Make your own free website on Tripod.com
 


 
ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ.


 
Друга песна 13.

Коледе ле Боже ле,
Коледе ле хижне ле!
Слезе, Боже, на земе-та,
Какъ си ти е личенъ-день
Личенъ-цень Коледовъ-денъ,                           5
Та са шедба шеташъ
Утъ града на града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща,
Шедба ми са шеташъ                                        10
На трапеза ми седнувашъ
Та ми вечере вечерешъ,
Вечере ти бели пилци,
Бели пилци руди ювни;
Прочула са наше земе                                       15
Прочула са зачула са
Чи са си шедба шеталъ.
Наше ти царе курбанъ коле
Курбанъ коле бели пилци,
Бели пилци руди ювни.                                       20
Виделъ си, Боже, виделъ
Млади юнаци, малки моми,
На чешма-та, Боже, на белъ кладнецъ
На Белъ кладнецъ на белъ Дунавъ.
Малки моми вода точетъ,                               25
Студна вода за майка,
Млади са юнаци глуметъ
Глуметъ са смеетъ;
Па ми са Бога ни люти
Ни са люти ни са яри,                                        30
Лу си форкна на небе-ту—
Седнa ми йоще ни седнa
На майка са плачба плаче:
Мале ле Злата мале,
Вчера ми, мале, личенъ-день                           35
Личенъ-день, Kоледовъ-день,
Та самъ земе прошеталъ
Утъ града на града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща;                                            40
Нийде самъ, мале, ни виделъ
Ни самъ виделъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Да са глуметъ да са смеетъ;
Йоще самъ, мале, ни форкналъ                       45
Пристигнахъ, мале, на Дунавъ,
Пристигнахъ, мале, застигнахъ,
Де си намерихъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Чи са глуметъ и са смеетъ,                            50
Па си, мале, ни налютихъ.
Иди си, мале, на небе,
Кажи си, мале, на Бога:
Сички ма, мале, сайдисали.
Сички ми курбанъ заклали,                               55
Стара ми майка вечере готвила,
Златна трапеза сложила,
Та самъ на трапеза седналъ
Та самъ вечере вечерелъ;
Да самъ на Дунавъ ни фодилъ                         60
Нищу самъ, мале, ни виделъ.
Златна са майка еснила
Еснила са пременила,
Пременила наредила,
Та си при Бога утиде.                                         65
Пита е Бога праши,
Мале ле Злата мале,
Дойде ми, мале, брата ми,
Брата ми Коледа Бога,
Дойде ми, мале, утъ земе,                               70
Що ти е мале думалъ
Думалъ, мале, говорилъ?
Какъ си е мале поминалъ?
Дал' му са курбанъ клали
Курбанъ му бели пилци                                      75
Бели пилци руди ювни?
Какъ са е шедба шеталъ
Седналъ ми, мале, на трапеза
Да ми вечере Бадна вечере?
Майка вели ютговори:                                        80
Боже ле мили Боже,
Коледа ми Бога Земе исфодилъ.
Шедба са шеталъ пу земе,
Фодилъ ми утъ града на града,
Утъ селу на селу,                                               85
Утъ каща на каща,
Сички му курбанъ клали
Курбанъ му клали бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Слагала златна трапеза,                                   90
Та ми е Бога седналъ
Та ми вечере вечерелъ,
Та ми са йоще ни налютилъ.
Дуръ ми утиде на белъ Дунавъ,
Де си намери млади юнаци                               95
Млади юнаци, малки моми;
Малки моми вода точетъ,
Студна вода за майка,
Съсъ юнаци са глуметъ,
Глуметъ са, Боже, смеетъ,                          100
Коледа си Бога ни саидисали,
Та са е Бога налютилъ—
Та си ма прати ду тебе
Да си та питамъ да си та праше
Що да ми, Боже, стори,                                   105
Какъ да си юнаци учи
Юнаци малки моми,
Да ги учи научи
Да си веке гюнефъ ни чинатъ,
Да си на Дунавъ ни фодетъ,                           110
Какъ си ми моми вода точетъ
Да са съсъ моми ни глуметъ,
Да са съсъ моми ни смеетъ »
Чулъ ми е Боги зачулъ,
Та ми са доста налютилъ                                115
Налютилъ са разедилъ.
