Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ПАЗИРЪ-ДЕНЬ


 
              Едно время предъ сто години въ село-то Баня колели курбанъ три крави, кои-то купували селски; това правили есень-та около Димитровъ-день, казували че тога тие излели отъ Край-земя, и заминали презъ Дунавъ като по сухо, защо-то Водинъ юнакъ или Водна Бога заповедалъ та са замръзналъ Дунавъ, и поминали по него нито единъ да загине, или ноги-те да си укваси, за това' тогашний-тъ войвода поръчелъ и писалъ сека година онойзи день да празднуватъ и да колетъ курбанъ; отъ тога' останало хадетъ и въ секо село колели курбанъ по три крави; сички-те излевали близо до некоя река и тамо старий-тъ кмета закалалъ три-те крави; кога-то колелъ курбанъ-тъ сички-те били обружени съсъ сабя, пушка, пищоли и хатагане; въ време-то кога-то колелъ курбанъ-тъ сички-те фърлели пушки, а моми и хънки пеяли следоюща-та песна.
 

Песна 1.

Боже ле Водне ле
Боже ле Водине ле
Крайна са земе заселила
Заселила приселила;
Та ми поле заурали                                  5
Заурали приурали.
Плачба са веке заплакали
Де да уратъ, де да сеетъ,
Де да пасатъ волове-те,
Волове-те сиву стаду,                            10
Плачба си е дуръ при крале;
Я са крале чудумъ чуди
Що да прави що да стори.
Закаралъ си млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                     15
Та ги кара низъ поле-ту,
Та си поле исфодилъ,
Прикаралъ си ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми
Та си дойде на белъ Дунавъ.                 20
Дутекалъ Дунавъ притекаль,
Та си Дунавъ ни плива;
Та са чудумъ чуди
Що да прави що да стори:
Та ми седи на Дунавъ                                25
Сега' малу три месеца.
Зададе са Юда Самувила
Та му дума и говори:
Е, ти кралю Крайна кралю,
Що ми седишъ на белъ Дунавъ               30
Що ми седишъ и ми чекашъ
Ни си фодишъ фафъ сарае?
Чи утъ Бога изимъ немашъ
Да заминешъ ду белъ Дунавъ
Да заминешъ да испливашъ.                   35
Аку ти са земе заселила
Заселила приселила—
Да закарашъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Да си идешъ фафъ гора-та                     40
Фафъ гора-та на Бавана
Та си гора заселювашъ;
Фафъ гора си града градишъ,
Града градишъ кула висишъ,
Та са годишъ и са женишъ.                      45
Първе ти либе доста дюлберъ,
Та са съсъ либе сфодювашъ, 
Та ти ражда мъжку дете
Мъжку дете нишенлие
Нишенлие чудувиту,                                  50
Мъжку дете Сада крале;
Дуръ да си дете порасне,
Да порасне на двасте години,
На гора са заселила
Заселила приселила.                               55
Сада крале ни са годи
Ни са годи ни са жени;
Лу си наетъ сторилъ,
Да закара млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                      60
Да си тера друга земе
Друга земе запустена
Запустена ни заселена,
Де са йоще ни урали
Ни урали ни посели.                                 65
Рече Юда ни утрече
Та ми са крале повърна.
Ни ми седи фафъ сарае,
Лу утиде фафъ гора-та
Фафъ гора-та на Бавана.                      70
Пуста гора запустена,
Юда ми йоще ни стъпнала,
Пиле ми йоще ни фъркналу;
Та си крале града гради,
Та си гора засели,                                    75
Ни е пуста запу стена.
Бендиса си малка мома,
Малка мома мощне гюзелъ
Мощне гюзелъ мощне дюлберъ,
Утъ лику хи ясну слънце,                       80
Въ гръди хи ясна месечина,
Въ скути хи дребни звезди,
Родила му мъжку дете
Мъжку дете нишенлие
Нишенлие чудувиту,                                85
Чи си има златни криле
Та си фърка на високу;
Раста ми Сада крале
Раста ми порасна ми,
Юнакъ веке да са годи                           90
Да са годи да са жени.
Я са гора заселила
Заселила приселила!
Ни си пасатъ волове-те
Волове-те сиву стаду.                           95
Плачь утиде фафъ сарае,
Фафъ сарае дуръ на крале.
Заплакали млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Заплакали завикали,                           100
Чи са фъ гора закарали,
Та са карали малу млогу
Малу млогу три нидели,
Сто юнака погинали
