Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ПАЗИРЪ-ДЕНЬ


 
              Мома-та като изобиколевала село-то и испевала горня-та песна, сички-те селени млади и стари, жени и баби и моми зевали си манжи-те, кои-то готвили дома си, и утивали на река-та, та седнували на трапеза-та, моми-те правили хизметъ и теячи следоюща-та песна.
 
 

Песна 3.

Еште ми, юнаци, пийте ми,
Еште ми, юнаци малки моми
Еште ми крава ветица,
Пийте ми руйну вину
Руйну вину тригодишну;                      5
Пратилъ гу Рую юнакъ,
Пратилъ гу утъ Край-земе
Утъ Край-земе утъ море-ту,
Пратилъ гу съсъ Юда
Съсъ Юда Самувила,                          10
Та хи заръкъ заръчелъ:
Да кажешъ Юду, на Сада,
Заселилъ си пусту поле
Пусту поле запустену,
Та си уратъ малки моми                      15
Та си уратъ и си сеетъ.
Я за мене на умъ ни му иде,
Да ми сее бела лоза,
Да са роди белу грозде
Белу грозде и цървену,                       20
Да си прави руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Утъ Бога ни е просту,
Халалъ му Бога ни чини,
Какъ си курбанъ коле                         25
Та си гости млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Я да си ги служба ни служи
Да ги служи руйну вину
Руйну вину тригодишну;                      30
Та си на мене думилелъ,
Та му пращамъ руйну вину
Руйну вину тригодишну.
Я да му, Юду кажещъ:
Да си каилъ ни стане                          35
Да ни сее бела лоза,
Да си роди белу грозде
Белу грозде и цървену,
Да си прави руйну вину
Руйну вину -тригодишну,                     40
Фалилъ ма е на Край-Земе
Та ми курбанъ колелъ;
Сега веке да ма ни фали,
Ша си прате Мора Юда
Мора Юда Самувила,                           45
Да му сече руса глава,
Чи ма е ни саидисалъ:
Какъ си града градилъ
Сега веке три години,
Курбанъ ми йоще ни заклалъ!           50
Мольба ми са йоще ни молилъ!
Туку си, Юду, йоще трае,
Йоще са, Юду ни люте
Ни са люте разедевамь».
Какъ си дойде Юда Самувила,           55
Подаде си руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Та му дума приговори—
Сада крале са дусетилъ,
Чи си лоза ни поселъ.                           60
На Юда са мольба моли,
Да си иде на Край-земе
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си къцне бела лоза,
Ега си е лету пролету,                           65
Да му донесе фафъ сарае.
Юда ми каилъ станала,
Та утиде на Край-земе,
Та си флезе фафъ бахче-ту,
Къцнала си бела лоза -                        70
Зададе са лету пролету,
Та донесе бела лоза,
Донесе е на Сада крале;
Та си сее бела лоза
Лоза сее фафъ бахче-ту.                    75
Та си праща бела книга,
Бела книга църну писму,
Съсъ книга напева:
Е ле ми млади войводи!
Какъ самъ поле заселилъ                  80
Сега веке три години,
Малки са моми урали
Урали са и са сели,
Сели са бела пшеница;
Я самъ веке забурилъ                           85
Чи сме били на Край-земе,
Та сме сели бела лоза,
Та сме пили руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Фальба сме фалили Рую юнакъ,        90
Та му сме курбанъ колели,
Чи на е веке научилъ
Да правиме руйну вину;
Сега дойде Юда Самувила
Юда Самувила утъ Край-земе,             95
Донесе ми бела лоза,
Та самъ поселъ фафъ бахче-ту,
Та са роди белу грозде
Белу грозде и цървену,
Направилъ самъ руйну вину                  100
Руйну вину тригодишну—
Я ви са мольба моле,
Да ми дойдете фафъ сарае,
Да си ва служба служе
Руйну вину тригодишну;                         105
Да си ва дарба даре,
Да ва даре бела лоза
Бела лоза утъ бахче-ту,
Да сеете бела лоза,
Да са роди белу грозде                         110
Белу грозде и цървену,
Да правите руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Да ми седнете на трапеза,
Да служите млади юнаци                    115
Млади юнаци малки моми,
Да фалите Рую юнакъ,
Да си му курбанъ колете;
Кой ни дойде фъ мое града
Фъ мое града фафъ сарае,               120
Ша си прате ду млада войвода
Да му сече руса глава.
Писа крале ни утписа,