Царна си слуга викна
Викна си слуга рукна,
Царна си слуга царна Бога,
Та му вели ютговори:                                       120
Я си ми прави люта грома,
Съсъ грома люта срела,
Фарли си грома на земе
Да ми са земе потрене,
Да ми юнакъ ни устане;                                  125
Доста ми юнаци гришили
Дуръ ми са веке дуделу:
Малу самъ млогу тралъ
Малу млогу триста години,
Хеле си веке ни трае,                                        130
Чи ми са веке дуделу.
Плачба ми иде утъ земе,
На месецъ ми идатъ Юди самувили,
Та ми са плачба плачетъ
Чи ги юнаци ни саидисали—                              135
Йоще ми слуга ни слелъ
Бела са Бога покачилъ,
Та му са майка моли:
Боже ле Бела ле,
Вишну са Бога налютилъ                                140
Налютилъ са разедилъ.
Юнаци лу гюнефъ сторили,
Та си наетъ сторилъ
Да си земе потрене,
Да ми юнакъ ни устане:                                  145
Язъ ти са мольба моле
Да са, Боже, ни лютишъ,
Какъ ми са Вишну налютилъ,
Лу да си рукнешъ Коледа Бога,
Трима Бога пудъ дару                                      150
Да ми пудъ дару седнете,
Па да си дума приговорите
Да ни си земе потрене,
Белкимъ си юнаци на иманъ дойдатъ,
Ни си фодетъ на Белъ Дунавъ,                      155
Какъ си точетъ малки моми
Какъ си точетъ студна вода,
Студна вода за майка,
Да са съсъ моми ни глуметъ,
Да са съсъ моми ни смеетъ.»                        160
Бела са Бога ни налютилъ, .
Та си на Вишну вели ютговори:
Боже ле братку ле,
Ти са си, Боже, налютилъ
Та си наетъ сторилъ                                        165
Да си земе потренешъ;
Царна си слуга викналъ
Викналъ си слуга рукналъ,
Та му си, братку, зарачелъ,
Да си ми прави люта грома,                            170
Люта грома, люта срела,
Да си фарли люта грома
Та да си земе нотрене,
Туку си каилъ ни ставамъ —
Я си ми слуга прати                                         175
Да си рукне Коледа Бога,
Да си седне пудъ дару,
Трима сме Бога на небе,
Па да си трима говориме,
Па да си трима думаме.                                  180
Да си Коледа питаме
Да гу питаме и прашиме
Що е на земе усторилъ;
Какъ му е личенъ день
Личенъ-день Коледовъ-день,                          185
Дал' му са курбанъ клали,
Дал' са юнаци лова ловили
Дребна лова бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Дал' ми е вечере вечерелъ                                190
Та ми е седналъ на трапеза
Що му е майка сложила;
Дума му Бела Бога
Дума му йоще говори
Дуръ му са веке нажелилу                              195
Нажелилу натажилу,
Та си ми слуга прати
Та си рукна- Коледа Бога.
Трима си Бога седнали
Трима си Бога пудъ дару                                 200
Пудъ дару пудъ Вишне,
Та си ми дума продумали
Продумали проговорили,
Та си ми Коледа питали
Питали Коледа прашили,                                 205
Какъ си на земе поминалъ.
Той хми вели ютговори:
Сички ми правили личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Та ми курбанъ клали                                        210
Курбанъ ми клали бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Юнаци ми ловили дребна лова
Та ги на майка носили,
Та ги е майка готвила                                      215
Готвила майка Бадне вечере,
Та си е трапеза сложила,
Та самъ на трапеза седналъ,
Бадна самъ вечере вечерелъ:
Дуръ ми изгрелу ясну сланце                          220
Поминалъ ми личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Та си утидохъ на Белъ Дунавъ.