Сто юнака малки моми.                        105
Та ми крале заплака
Заплака ми завика ми!
Та са чуди що да прави,
Чи ни знае де да иде,
Та гу дремка нападнала.                     110
Тебе са, Боже, нажелилу
Нажелилу натъжилу,
Та си прати Юда Самувила
Юда Самувила фафъгора-та
Фафъ гора-та фафъ сарае,              115
Та са рукна и подрукна:
Е, ти, кралю, що ми плачешъ
Що ми плачешъ и ми викашъ?
Сега имашъ мъжку дете
Мъжку дете нишенлие.                         120
Да му, кралю, тимбихъ чинишъ:
Днесъ ниделе да са готви,
Чи ша иде на белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ коле
Курбанъ коле ду три крави,                  125
Та му са мольба моли
Та му дума и говори:
Боже ле Водне ле
Боже ле Водине ле,
Какъ ти, Боже, курбанъ коле                 130
Спусни си десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ,
Да са Дунавъ замръзне
Да замръзне да поледне,
Да си Дунавъ замина,                            135
Да замина съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми,
Да си ида на поле-ту
Що си ми е пусту запустену—
Де си йоще ни уратъ,                              140
Де си йоще ни сеетъ,
Да ми уратъ малки моми
Да ми уратъ да ми сеетъ —
Та си граде нова града.
Па си зевамъ златна кондиле             145
Златна кондиле мурекепа,
Та писувамъ бела книга
Бела книга църну писму,
Заклевамъ си ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми                 150
Заклевамъ ги приклевамъ ги:
Ега' си веке лету помине,
Задава са люта зима
Люта зима снегувита,
Да излеватъ на белъ Дунавъ                155
Да ти курбанъ колетъ
Да ти колетъ ду три крави,
Чи си спусналъ десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ,
Та са Дунавъ замръзналъ                      160
Замръзналъ са поледнилъ са,
Та самъ Дунавъ заминалъ,
Та самъ поле заселилъ.
Какъ ми курбанъ коле
Та са мольба моли,                                    165
Замръзналъ са ду белъ Дунавъ
Замръзналъ са поледнилъ са;
Сада крале заминува,
Заминуватъ ду млади юнаци
Млади юнаци малки моми.                      170
Богъ да бие Дивна крале,
Закаралъ си силна войске,
Силна войске се' юнаци
Се' юнаци инатчии,
Фафъ рока хми люта срела                    175
Люта срела златенъ камень,
Та са борба боретъ,
Йоще малу борба си надборили—
Да излезе малка мома
Да са рукне и подрукне                             180
Иди си, лету, иди,
Да си дойде веке зима
Зима веке снегувита—
Йоще речь-та ни утрекла,
Задули са ветрове-те                              185
Ветрове-те фуртуни-те
Студни ветрове снегувити,
Задала са люта зима
Люта зима снегувита,
Дивна крале ни са училъ                         190
Ни са училъ ни си трае,
Та си е крале замръзналъ,
Силна му войске замръзнала,
Силна му войске млади юнаци
Сухи сухаре са подървили!                    195
Сада крале на поле-ту,
Та си гради силна града,
Та си поле заселева;
Урали ми малки моми
У рали ми и ми сели.                                200
Рече Юда ни утрече
Па си, Боже, фъркна.
Крале си каилъ станалъ,
Та си рукна милна сина
Та му дума и говори:                               205
Сину ле Сада кралю,
Доста ми, сину, седишъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та на Бавани!
Чи са гора заселила
Заселила приселила;                            210
Юнаци са карба закарали
Юнаци малки моми.
Закарай, сину, млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Та ми иди тука долу                                215
Тука долу на белъ Дунавъ,
Де си е пусту поле
Пусту поле запустену,
Та гу, сину, заселевашъ.
Сада му вели ютговори:                       220
Тате ле мили тате,
Що ми, тате, думашъ
Думашъ, тате, и говориш
Мене ми Юда думала
Думала, тате, говорила,                       225
Ду ниделе ша излеза.
Рече Сада крале ни утрече,
Та си събра млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Закара си ду три крави—                      230
Та си яхна бърза-та коне,
Копна коне низъ полету
Та си поле прикара,
Тръгналъ си млади юнаци
Млади юнаци малки моми                   235
Та ми е на белъ Дунавъ.
