Make your own free website on Tripod.com
 


 
ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ.


 
Друга песна 14.

Жива ми Юда фафъ града,
Я си фъ сарае ни флева,
Та ми са рукна подрукна,
Хаде ми вие малки деца,
Малки деца на деветъ години,                          5
Ни ми сте на Дунавъ фодили.
Ни са сте съсъ моми глумили,
Ни са сте йоще смели,
Лу сте при майка седели,
Какъ ми е Дефа на небе                                     10
Се си при майка седи
Я си при Юди ни фоди,
Хаде ми вие на поле
На поле фафъ пещере,
Млада са царе роди                                             15
Сита ми земе ша заптиса,
Ша заптиса ша ми плени,
Млада ми царе утъ небе,
Млада ми царе млада Бога,
Роди са малку дете—                                          20
Никой ми фъ пещере ни иде,
Млада си царе кабулъ ни чини
Лу си ми дума продума:»
Де ми са малки деца,
Малки деца утъ града,                                       25
Да ми дойдатъ фафъ пещере,
Да ми селемъ дадатъ,
Майка ги дарба дарува
Дарува ги златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,                               30
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Млада гу Дефа сее,
Сее гу горе на небе
На небе фъ бахче-ту,                                         35
Де ми са Бога шета.»
Рукна са Юда подрукна,
Малки ми деца излели,
Малки ми деца три хиледи,
Та ми на поле слели                                           40
На поле фафъ пещере;
Малки ми деца доста хитри,
На майка селемъ дали,
Малку си дете дарба дарили,
Дарили гу суху злату,                                        45
Суху злату и сребру,
Бела му свеща палили,
Я са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу,
Малки деца ни дарила,                                        50
Чи си нема златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Плаче ми майка вика.                                        55
Жива си Юда флева,
Та си е пита праши:
Мале ле Злата мале,
Що ти са, мале, нажелилу
Нажелилу натажилу,                                        60
Та си ми, мале, плачешъ,
Плачешъ, мале, и викашъ?
Бога си, мале, родила,
Млада Бога Коледа,
Никой ти фъ пещере ни иде                              65
Да си та, мале, види,
Я са дошли малки деца,
Малки деца три хиледи,
Та са Бога дарили,
Дарили гу суху злату,                                       70
Суху злату и сребру,
Йоще му свеща палили,
И ти си, мале, плачешъ:
Що ти са, мале, нажелилу
Налелилу натажилу?                                        75
Утмалъ хи майка ютговори:
Юду ле Жива самувила,
Какъ да си, Юду, ни плакамъ.
Малки деца Бога сайдисали,
Та гу са дарба дарили,                                         80
Мене селемъ дали,
Яз' си ги нищу ни даре,
Нищу ми фъ пещере на устана,
Та ми са, Юду, нажелилу
Нажелилу натажилу.»                                     85
Жива хи Юда говори,
Мале ле, Злата мале,
Я си ми, мале, почекай
Дуръ да си форкна на небе,
На небе при Бога,                                               90
Дава ми Бога натдава,
Дава ми златни ябалки,
Млада ми Дефа дава
Дава ми Дефа натдава,
Дава ми белу грозде,                                          95
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Малки деца дарувашъ,
Та си та фальба фалетъ.»
Речъ-та Юда ни утрече                                   100
Щракна си железни порти
Железни порти капии,
Щракна си порти заключи,
Да ми деца ни излезатъ
Дуръ да са варне утъ небе,                              105
Утъ небе утъ Бога.
Та ми деца писнали
Писнали ми заплакали,
Злата ги майка мири,
Та си хми дума говори,                                    110
Хаде ми малки деца,
Доста ми веке плачете,
Доста ми веке викате,
Чекайте йоще малу
Йоще малу ду вечере,                                       116
Дуръ да ми сланце зайде,
Дуръ да си Юда варне,
И язъ ва дарба даре,
Дарба ва даре златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,                             120
Да си ма фальба фалите,
Чи самъ родила малку дете
Малку дете млада Бога.
Малки деца молкнали,
Молкнали веке ни плакали                               125