Де си намерихъ малки моми
Чи си ми вода точетъ,                                     225
Студна ми вода за майка.
Съсъ моми млади юнаци,
Та са юнаци глуметъ,
Та са юнаци смеетъ,
Мене си ичь ни саидисали,                                230
Студна ми вода ни дали
Да си пие утъ тестие,
Златна си глава сложихъ
Да си пие студна вода,
Да си пие утъ река-та,                                      235
Хеле си дойде жива Юда
Жива Юда самувила,
Та ми наточи студна вода
Та си ма служба служи,
Па са, братку, ни налютихъ—
Вишну ми Бога вели ютговори:                      240
Какъ да са, братку, ни налютишъ.
Язъ да самъ, братку, на земе.
Да са самъ, братку, шеталъ,
Да ми е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день,                             245
Да ма юнаци ни саидисали,
Ичь са самъ веке ни чудилъ
Люта самъ грома фарлиль,
Съсъ грома люта срела,
Та самъ земе потреналъ,                                 250
Та самъ юнаци погубилъ,
Юнакъ да ми на земе ни устане,
Дуръ да на иманъ дойдатъ,
Дуръ да ми селемъ дадатъ,
Та си ги веке уставемъ.                                    255
Бела ми Бога вели ютговори:
Братку ле Вишну ле,
Йоти са, братку, лютишъ,
Йоти си каилъ ставашъ
Да си земе потренешъ,                                   260
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Тие са сите ни гришили,
Сите са гюнефъ ни сторили:
И ясъ каилъ ни ставамъ                                 265
Да си земе потренешъ.
Коледа Бога ютговори:
Лу си каилъ ставамъ,
Да ма роди Злата майка,
Да ма роди на земе-та                                     270
На земе-та малку дете
Малку дете млада Бога;
Да си раста да порасна,
Да си уче млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                             275
Да ги уче съсъ Златна книга,
Дуръ да на иманъ дойдатъ,
Дуръ да на мене поверуватъ.
Какъ си дума Коледа Бога,
Вишну Бога каилъ станалъ.                            280
Та си рукна Злата майка,
Та хи дума и говори:
«Мале ле Злата мале,
На земе си йоще ни слела
Да ми са, мале, шеташъ,                                 285
Да си видишъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Какъ ми фодетъ на Дунавъ
На Дунавъ, мале, съсъ тестие
Да си точетъ студна вода,                             290
Студна вода за майка,
Да ми готви Бадна вечере,
Ега ми е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день.
Язъ самъ, сину, ни слела,                                295
Па си, сину, ни слевамъ;
Чи ми са Юда налютила
Налютила разедила,
Жива Юда самувила,
Та ми порти заключила                                   300
Да ни флеза фафъ сарае.
Нищу, ти, Юда ни сторила—
Сега ми траешъ ду година,
Да са зададе личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день,                          305
Коледа си Бога слева
Та си седнува фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту пудъ Вишне-ту,
И ти си, мале, слевашъ,                                   310
Та си Бога зачевашъ,
Трудна си, мале, затруднела
Затруднела си Коледа Бога;
Та си слевашъ на поле-ту
На поле-ту фъ харапска-та земе,                   315
Та си раждашъ малку дете
Малку дете млада Бога;
Па си идешъ на небе-ту
Та ми седишъ фафъ сарае,
Па си млада Божица:                                        320
На земе, ти, селемъ даватъ,
На небе, ти, са поклонъ кланетъ
Кланетъ ти са ясни звезди.»
Какъ хи дума Вишну Бога,
Злата ми майка каилъ станала                     325
Да си слезе на земе-та,
Да си роди Коледа Бога—
Та си чека ду година
Дуръ да дойде личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.                          330
Коледа ми Бога фафъ сарае
Та ми седи малу многу
Малу млогу деветъ месеца.
