Make your own free website on Tripod.com
 

МРЪСНИ-ДЕНЕ

 
            Кога-то вейке зготвювали кукошка-та саибка-та отъ каща-та срукувала и други жени отъ махала-та, та са събирали жени-те отъ три кащи въ една, та са гощавали; три моми ставали отъ трапеза-та, и пеели слъдоюща-та пъсна:
 

Песна 4.

Стигналъ Коледа пристигналъ,
Стигналъ Коледа поминалъ,
Мръсни са дни пристигнали,
Пристигнали веке поминали.
Сива е Бога фафъ гора                                        5
Фафъ гора фафъ планина,
Седналъ ми веке пудъ дару
Пудъ дару фафъ чедара.
Яхналъ си коне лестувица,
Лестувица коне шестукрилца,                          10
Чи са зададе личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день—
Я си чека Жива Юда
Жива Юда самувила,
Да си слезе утъ небе-ту                                    15
Утъ небе-ту утъ сарае,
Я да слезе ни ми слева,
Чи е доста на високу,
Та ми е заплакала
Заплакала завикала,                                            20
На Бога са тажну тажила:
«Боже ле Сива ле,
Пристигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Та ма праща Злата майка                                 25
Да си дойда фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Да ма карашъ на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и села-та,                                  30
Да си парскамъ сурна вода
Сурна вода усуреста:
Какъ да си, Боже, слеза?
Доста самъ, Боже, на високу
На високу на далеку.»                                        35
Юда си плачба плаче
Та е чуе Сива Бога,
Та си пита Дорга Юда
Дорга Юда самувила:
«Доргу ле самувилу,                                          40
Сега, Доргу, що да праве
Що да праве що да сторе?
Пристигна ми веке личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Я си ни слева Жива Юда                                   45
Жива Юда самувила,
Да си слезе на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
Да си парска сурна вода                                     50
Сурна вода усуреста.»
Дорга му вели ютговори:
Боже ле Сива ле,
Фъ рока ти златна тоега,
Фафъ гора си тоега бодни,                               55
Да проникне висне дару
Висне дару ду небе-ту,
Та си слева Жива Юда
Жива Юда самувила
Пудъ даро-ту фафъ гора-та,                           60
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ,
Да си мие златна чеше,
Да си точи сурна вода
Сурна вода усуреста.»
Ни са чуди Сива Бога,                                        65
Какъ си доржи златна тоега
Та си е бодна фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми тече ду белъ кладнепъ,
Тоега си вода полела,                                         70
Та са бави три сахате,
Висне си дару проникнала
Висне дару ду небе-ту.
Видела ми Жива Юда
Жива Юда самувила,                                         75
Та си слела утъ небе-ту:
Десна хи нога на даро-ту
Та си слезе фафъ гора-та,
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ.
Та си мие златна чеше,                                     80
Та си точи сурна вода
Сурна вода усуреста,
На Сива си дума и говори:»
«Боже ле Сива ле,
Хаде, Боже, слевай,                                           85
Слевай, Боже, на поле-ту,
На поле-ту Фъ градове-те,
Фъ градове-та и фъ села-та,
Застигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ день,                             90
Та ти курбанъ колетъ,
Та ти са мольба молетъ,
Да хми фъ кащи идешъ;
Та и мене да си карашъ,
Да ги парскамъ сурна вода                               95
Сурна вода и суреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день.»
Сива хи вели ютговори:»
Юду, Юду Жива самувила,                              100
Сега слевамъ на поле-ту
Та са шетамъ фъ градове-те
Фъ градове-те и фъ села-та,
Какъ си фъ кащи флевашъ,
Де ми са саидисали парве либе,                       105
Парве либе Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та й са курбанъ клали,
Клали й са царна пуйчида,
Иоще е са фальба фалили                                110
Чи си ма умирила
Умирила укротила;
Пратила си деветъ сесри,
Девета сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили                                    115
Де си курбанъ колетъ
Да си раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день;                            120
Де си курбанъ ни колетъ,
Парве ми либе ни фалетъ,
Да ни раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста—
Налютили са деветъ сесри                           125
Деветъ сесри деветъ Юди,
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока
Фафъ каща му люта змие
И съсъ змие зли хравеци;                                130
Сега вода да си парснешъ
Да си парснешъ да си раснешъ,
Ду година са Мръсни дни
Мръсни дни и злиниви;
Какъ ги праща Дорга Юда                               135
Да са шетатъ пу поле-ту,
Да са шетатъ фъ градюве-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
И тие си Каилъ не ставатъ,
Чи ги си, Юду, ни саидисала:                            140
Де ми са тие фодили
И ти си, Юду, фодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста.                                        145
 
 
 
 



назад