Make your own free website on Tripod.com
 


 
ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ.

 
 Деца-та като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пеели  следоющата песна до два часа презъ нъщья.

Песна 12.

Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту                              5
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту                                   10
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,                                  15
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ                                         20
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,                                      25
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,                                          30
И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка                                  35
Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,                           40
Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.                        45
Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома                                   50
Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:»                                       55
«Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту,                            60
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ                                   65
Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;                           70
Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;                                   75
Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юници малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:                               80
Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете                                 85
Малку дете млада Бога.»
Майка му вели ютговори:»
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,                                     90
Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та                                 95
Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува."
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ                               100
Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,                               105
Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,                            110
Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,                 115
Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога—                                 120
Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,                                      125
Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу                                          130
Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу                                   135
Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,                                  140
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие                                    145
Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,                       150
Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,                                     155
Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,                                  160
Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили                            165
Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци                                    170
Съсъ юнаци и съсъ моми,
Я си йоще ни веруваме,
Чи на лаже Звезна книга,
Лаже на, мами на.»
Речь-та йоще ни утрекли                               175
Подаде са Звезна Юда
Звезва Юда самувила
Та хми вели ютговори:»
Ой ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,                                         180
Йоти сте умни и безумни
Та си йоще ни верувате,
Чи са родилъ Коледа Бога,
Сега гу повила Злата майка
Повила гу малу дете,                                       185
Та си ми е фъ пещере-та,
Само дете никог нема,
Дуръ са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми плаче и ми вика.                                     190
Яхнали сте барзи-те коне,
Я що ми са йоще чудите
Та са фъ сарае ни варне-те,
Да юторите сандаци-те
Да искарате баксише-те,                                  195
Па да идете фъ пещере-та,
На Бога селемъ давате,
Та си гу дарба дарувате,
Да ни му майка плаче,
Да ни му майка вика,                                         200
Чи си е Бога уставилъ
Фъ темна пещере потемнена,
Сама майка фъ пещере-та.»
Трима хи царе ютговорили:»
„Е, ти Юду самувилу,                                        205
Наетъ сме Юду сторили,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме пу земе-та
Да тераме малку дете
Малку дете млада Бога,                                   210
Де ми са дете родилу
Селемъ да му дадеме,
Я си, Юду, ни знаеме
Де ми са дете родилу,
Де ми е дете седналу.                                       215
Хаде ми вие фодите;
Йоще ми сте утъ сарае ни излели
Утъ сарае и утъ града,
Изгрела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,                                         220
Та си грее ни зафожда,
Зора ви е млада водица,
Водица ви е на дервене
На дервене на клисуре,
Лу да си дете намерите,                                  225
Па си са зора скрила.»
Трима царе каилъ станали,
Трима царе и биларе,
Та си думатъ и говоретъ:»
Бабайку ни стара крата,                                  230
Тамамъ веке да юмрие,
Посинилъ си Звезна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега малу йоще три години
Чуду ми на неба ше боде,                                 235
И на небе и на земе,
Чуду ми мощне нишенлие.
На поле са Бога родилъ,
Родилъ ми са малку дете,
Малку дете фъ пещере-та;                             240
Та са шета пу земе-та,
Фафъ рока му златна книга
Та си учи ду млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Ние са сме на бабайку смели,                          245
Чи ми боленъ лежи
Та ни знае да ми пее,
Я той си е йоще знаелъ,
Та си пеелъ Звезна книга.»
Варнали са трима царе                                     250
Варнали са фафъ сарае,
Та си сандаци-те юторили
Юторили ютключили,
Три си баксише искарали,
Та си веке наварвили;                                        255
Иоще си утъ сарае ни излели
Излела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водица хми низъ дервене
Низъ дервене и клисуре,                                   260
Стигнали си фъ харапска-та земе.
Застанала ясна зора
Застанала на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та,
Та си флели трима царе,                                  265
Трима царе и биларе,
Намерили малку дете.
Повила гу Злата майка,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му Златна книга;                              270
Я си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
Какъ си виде  трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми веке ни плаче,                                          275
Лу хми вели ютговори:»
Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Какъ сте вие знали
Чи са роди Коледа Бога,                                   280
Та сте дошли фъ пещере-та
Да видите малку дете,
Малку дете млада Бога?
