на майка наумъ дойде.
Та ти праща младу татарче,
Съсъ татарче бела книга,                         225
Бела книга църну писму:
Бре та, сину, де ша идешъ?
Де си земе уставешъ?
Крайна е земе плодита,
Плодита, сину, топлита;                           230
Йоще си, сину, ни виделъ.
Ни си виделъ люта зима.
Люта зима снегувита.
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-день Заревъ-месецъ;                 235
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Сури ми агнета фъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,                                        240
Та ми жнеетъ бела пшеница;—
Та ми бератъ белу грозде;
Млади юнаци на точилу,
Та си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,                               245
Вину пиетъ хору ми играетъ;
Малки моми песна пеетъ,
Песна хми е руевита.
Мене са, сину, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,                                    250
Чи си земе уставешъ,
Плодна земе плодувита,
Та си фодишъ на поле,
Пуст у поле запустену;
Де ми Юда ни летнала,                             255
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу;
Де си е люта зима,
Люта зима снегувита.
Снигна Бога на небе-ту,                             260
Та си праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега
Дуръ да поле побелне.
Доста ми си, сину, фодилъ,                    265
Доста ми са си шеталъ
Низъ поле-ту ду белъ Дунавъ,
Ду белъ Дунавъ ду море-ту!
Върни са, сину, повърни са,
Върни са, сину, да си дойдешъ,               270
Да си седнешъ фафъ сарае,
Фафъ сарае при майка;
Да си та майка годи,
Да си та майка жени.
Чи да пливашъ ду белъ Дунавъ,              275
Да гу пливашъ да испливашъ,
Да си стъпишъ на поле-ту;
Доста ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу
Ни си лета църну пиле,                                 280
Църну пиле лестувица
Дуръ ти, сину, ша ми плачешъ,
Ша ми плачешъ, ша ми викашъ!
Бана крале книга пее,
Бела книга църну писму,                               285
Я ни му са нажелилу,
Нажелилу натьжилу.
На татарче ни продума,
Лу му писа бела книга,
Бела книга църну писму:                     290
Мале ле, мила мале,
Сега самъ, мале, на белъ Дунавъ,
Вутре, мале, ша гу пливамъ.
Десну самъ йоку мигналъ,
Десну ми йоку на поле-ту,                    295
Та самъ поле бендисалъ.
Да ми Бога ардамъ устори
Да си поле заселе,
Доста ми поле уралну;
Ша си граде нова града,                      300
Нова града нишенлие,
Нова града нова Котлива.
Фсредъ поле-ту ду белъ Дунавъ.
Ни е Дунавъ река са вие^
Река са вие кату змие.                        305
Та ми тече фафъ море-ту,
Река ми е ду белъ Дунавъ,
Море ми е църну море,
Кат' си ми е на Край-земе
Да ни си ми пиле фърка;
На Бога са мольба моле,                     310
Ега ми е лету пролету,
Да ми фърка църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Катъ да си самъ на край земе—
Да ни ти са, мале, нажелилу,              315
Нажелилу натъжилу;
Мене са ни нажелилу,
Ни нажелилу ни натъжилу.
Писа бана бела книга,
Бела книга църну писму,                     320
Писа книга, прати си е,
Та си слезе утъ бърза-та коне.
Малки моми заплакали,
Малки моми млади юнаци,
Заплакали,завикали                           325
Чи видели младу татарче,
Чи си иде утъ Край-земе,
Де си уставили стара майка,
Стара майка милна сесра,
Милна сесра милна брата.                  330
Та хми бана вели ютговори:
Ой ми вие милни сесри,
Милни сесри, милни брате!
Йоти ми сте заплакали,
Заплакали завикали                             335
Чи си е поле запустену?
Та си Юда ни лета,
Та си юнакъ ни шета,
Та си пиле ни фърка;
Туку си е мощне уралну.                         340
На поле си урете,
Бела пшеница сеете,
Чиста си пита месите,
Чиста пита, чиста леба.
Кой ва дивенъ види,                               345
Фальба си ва фали,
Курбанъ си ви коле,
Чи сте слели утъ небе-ту,
Та ги сте на поле учили
Да си уратъ, да си сеетъ,                      350
Да си месетъ чиста пита,
Чиста пита, чиста леба;
Да ни ми са фафъ гора-та
Какъ си ми е сиву стаду!
Дума хми бана говори,                              355
Малки са моми засмели,
Малки моми млади юнаци,
Засмели са насмели са.
Сега бана на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на море-ту.                  360
Де ги виде Сура Ламие,
Зафучела затрещела,
Писнала ми люта змие,
Писнала ми свирнала ми,
Та ми са поле тресналу,                           365
Тресналу ся люлналу са!
Тръгна са бана утъ белъ Дунавъ,
Съсъ бана млади юнаци,
Млади юнаци малки моми.
Та на Бога курбанъ коле,                         370
Курбанъ коле ясну пиле,
Ясну пиле утъ море-ту,
Курбанъ коле мольба са моли,
Та си дума и говори:
Мале ле Юду ле,                                         375
Юду ле Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Да ми дойдешъ на Дунавъ,
На Дунавъ на море-ту,
Да ми дадешъ подадешъ,                    380
Да ми дадешъ люта срела,
Люта срела, златна свирка;
Съсъ срела са борба боре,
Борба ми люта съсъ Ламие,
Да си е борба надборе.                       385
Чи ми е Дунавъ заптисала,
Дунавъ ми йоще и море-ту;
