Make your own free website on Tripod.com
 

ОБРЯДИ

         Кога-то вейке стигнували до къща-та гдето училъ хоже- та, седнувало дете-то при други-те деца, а една отъ моми-те му давала книга-та, пакъ хоже-та казувалъ що да пее; моми-те испевали следою щата песница:
 

 

Песна 3.

Малку дете курбанъ клалу,
Курбанъ клалу църни пуйки,
Курбанъ клалу на Жива Юда,
Жива Юда курбанъ виде,
Сърце хи са усмийналу.                        5
Та си фана Има царе,
Дукара гу фъ наше селу,
Та ми седна на заище.
Фтегна рока Жива Юда,
Фтегна рока фъ златна хлута,        10
Та искара ясна книга,
Подаде е на малку дете:
Седни ми, дете, поседи,
За тебе си царе дойде,
Да та учи да си пеешъ,                     15
Да си пеешъ да си пишешъ;
Аку си ти сърце тръгналу,
И язъ ти ардамъ чинамъ
Да са учишъ малу млогу,
Малу млогу деветъ години.               20
Царе та веке научилъ,
Да си пеешъ ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница и земица,                           25
И земица и петица,
Хемъ да пишешъ бела книга,
Бела книга църну писму;
Та му си млада войвода.
Та му фодишъ на юрдие,                    30
На юрдие на поле-ту;
И му си първа рескица,
Та му пращашъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Що си сторилъ на юрдие,                    35
На юрдие, на поле-ту.
Та си фаленъ и пофаленъ!
Уй ми, уй ми, Жива Юда,
Жива Юда фъ наше селу!
Дукарала Има царе,                              40
Та си учи малку дете
Да си пее да си пише.
 
 
 
 
 
 


назад