Мале ле, Злата мале,
Ни сме, мале, знали                                          285
Чи са родилъ млада Бога;
Я сме пели Звезна книга,
Па сме ни верували;
Дуръ си дойде Юда самувила
Та си дума приговори:                                      290
Хемъ на покана покани
Да дойдеме фъ пещере-та,
Млада Бога дарба да дариме,
Чи си е млада Бога на небе-ту,
На земе-та млада царе.                                    295
Юторили сандаци-те
Искарали баксише-те,
Та си Бога дарба дарили,
На Бога си селемъ дали.
Ла си яхнали барзи-те коне                              300
Та ми флели фъ харапска-та града,
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Причека ги харапска-та крале,
Та си ги гозба гости—
Йоще ги пита и ги праши:                                305
Хаде вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Мольба ви са моле,
Какъ сте вие утъ Край земе,
Имате ли Звезна книга                                    310
Имате ли пели ли сте
Що ми е чуду станалу
На небе-ту на земе-та
Та изгрела ясна звезда
Ясна звезда и зорница,                                      315
Що ни ми йоще изгрела.
Хай, ти, харапска кралю,
Зеръ ти йоще ни знаешъ?
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та                                320
Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае                                       325
Чи е чуду на земе-та.
Разеди са харапска-та крале
Разеди са палюти са,
Та си прати царна харапине
Да ми сече малки деца,                                     330
Дуръ да флезе фъ пещере-та
Да посече малку дете
Малку дете млада царе;
Дуръ да иде царна харапине
Посекалъ ми малки деца                                 335
Малу млогу деветъ хиледи;
Я ни флезе фъ пещере-та,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,                                       340
Закрили е укрили,
Ни е виде царна харапине,
Дуръ са варна фафъ сарае.
Царе ми са гозба гости,
Царе ми пие руйну вину                                   345
Руйну вину тригодишну,
Собралъ си везире-те
Везире-те и паши-те,
Та си еде и си пие,
Чи си погубилъ млада царе,                             350
Та му земе ни плени,
Три дни му гозба трае;
Иоще си Бога трае,
Дуръ тоги са веке налютилъ
Налютилъ разедилъ,                                        355
Та си фсекна люта грома,
Грома фарли фафъ сарае
Та му сарае погурелъ;
Па ми са царе гозба гости
Па си пие руйну вину                                        360
Руйну вину тригодишну.
Заградилъ ми нова сарае,
Калесалъ си масторе-те
Масторе-те дюлгере-те;
Самъ си царе камень турилъ,                       365
Та са фальба пофалилъ,
Господъ ми са, вели, разедилъ,
Та си фарлилъ люта грома
Погурелъ ми сарае-те—
Мене са мощне дупадналу,                              370
Сега си граде нова сарае
Да гу нема на дюне-та:
Да си падне люта грома
Па да си гу ни погури
Рече йоще ни утрече                                        375
Чула гу мора Юда
Мора Юда самувила,
Ютъ Бога си изимъ тера
Да си фарли люта срела,
Какъ си дума и говори                                      380
Да му душе прималее.
Бога хи изимъ ни даде,
Лу хи вели ютговири:
Юду ле мора самувилу,
Ни си, Юду, каилъ ставамъ                            385
Да си фарлишъ люта срела
Да му душе прималее—
Я му слези фафъ сарае
Та гу служи тровна билька,
Да си пие тровна билька                                   390
Боленъ ми да легне
Да ми легне на потстеле,
Да ми лежи малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ да му кости прогниетъ,                        395
Дуръ да му коса искане,
Та му сечешъ руса глава
Да ни ми е на земе-та—
Чи са йоще кани
Да си прати царна харапине,                            400
Какъ са шета млада Бога
Да гу сече залугъ пу залуъ;
Я си йоще ни знае
Чи ми седи фъ пещере-та—
Царна харапине пещере ни виделъ,                 405
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е засенили.»
Мора Юда са налютила                                    410
Налоттила разедила,
Та си слела фафъ бахче-ту,
Набрала си тровна билька
Тровна билька болничева;
Па си слезе на земе-та                                    415
На земе-та фафъ сарае.
