Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ

 
          Едно врeмя въ село-то на пeснопeецъ-тъ пролеть-та кога-то щели да дойдатъ Лестувици-те, събирали са деветъ моми та са пременували и ходили отъ къща на къща, та вързували на малки-те дeца на десна-та рока едно бело и цървено конче отъ коприна и пeели слeдоюща-та пeсна:
 
 

П е с н а 1.

Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица                                                   5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешъ ли 'ли ни знаешъ
У де иде лестувица                                                       10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда,                                             15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ,                                  20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита                                              25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе                                        30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ.                                     35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе                                     40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та                                        45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица,                                                   50
Та хми дума приговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали?                                                    55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ,                                                  60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе,                                              65
Ваше царе Байна крале,
Що да прави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци                                          70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни сеетъ,                                              75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена.                                         80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали,                                         85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту,                                            90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ хми дума лестувица                                         95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице,                                                100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ;                                            105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу                                                 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити,                                            115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца,                                              120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фалъба фалиме,                            125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити.
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ,                                        130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали,                                          135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу                                                 140
Нажелилу натажилу.
Я хми лестувица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали.                                                  145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка                                         150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ,                                   155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Я ви си мольба моле,
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму,                                           160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та                                       165
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету.
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну                                               170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ,                                     175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену,                                               180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Та е зеватъ малки моми
Малки моми и девойки,                                           185
Та си гответъ и умреватъ.
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу:                                           190
К ой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
 
 
 
 



назад