Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ МАСИНЪ-ДЕНЪ

 
            Утрина-та рано още до кога-то не изгрело слънце-то предъ зора-та ходили много моми въ гора-та да чекатъ пролеть-та, а онези три-те моми, кои-то навалели огань-тъ кришомъ, ходили въ гора-та и испевали следоюща-та песна:
 
 
 

Песна 2.

Малка мома фафъ сарае
Фафъ сарае на небе-ту,
Та си утъ сарае ни излела
Сега малу шестъ месеца,
Ни ми следа фафъ гора-та                                       5
Чи е гора побелела
Побелела уснегнала.
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ,                                            10
Та си юнакъ пратила
Фафъ рока му бела каната,
Та си фарле бела снега
Та си гора побелилъ,
Дуръ си гора запустилъ.                                            15
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила
Сега веке си излезе
Та са шета низъ гора-та,
Дарба хи е фафъ роки-те,                                         20
Дарба хи е бели цвете
Бели цвете урпица билька,
Билька фарле низъ гора-та
Та си рука ду небе-ту:
Чуйте ми деветъ моми                                              25
Деветъ моми и девойки,
Курбанъ сте, моми, колели
Царни пуйки позлатени,
Курбанъ сте колели на Йогница,
Пели му сте яспа песна,                                              30
Съсъ песна му са сте молили,
Да изгрее ясна звезда,
Ясна звезда ясна зорница,
Да изгрее ясну сланце—
Седите ми на поле-ту                                                 35
Сега малу три нидели
Та сте йоще ни видели.
Зададе са Барва Юда
Барва Юда Барвица месецъ,
Барва са Юда накичила,                                            40
Накичила са бели цвете
Бели цвете бели китки;
Фафъ роки-те златна тоега
Златна тоега костевица,
Та си гони люта зима                                                 45
Люта зима снегувита
Бегай, зиму, бегай
Чи си лету дойде
Лету веке пролету—
Рече Юда ни утрече                                                  50
Фарлила си златна тоега
Златна тоега костевица,
Изгрела ми ясна зора,
Съсъ зора ясну сланце.
Па си флезе Барва Юда                                            55
Флезе ми фъ пещере-та
Фъ пещере-та фафъ бахче-ту,
Та си бере бели цвете
Бели цвете бели китки,
Фафъ кошница бели цвете                                        60
Бели цвете билъка урпица,
Та си вели ютговори:
Фодите ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Фодите ми фафъ бахче-ту,                                       65
Чи си ва дарба дарувамъ
Бели китки бели цвете,
Да си глава накичите,
Да са фальба фалите
Чи е лету застигналу                                                70
Лету йоще и пролету,
Съсъ лету Барвица месецъ.»
Чули ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Чи си пее малка мома,                                              75
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила,
Шетнали са фафъ гора-та
Та е намера намерили:
На глава хи бели цвете                                            80
Бели цвете бели китки,
Фафъ рока хи златна кошница,
Фафъ кошница бели цвете
Бели цвете бели китки
Бели цвете и урпица.                                               85
Шета са Дурга низъ гора-та
Та си фарле бели цвете
Бели цвете бели китки,
Я си йоку на мернува
Да погледа малки моми                                           90
Малки моми и девойки;
Дуръ хи са моми замолили
Да хми даде бели цвете
Бели цвете бели китки.
Дуръ тога ги погледнала                                         95
Та ги дарба дарува,
Та хми глава накичила,
Па хми дума и говори:
Ой ми вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,                                       100
Я ми са, моми, накичите
Съ бели цвете на глава-та
Съ бели цвете съ бели китки.
Доста ми сте фафъ гора седели—
Слезите ми тука долу                                            105
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ва чека Има царе,
На дори ми веке слелъ;                                         110
Намерилъ си суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Та ва чека фафъ сарае,                                          115
На Бога гу курбанъ колете,
Ясна му песна пеете
Та си фадите ясна зора,
Ясна зора ясну сланце
Чи изгрелу на земе-та,                                           120
Съсъ сланце иде бела пшеница
Бела пшеница белу грозде;
Та са земе позлатила
Позлатила посребрила,
Фафъ сарае чисту злату                                        125
Чисту злату белу сребру:
Сички гу фальба фалетъ,
Сега гу вие фалите,
Сега му вие курбанъ колете.
Деветъ са моми накичили,                                    130
На глава хми бели цвете
Бели цвете бели китки.
Слели моми тука долу
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града                                   135
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ги чека Има царе;
На дори му суру агне,
Суру агне и суресту
Суру агне пепелиту,                                                140
Я си на дори курбанъ ни коле,
Лу ги кара фъ пещере-та;
Малки са моми нажелилу
Нажелилу иатажилу
Чи ги кара фъ пещере-та,                                     145
Я си ги царе смирева
Та хми дума и говори:
Ой ле вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Що ви са жельба нажелилу                                    150
Нажелилу натажилу?
Йоти ми вие ни молчите
Да ни ви са Бога налютилъ
Да ни ви са Бога разедилъ?
Чи на дори курбанъ да колете,                            155
Ни си фоди суру агне
Ни си фоди на небе-ту
На небе-ту и при Бога,
Чи си Бога каилъ ни става
Да му са курбанъ коле                                             160
Фафъ сарае и на дори.
Дуръ си моми замолчели,
Та хми веке ни дума
Ни дума ни говори.
Та си моми курбанъ колетъ                                   165
Курбанъ колетъ суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
И му пеетъ ясна песна,
Та ги царе гозба гости                                            170
Малу млогу три нидели.
Па ги царе ни пратилъ,
Я ги кара фафъ сарае,
Та хми прави златну уралу,
Та си уратъ фафъ бахче-ту,                                   175
Та си сеетъ бела пшеница
Бела пшеница, белу грозде;
Три месеца поминали,
Зажнали ми бела пшеница,
Забрали ми белу грозде.                                          180
Утъ тога ми хадетъ устаналъ
Та са пее тае песна,
Та си фоди малка мома
Да са шета низъ гора-та
Да си рука да си дума                                              185
Иди си зима иди си
Да си дойде лету
Лету и пролету.
 
 
 
 
 
 



назад