Я съсъ свирка да си свире,
Какъ си свире да си пливамъ,
Да си стигна на поле-ту;                      390
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу,
Я ми е пусу запустену;—
Юнакъ ми стаду пи пасе,                     395
Малка ми мома ни уре.
Ни ми уре ни ми сее.
Бана ми курбанъ заклалъ,
Бана ми са мольба молилъ.
Та си летна Юда Самувила,               400
Летна си Юда фъркна си,
Та му срела подаде,
Съсъ срела златна свирка:
Съсъ срела са борба боришъ.
Та са рукна и подрукна:                     405
Е, Ламию, Сура Ламию!
Я ми излез' утъ пещере,
Утъ пещере на поле-ту,
Съсъ тебе са борба боре:
Я ма борба надборювашъ,               410
Ни си пливамъ ду белъ Дунавъ;
Я си та борба надборювамъ,
Та си пливамъ ду белъ Дунавъ.
Разеди са Сура Ламие,
Разеди са налюти са,                        415
Та ми утъ пещере излезе
Та ми са борба бори;
Бана ми срела фърли
Та ми Ломие усрели,
Падна Ламие на поле,                       420
Та ми дума ни продума!
Свирна ми бана съсъ свирка,
Малу ми млогу свири,
Малу ми млогу три сахате;
Дуръ ми са Дунавъ тръгна,                   425
Пъте му Дунавъ усторилъ,
Та си ми Дунавъ исплива;
Та си на поле стигна,
Пусту ми поле запустену.
Дива ми крале подивена.                      430
Йоще ми града ни градилъ,—
Я ми седи фъ пещере-та,
Фъ пещере-та фъ камене-те.
На поле ми ни уралъ,
Ни ми уралъ ни ми селъ;                          435
Лу ми са шета низъ гора
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!
Я Богъ да гу бие доста хиниетинъ,
Доста хиниетинъ инатчие.                     440
Три му войводи на поле;
Лу ми са войске видели,
Войске ми млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Разедили са налютили,                           445
Бърза-та си коне яхнали,
Та ми фъ пещере флели,
Фъ пещере фафъ сарае,
На крале хаберъ чинили,
Чи си е бана стигналъ,                            450
Стигналъ си бана на поле,
Та си е поле пленилъ.
Дива ми крале мощне подивенъ,
Та ми са мощне разеди,
Разеди са налюти са.                              455
Та си собра силна войске,
Силна войске млади юнаци.
Та излезе на юрдие,
Та ми са борба бори;
Борба ми е доста силна,                        460
Та ми трае сега малу,
Сега малу три месеца;
Дива крале ша надбори
Та са чуди що да прави?
Де му наумъ дойде,                                 465
Та са рукна и подрукна:
Юду, Юду Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Рече ми йоще ни утрече
Дойде му Юда на юрдие,                      470
На Юрдие на поле,
Та му ардамъ чинила;
Юда са борба бори,
Та ми крале надбори.
Бана ми веке на поле,                             475
Бана ми поле пленилъ,
Пленилъ ми поле, заптисалъ.
Юда му слуга заръчела,
Заръчела поръчела,
Думала му говорила:                               480
Бана ле, бана царина,
Сега си поле заптисалъ,
Сега си поле заселиль.
Я си ми бана ни знаешъ
Чи си е поле студну,                                 485
Студну е поле снегиту,
Люта е зима лютна!
Идешъ ми бана утъ Край-земе,
Де си е поле плодиту,
Плодиту йоще топлиту,                           490
Люта си зима ни виделъ.
Я ти бана да пишешъ
Бела ми книга църну писму,
Да пишешъ, бана, да напишешь:
Йоще си лету ни миналу,                          495
Да си берешъ млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Да закарашъ деветъ крави,
Та да слезешъ на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на море-ту,                  500
Да си курбанъ колешъ,
Снигна Бога да си фалишъ;
И да муса мольба молишъ,
Да ни праща мйлна слуга,
Милна слуга Слана юнка,                        505
Да ни гу праща на поле-ту,
Да си вие бела снега;
Я да гу праща фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,                                 510
Де ми моми ни уратъ,
Ни ми сеетъ бела пшеница.
Юда му слуга заръчела,
Заръчела поръчела,
Та си ми фъ града летнала.                   515
Богъ да гу бие бана крале,
Ни е писалъ бела книга,
Бела книга царну писму;
Та ми курбанъ ни коле,
Та ма фальба ни фали,                             520
Ни ми са мольба моли.
Доста са самъ налютилъ!
Вутре рану да ми слезеш,
Да ми слезешъ на поле-ту,
Да си виешъ бела снега.                             525
Да си поле побелне;
Да ни пасе сиву стаду.
Да ни уратъ малки моми,
Да ни уратъ да ни сеетъ.
Дуръ да бана на иманъ дойде,                  530
Да си пише бела книга,
Бела книга царну писму,
Чи ми курбанъ коле,
Чи ми коле деветъ крави,
Та ма фальба фали,                                        535
Та ми са мольба моли.
Разеди са Слана юнакъ,
Разеди са налюти са,
Приметна си бела дреха,
Бела дреха снегувита.                                540
Та си слезе на поле-ту,
Де ми уратъ малки моми,
Юнаци ми стаду пасатъ,
Та си вие бела снега,
Снега вие малу млогу,                                  545
Малу млогу три месеца.
На бана са нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
Та ми плаче и ми вика!
Я ни знае що да прави.                                 550
Що да прави що да стори?
Дуръ си наетъ сторилъ
Да си иде на Край-земе,
На Край-земе фафъ сарае,
Фафъ сарае при майка.                                555
 
 
 
 


назад