Ни плакали ни викали,
Я си при дете седнали.
Малку хми дете книга пее,
Звезна книга позлатена.
Дуръ си дойде Жива Юда                                 130
Жива Юда самувила.
Фъ рока хи златна кофница,
Фафъ кофница златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,                                        135
Сухнату грозде дефниту,
Та ги на майка даде.
Майка си деца дарева,
Хаде ми деца мили,
Вие сте мене сайдисали,                                   140
Съсъ мене млада Бога,
Я васъ Бога сайдисалъ,
Та си ми прати златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,                                        145
Сухнату грозде дефниту,
Да си ва дарба даре.
Я ви са мольба моле,
Лу да си фъ града флезете,
Да си ма фальба фалите,                                  150
Да си ми песна пеете:»
Царю ле харапска кралю,
Хаде ми, царю, излези
Тука ми долу на поле,
На поле, царе, фафъ пещере.                             155
Злата си майка слела,
Слела ми майка утъ небе,
Та ми е Бога родила,
Бога родила малку дете,
Млада ми царе на земе—                                   160
Никой ми фъ пещере ни фоди
Да си види млада царе,
Млада царе млада Бога,
Ние си, царю, утидохме,
Утидохме, царю, на поле,                                165
Флели сме, царю, фафъ пещера,
Малку сме дете дарили
Суху ми злату белу сребру,
Бела му свеща палихме;
Злата са майка засмела,                                  170
Та си на дарба дарила,
Дарба хи златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту.»                             175
Дума хми майка говори
Малки ми деца песна чули
Песна ми чули песна запели,
Та си ми фъ града флели,
Златна си ябалка носили.                                 180
Белу си грозде яли,
Та ми са фъ града шетатъ,
Я ми фъ сарае ни фодетъ,
«Та си ми песна пеетъ:
Царю ле харапска кралю,                                   185
Хаде ми царю излези
Тука ми долу на поле,
На поле, царю, фафъ пещере.
Злата си майка слела,
Следа ми майка утъ небе,                               190
Та ми е Бога родила,
Бога родила малку дете,
Млада ми царе на земе -
Никой ми фъ пещере ни фоди
Да си види млада царе,                                      195
Млада царе млада Бога,
Ние си царю утидохме,
Утидохме, царю, на поле,
Флели сме царю фафъ пещере,
Малку сме дете дарили                                    200
Суху ми злату белу сребру,
Бела му свеща палихме;
Злата са майка засмела,
Та си на дарба дарила,
Дарба хи златни ябалки,"                                  205
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту.»
Малки ми деца песна пели,
Песна ми пели низъ града,                                210
Та ми са шетали утъ каща фъ каща,
Кой си ми песна чуе,
Йоще си дарба дарува
Дарба дарува малки деца.
Та ми са царе разедилъ                                     215
Разедилъ налютилъ—
Малки гу деца ни саидисали,
Фъ сарае му ни утишли —
Та си прати царна харапине
Та посече малки деца                                         220
Малу млогу три хиледи.
Стара хми майка заплакала
Заплакала завикала,
Гласумъ плаче ду Бога.
Дуръ ни Бога са нажелилу                               225
Нажелилу натажилу,
Та си прати Мора Юда,
Удари гу съ  тешка буздугана
Боленъ ми лежи на потстеле,
Боленъ ми е млагу млогу                                230
Малу млоту три години,
Дуръ си веке душе придаде.
Та му лесна устанала,
Йоще са песна пее.
 

Барита: значи кмета.
Кютецъ: дърво големо, кютюкъ, корень.
Ситици: хамбаре, отъ сита, пшеница.
Поръснали злиници-те: значи докарали зли-те духове.
Чимбилъ: фесъ, курона.
Стара крата: стару деду.
Звезна книга: съдьржела песни-те на билари-те.
Водица: значи калаузинъ.
Лузникъ:. кой-то служилъ царьотъ
Хижне: значи Богъ на кащи-те; наши-те дедове кащи-те нарицали хижи.
Яри: разедева.
Еснила: значи блеснала като ясно-то сланце.
Потрене: да баттиса, да са расипе.
Есита: значи жива, коя-то дава животъ на оной-зи, кой-то я пие.
Родна: коя-то давала сила на оная жена, коя-то раждала.
Оухнату: значи сухо, стафиди.
Дефниту: кое-то яли Дефове те на небе-то.
 
 



назад