Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ

 
           Като закалалъ старецъ-тъ курбанъ-тъ три-те голабче-та, онeзи деветъ моми, срукували и други моми отъ селото, кои-то готвили три-те голабче-та съсъ копрецъ-тъ, и пеели следоюща-та песна:
 
 
 

П е с н а 5.

Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану море,
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци,                                             5
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ,
Училъ ги е Крали Марку.                                         10
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми                                          15
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви,                                    20
Та са гозба гостетъ,
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.                            25
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешъ ду година,
Баксишъ, лесту, да донесешъ,
Баксишъ, лесту, бела китка
Бела китка и куприца—                                             30
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та,
Лу ти коле деветъ крави
Деветъ крави елу вити,
Елувити се на отбуръ;                                              35
Да ни си китка донесешъ,
Какъ си гответъ малки моми
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умреватъ,
Ни е курбанъ дуръ на Бога.                                      40
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки,                                            45
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море,                                     50
На край земе да зимувамъ.
Ега веке да си летна
Да си летна да си фаркна,
Ша си летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае,                                      55
Ша си циркамъ на даро-ту
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка                                             60
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете                                            65
На рока му белу сукну
Белу сукну царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту,                                          70
Та гу пудъ камень турила,
И Язъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну                                           75
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци                                            80
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ:                                          85
Ега си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену,                                              90
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца,                                             95
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
Та си курбанъ коле,                                                100
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие,                                           105
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море.
 
 
 
 
 



назад