Изгрелу ми ясну сланце,
Та ни си е люта зима                                        335
Люта зима снегувита,
Съсъ сланце ми ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.                          340
Слела ми Юда самувила
Та са рукнала подрукнала:
Царю, дарю и везирю,
Подай са, царю, на чердака
Да си видишъ ясну сланце                                345
Ясну сланце ясна зора,
Зададе са личенъ день
Личенъ-день Коледовъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ.                            350
Я си прати млада войвода
Да си лови дребна лова,
Дребна лова бели пилци,
Да ги носи на стара майка
Да ги готви Бадна вечере;                                355
Чи ша дойде фафъ сарае
Да си седне на трапеза
Да си вечере вечере.
Рукнала ми жива Юда
Рукнала са подрукнала,                                     360
Чула ми е Злата майка,
Та са пременила наредила,
Та ми слела фафъ гора-та,
Седнала ми пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту пудъ Вишне-ту,                       365
Де ми седи Коледа Бога,
Та ми Бога зачела,
Трудна ми майка затруднела
Сама ми седи пудъ даро-ту,
Изметъ хи чини Жива Юда                             370
Жива Юда самувила,
Служба, си е служи студна вода
Студна вода и есита,
Та ми леба ни еде;
Та ми фъ гора седела                                         375
Малу млогу деветъ месеца.
Юда хи дума говори,
Мале ле Злата мале,
Доста си, мале, седела
Седела, мале, фафъ гора,                                 380
Я си ми слези на поле
На поле, мале, фъ харапска-та земе,
Да си родишъ малку дете
Малку дете млада Бога.
Злата си майка слезе                                       385
Слезе ми майка на поле,
Я си ми фъ града ни флева,
Чи да си фъ града флезе,
Харапска са крале налютилъ
Налютилъ разедилъ,                                        390
Та си сече малку дете
Малку дете млада Бога;
Чуди са майка на поле
Де да ми иде що да прави,
Де да роди малку дете,                                    395
Та ми заплака завика,
Тажну са Богуъ  тажи.
Жива си Юда дойде
Жива Юда самувила,
Та хи вели ютговори,                                        400
Хаде ми, мале, хаде
Тука ми долу фъ пещере-та,
Малку си дете раждашъ
Малку дете млада Бога.
Злата е майка фъ пещере,                               405
Та са е майка замочила
Замочила забахтала,
Сама самичка кукувица,
Та си е писнала заплакала,
Чи хи е рожба люта,                                          410
Сама си рожба трае,
Сама си изметъ чини;
Форкна си Жива Юда.
Жива Юда самувила
Та си фъ пещере флезе,                                      415
Та си й изметъ чини,
Йоще си рожба трае,
Трае си рожба малу млогу
Малу млогу три нидели.
Форкна си Юда фафъ гора                               420
Родна си билька бере
Родна билька родувита,
Та си на майка даде,
Лу си ми билька тури,
Лу си ми билъка накуси                                    425
Малку си дете роди,
Малку дете млада Бога—
Чудну ми дете нишенлие,
Ясну му сланце изгрелу
Ясну му сланце на лику,                                   430
На рока му Звезна книга
Звезна книга позлатена,
Та си ми книга пее—
Слели ми Юди утъ гора,
Деветъ ми Юди самувили.                              435
Та му изметъ чинатъ,
Дуръ си ми веке порасна.
Злата гу майка устави,
Та ми са шета пу земе
Та ми учи млади юнаци                                     440
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми фодетъ на Дунавъ,
Да ни са глуметъ съсъ моми,
Да ни са глуметъ да ни са смеетъ,
Чи си Бога каилъ ни става,                              445
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день;
Шеталъ са Бога пу земе
Малу млогу три години—
Па си ми форкналъ на небе.                             450
Та му е песна устанала,
Песна му моми испели,
Та му си песна пее.
 
 



назад