Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ МАСИНЪ-ДЕНЪ

 
            Едно врeмя въ село-то на пeснопeецъ-тъ пролеть-та на 23 Априлiя на день на Гергювъ-день колели курбанъ на Бога; секой единъ готвилъ по едно ягне дома си и са гощавали; а отъ село-то закалали деветъ овна, кои-то ги колели на поле-то въ поднозие-то на гора-та где-то са събирали много моми та ги готвили, но огань не навалели, но три моми кришомъ да ги не види некой навалели огань-тъ подъ казане-те, и са скривали въ гора-та; другите моми подстикали огань-тъ и играели около казане-те та пеели следоюща-та песна:
 
 
 

Песна 1.

Боже ле Боже йогница!
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ,
Тешка са зима задала                                          5
Тешка зима снегувита,
Бела снега на поле-ту—
Малки са моми ни излели
Ни утишли на седенки.
Сегa зима поминала,                                          10
Застигналъ си млада Масина
Млада Масина млада Асуица,
Та сме утъ града излели,
Ни сме, Боже, на поле-ту,
Я сме, Боже, фафъ гора-та;                               15
Деветъ сме моми и девойки,
Се сме една на майка,
Носиме, Боже, фафъ гора-та
Сека моми царна пуйса,
Фъ десна рока ясна книга,                                   20
Царна пуйса позлатена,
Ясна книга посребрена,
Позлатилъ ги наше царе
Наше царе млада Има,
Какъ си форкналъ на небе-ту                             25
На небе-ту и при Бога—
Слелъ си Има на земе-та,
Съсъ кмета си говорилъ
Говорилъ си и си думалъ,
Думалъ му и гу канилъ                                         30
Курбанъ да ти коле,
Стара вета да гувее:
Да ти коле царни пуйки
Царни пуйки позлатени.
Сега на пратилъ стара кмета,                           35
Пратилъ на тука долу
Тука долу на поле-ту
На поле-ту ду гора-та,
Песна ти, Боже, пееме:
«Стара ти кмета курбанъ коле                          40
Курбанъ коле царни пуйки,
Готвиме ги царанъ пуйникъ,
Готвиме сега малу
Сега малу три нидели,
Та си фъ гора седиме —                                      45
Йоще сме, Боже, ни ели,
Ни сме ели ни сме пили,
Сега ни са веке приелу,
Сега ни са веке припилу,
Та са чудумъ чудиме—                                         50
Йоще ти курбанъ колеме
Колеме ти царни пуйки,
Готвиме ги царанъ пуйникъ,
Я си йогань немаме:
Порачелъ ни стара кмета                                 55
Порачелъ ни зарачелъ,
Да си йогань ни валиме.
Боже ле, Боже Йогница,
Мольба ти са. Боже, молиме:
Ссдишъ, Боже, на високу                                   60
На високу на небе-ту
На небе-ту фафъ сарае,
Де си ти е ясенъ йогань,
Всекни си, Боже, ясенъ йогань
Да запалишъ ясну сланце,                                  65
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,
Да са готви царанъ пуйникъ,
Готви са фъ трениците,
Да си фсекне силанъ йогань                              70
Да готвиме царни пуйки
Царни пуйки позлатени,
Заклалъ ги стара кмета,
Да седнеме на трапеза
Да седнеме да ядиме,                                       75
Да ядиме царанъ пуйникъ,
Да пиеме руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима                                         80
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Боже, ду дела!
Ни сме прели на седейки,
На седейки и на тлънки—
Пееме ти, Боже, ясна песна,                            85
Съсъ песна та фалиме.
Па си чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну сланце,
Да уреме на поле-ту,
Да купаеме на лозе-ту—                                   90
Живу пиле да си форкне
Да си форкне низъ поле-ту—
Лу ни са, Боже, дуделу
Та си фъ гора ни седиме.
Има царе си зарачелъ                                      95
Зарачелъ е и порачелъ:
Да са шетнем  низъ поле-ту
На поле ти курбанъ колеме,
Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту                                           100
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Пееме ти ясна книга
Та си та фальба фалиме!
Чи си йогань светнувашъ                               105
Ясну си сланце упалешъ,
Та изгрева на небе-ту
Та си грее на поле-ту
На поле-ту фафъ гора-та;
Пееме ти ясна песна                                       110
Ясна песна ясна книга,
Писалъ е наше царе
Наше царе млада Има—
Какъ си седелъ на небе-ту
На небе-ту три години                                   115
На Бога изметъ чини—
Блага Бога ублагналъ си,
Та си гу дарба дарува
Дарува гу ясна книга
Ясна книга позлатена,                                    120
Фъ ясна книга ясна песна;
Иоще му Бога зарачелъ:
Какъ си слева на земе-та,
Аку си му на сорце неволе,
На Бога курбанъ да коле,                                125
Да му пее ясна песна,
Ясна песна ясну сланце,
Хемъ да му са мольба моли,
Та му нищу ни станалу,
Неволе му растанала.                                    130
Бога му заракъ зараче,
Царе му дума приговорилъ:
Боже ле, мили Боже,
Дарувашъ ма ясна книга,
Я си йоще ни знамъ                                          135
Да си пее ясна книга,
Ясна книга ясна песна,
Да ми е неволе на сорце,
Неволе ми са ни растанала.
Дуръ тога гу Бога училъ                                 140
Училъ гу научилъ—
Та си пее ясна книга
Ясна книга ясна песна.
Йоще му заракъ зараче:
Ега слезе на земе-та                                       145
На земе-та на поле-ту,
Да си найде деветъ моми
Деветъ моми и девойка,
Деветъ моми една на майка,
Да ги кара фафъ сарае,                                    150
Да ги има за неволе:
Да ги учи ясна песна
Дуръ на Бога да са молетъ.
Утъ небе-ту царе на земе-та,
Фъ десна му рока ясна книга ,                         155
Блеснала си зернала си
Какъ си зернува ясна зора.
Шетналъ са царе низъ града,
Закаралъ си стара кмета,
Та си тера деветъ моми,                                160
Деветъ моми една на майка,
Та си намера намерилъ,
Та на има фафъ сарае—
Та на учи ясна песна,
Училъ на, Боже, научилъ.                                 165
Сега ни, Боже, мольба чуешъ! 
Мольба ти са молиме на поле-ту
На поле-ту на ливаде,
Да са готви царанъ пуйникъ.
Та си чекаме малка мома,                                170
Чекаме е фафъ гора-та
Сега малу три нидели,
Йоще си мома ни дойде,
Йоще ни хаберъ ни носи
Дал' ми изгрела ясна зора                                175
Ясна зора и зорница,
Сьсъ зора ясну сланце,
Дал' си поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са ясну лету                                          180
Ясну лету и топливу—
Зима са веке дудела
На юнаци и на моми,
На иргене на иргенки.                                       185
 
 
 
 
 
 



назад