Белъ ми Дунавъ дутекалъ
Дутекалъ ми притекалъ,
Да гу плива ни са плива,
Да замине ни са заминува,                  240
Та са чуди що да прави:
Чи да са назадъ върне,
Каралъ му са бабайку му
Бабайку му и майка му.
Я си слезе утъ бърза-та коне,            245
На Бога си курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави,
Та му са мольба моли
Та му дума и говори:
Боже ле Водне ле,                                250
Боже ле Водине ле,
Какъ ти, Боже, курбанъ коле
Курбанъ коле ду три крави,
Спусни си десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ,         255
Да си Дунавъ замръзне
Да замръзне да поледне,
Да си Дунавъ замина,
Да замина съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми,                    260
Да си ида на поле-ту
Що си ми е запустену,
Де си йоще ни уратъ,
Де си йоще ни сеетъ,
Да ми уратъ малки моми                     265
Да ми уратъ да ми сеетъ,
Та си граде нова града.
Та си зевамъ златна кондиле
Златна кондиле, мурекепа,
Та писувамъ бела книга,                     270
Бела книга църну пислу,
Заклевамъ си ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми,
Заклевамъ ги приклевамъ ги:
Ега си веке лету помине,                     275
Задава са люта зима
Люта зима снегувита,
Да излеватъ на белъ Дунавъ,
Да ти курбанъ колетъ,
Да ти колетъ ду три крави,                   280
Чи си спусналъ десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ,
Та са Дунавъ замръзналъ,
Замръзналъ са поледнилъ са,
Та самъ Дунавъ заминалъ,                    285
Та самъ поле заселилъ.
Сада ми крале курбанъ коле,
Курбанъ коле мольба са моли,
Замръзналъ са ду белъ Дунавъ,
Замръзналъ са поледнилъ са,             290
Та си Дунавъ заминува,
Заминали ду млаци юнаци
Млади юнаци малки моми.
Богъ да бие Дивна крале,
Дивна крале подивилъ са!                      295
Закаралъ си силна войске,
Силна войске се юнаци
Се юнаци инатчии—
Фафъ рока хми люта срела
Люта срела, златенъ камень,                300
Съсъ крале са борба бори,
Та са боретъ малу млогу,
Малу млогу три месеца,
Налютилъ са Дивна крале
Йоще малу си надборилъ,                       305
Йоще малу Сада ми крале падналъ!
Дуръ излезе малка мома
Та са рукна и подрукна
Иди си, лету, иди,
Да си дойде веке зима                             310
Зима веке снегувита.
Йоще рече ни утрече
Задули са ветрове-те
Ветрове-те фуртуни-те,
Студни ветрове снегувити,                     315
Задала са люта зима
Люта зима снегувита;
Дивна крале ни са училъ
Ни са училъ ни си трае,
Дуръ си веке замръзнала                       320
Силна му войске замръзнала,
Силна му войске млади юнаци
Сухи сухаре са подървили!
Сада крале борба си надбори!
Сада крале на поле-ту,                           325
Награди си силна града
Силна града нишенлие,
Та си поле заселева;
Урали ми малки моми
Урали ми и ми сели.                                  330
Седна ми крале фафъ сарае,
Та си зева златна кондиле
Златна кондиле, мурекепа,       
Та писува бела книга,
Бела книга църну нисму,                          335
Заклева си ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми,
Заклева ги приклева ги:                           340
Лу да си лету помине,
Да са задяде люта зима
Люта зима снегувита,
Да излеватъ на белъ Дунавъ,
Да ти, Боже, курбанъ колетъ,                345
Да ти колетъ ду три крави.
Утъ тога хадетъ устаналу
Фъ наше града и фафъ селу,
Та излева млада царе
Млада царе стара кмета                         350
На река-та на белъ Дунавъ,
Ни излева самъ самичекъ,
Я закарува ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми,
Та ти, Боже, курбанъ коле,                      355
Курбанъ ти коле ду три крави,
Та си гости ду млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Да си помнетъ да си знаетъ:
Чи си спусналъ десна рока                     360
Десна рока на белъ Дунавъ,
Та са Дунавъ замръзналъ
Замръзналъ са поледнилъ са—
Заминалъ си Сада крале,
Съсъ крале ду млади юнаци                  365
Ду млади юнаци малки моми,
Та си поле заселилъ,
Що си билу запустену.
 
 
 


назад