Та си прати бела книга,
Бела книга църну писму.                      125
Какъ видели войводи-те
Какъ видели бела книга,
Бела книга църну писму;
Яхнали си бърза-та коне,
Та ми фъ града дошли,                        130
Фъ града дошли фафъ сарае,
На крале селемъ дали.
Та ги крале гозба гости,
Та ги служи руйну вину
Руйну вину тригодишну.                        135
Па си флезе фафъ бахче-ту,
Та си къцна бела лоза,
Та си ги дарба дари;
Посели са войводи-те
Посели са бела лоза,                            140
Родилу са белу грозде
Белу грозде и цървену,
Та си вину направили
Руйну вину тригодишну,
На Рую си курбанъ колетъ                  145
Та си гу фальба фалетъ.
Сега ни са веке ни дукривилу
Чи сме уставали Крайна-земе
Та сме дошли на белъ Дунавъ:
Урали сме на Крайна-земе                 150
Урали сме и сме сели,
Сели сме бела пшеница,
Сели сме бела лоза,
Та сме пили руйну вину
Руйну вину тригодишну;                        155
Па сме дошли на белъ Дунавъ,
Та сме сели бела пшеница,
Та сме сели бела лоза,
Та са ражда белу грозде
Белу грозде и цървену,                        160
Пиеме си руйну вину
Руйну вину тригодишну.
Утъ тога хадетъ устаналу,
Сада крале хадетъ уставилъ:
Млада царе стара кмета                      165
Да си слева на река-та
На река-та на белъ Дунавъ,
Курбанъ да си коле,
Да си коле ду три крави,
Малки моми да ги гответъ;                  170
Я що си е наймалка-та мома,
Да си фоди фъ Стамболъ града
Фъ Стамболъ града фафъ сарае,
Песна да си пее,
Съсъ песна юнаци събира                    175
Юнаци събира малки моми,
Та ги кара на река-та
На река-та на белъ Дунавъ,
Та си ги гозба гости—
Да ни хми са нажелилу                           180
Нажелилу натъжилу
Чи си земе уставили;
Крайна-земе доста топленита,
Се си лету и пролету!
Ни си иде люта зима                              185
Люта зима снегувита,
Какъ си иде на белъ Дунавъ
На белъ Дунавъ на поле-ту—
На белъ Дунавъ Юда Самувила
Та си рука и говори                                 190
Иди си, лету, иди,
Чи си иде люта зима
Люта зима снегувита
И да си е люта зима,
Я си е поле уравиту,                              195
Та са ражда бела пшеница,
Йоще са ражда белу грозде
Белу грозде и цървену.
Кат' да си сме на Край-земе:
На Край-земе ду белъ Дунавъ,           200
Ду Дунавъ църну море,
И на поле ду белъ Дунавъ,
Ду белъ Дунавъ църну море,
Доста хитъръ Сада крале
Доста хитъръ доста иманъ,                 205
На поле-ту река тече,
Убимелъ си и река белъ Дунавъ,
Ду река море са вие
Слану море низъ море-ту,
Убимелъ си море църну море,               210
А що си ми града наградилъ,
Града си убимелъ силна Котлица—
Чи си юнаци заплакали
Заплакали завикали,
Малки моми сълзи заронили,               215
Чи си земе уставили,
Фална земе пофалена!
Чуйна земе прочуена!
Де си сеетъ малки моми
И си сеетъ и си уратъ,                             220
Сеетъ си бела пшеница
Бела пшеница, бела лоза,
Та си ражда белу грозде
Белу грозде и цървену.
На крале му Ясна душе!                          225
Чи си река убимелъ
Убимелъ е ду белъ Дунавъ,
Йоще си море убишлъ
Убимелъ гу църну море,
Наградилъ си силна града                    230
Силна града нишенлие,
Града си убимелъ силна Котлица—
Та си юнаци ни плачетъ,
Малки моми сълзи ни ронетъ.
Уставилъ си бела книга,                          235
Бела книга царну писму,
Та си писалъ и заръчелъ
И заръчелъ и поръчелъ:
Ега си е личень-день
Личенъ-день Пазирь-денъ,                   240
Да си слева млада царе
Да си слева на река-та,
На Бога си курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави,
Та си гу фальба фали—                           246
Чи си каилъ станалъ
Та си спусналъ десна рока,
Замръзналъ си ду белъ Дунавъ,
Замръзналъ си Дунавъ поледнилъ си.
Утъ тога си хадетъ устаналъ,              250
Да си слева млада царе
Да си слева на река-та,
Курбанъ да си коле,
Да си коле ду три крави,
Да си гости ду млади юнаци                  255
Ду млади юнаци малки моми.
 
 
 
 
 


назад