Make your own free website on Tripod.com
 

ОБРЯДИ

         Изваршвани кога проваждали дете-то първъ пътъ въ училище-то.
         Едно время, казваше дедо ми, че въ наше-то село Абланица кога-то некой първъ пътъ шелъ да пусне дете-то си на хоже-та, срукувалъ въ къща-та си деца-та кои-то утивали на хоже-та и деветъ моми; най-пишинъ онова дете кое-то шело да иде на хоже-та закалало три църни кукошки курбанъ на Жива Юда коя-то, верували, че давала умъ и разумъ на деца-та да са учетъ да пеетъ; после онези кукошки ги зготювали деветъ-техъ моми, рукнували и хоже-та, та го гощавали заедно съсъ деца-та; кога-то дете-то колело кукошки-те, моми-те пеели следоюща-та песна:
 

Песна 1.

Юду, Юду, Жива Самувила!
На небе си, Юду, седела,
На небе, Юду, при Бога;
Та е Бога каилъ станалъ,
Училъ та е ясна книга,                        5
Училъ та е малу млогу,
Малу млогу деветъ години.
Научила си ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,                        10
И звезница и земица,
Па си учила книга петица.
Сега Бога канилъ станалъ,
Да си слезешъ на земе-та;
Да си учишъ наше царе                     15
Да си пее, да си пише;
Та ти Бога баксишъ дава
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница и земица,                         20
Йоще ти дава и петица,
И ти дава златна каница
Златна каница златна кондиле.
Та си слезе на земе-та,
Та си учишъ наще царе                      25
Наше царе има крале,
Научи гу да си пее
Да си пее, да си пише.
Той си шета пу земе-та;
Лу кой ти курбанъ коле,                      30
Курбанъ коле ду три пуйки;
Царе гу учи да си пее
Да си пее, да си пише.
Има царе редъ му дойде,
Та си дойде фъ наше селу                35
Фъ наше селу: фъ наши къщи,
Ша ми учи малку дете.
Малку дете курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три пуйки,
Та ти са, Юду, мольба моли:             40
Какъ си учила Има царе,
Да си учишъ малку дете
Да си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница.                           45
И звезница и земица,
Йоще и книг петица;—
Йоще, Юду, да си учишъ малку дете
Да си пише на златна каница,
И на царе да си праща бела книга,   50
Бела книгу църну писму.
Ега си порасне малку дете,
На царе е млада войвода;
Фъ десна му рока златна кондиле
И на царе първа рескица.
 
 
 
 


назад