Харапска-та крале на трапеза,
Лужникъ си гу служба служи.
Служи гу руйну вину
Руйну вину тригодишну;                                 420
Стоела ми Мора Юда,
Я си е никой ни виде,
Та си зела златна чеше,
Сипала си руйну вину
Руйну вину тригодишну,                                 425
Фафъ вину-ту тровна билька
Тровна билька болничева,
Подаде си златна чеше,
Подаде е на харапска та крал",
Та си пие руйну вину                                         430
Руйну вину тригодишну,
Йоще вину ни ми галналъ
Записка ми завика ми
Охь, си, мале, загинахъ си!                              435
Люта ми отрава на сорце-ту.
Рече царе ни утрече
И си флезе стара биларе,
Та си виде Мора Юда
Чи ми стои на трапеза.                                   440
Та хи вели ютговори:
Ахъ, ти Юду, Мора самувила.
Какъ си флезе фафъ сарае,
Ни ли, ти, крале думилелъ?
Йоще си е млада зелена                                   445
Та гу си поила тровна билька
Тровна билька зихирлие;
Фъ сарае седи бабайку му,
Легналъ ми на потстеле,
Зеръ си слепа ни гу виде                                  450
Да гу поищъ тровна билька,
Да му душе прималее,
Доста му са веке дуделу,
Боленъ лежи малу млогу
Малу млогу деветъ години—                          455
Я, ти, си служила млада крале:
Какъ, ти, йоще ни думилелъ?
Какъ си, Юду, кайдисала
Та, му си подала руйну вину
Руйну вину тригодишну                                  460
Да гу тровишъ да гу поишъ?
Ютговори Мора Юда
Мора Юда самувила:
Богъ да бие харапска-та крале!
Ни му думилели малки деца,                          465
Лу си пратилъ царна харапине
Та посече малки деца
Малу млогу деветъ хиледи,
Белкимъ си посече млада Бога,
Я си пещере ни намери—                                  470
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили
Закрили и укрили,
Ни посече млада Бога.»                                    475
Боленъ ми легналъ харапска-та крале,
Боленъ ми е малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ му кости испогнили,
Коси му искапали,                                             480
Та му са веке дуделу,
На Бога са мольба моли,
Боже ле, мили Боже,
Що ми са си йоще налютилъ
Налютилъ разедилъ?                                       485
Ни ли ти са веке нажелилу
Нажелилу натажилу?
Боленъ леже малу млогу
Малу млогу три години,
Кости ми са прогнили,                                     490
Коси ми са искапали:
Я ми земи парна душе
Да ма утемнешь утъ неволе -
Мольба са моли харапска-та храле,
Дуръ си на Бога думилелъ.                             495
Та си прати Мора Юда
Та си фарли люта срела,
Усрели гу на сорце-ту.
Излезе ми Злата майка
Та ми са шедба шета,                                       500
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапсюа-та града фафъ сарае,
Та си пита и си праши
Де ми седи харапска-та крале.
Чи му хаберъ носи.                                           505
Я му либе заплакала
Заплакала завикала
Утмалъ дума приговори:
Богъ да бие Мора Юда,
Налютила са разедила                                      510
Та гу усрелила на сорце-ту,
Та си умрелъ сега малу
Сега малу три нидели.
Чула ми Злата майка,
Та са варна фъ пещере-та,                               515
На Бога си дума и говори:
Хаде. Боже, мили сину,
Сега ми си веке порасналу,
Я ми иди фъ харапска-та града,
Закарай си Златна книга                                 520
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ,
Лу на тебе да веруватъ,                                   525
Съ вера и клетва да са калнатъ.
Шеташъ са, сину, пу земе-та
Малу млогу три години,,
Дуръ да юнаци на иманъ дойдатъ,
И юнаци малки моми.                                      530
Па ша форкнешъ фафъ гора-та,
Седнувашъ ми пудъ даро-ту,
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ;
Вишне са дару повишилу
Та са качишъ на небе-ту,                                  535
Па си седишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка.»
Рече му майка ни утрече,
Три са Юди фъ пещере-та,
Три са Юди самувили                                        540
Три са Юди крилетни
Крилетни и форкати,
Грабнали си Злата майка
Та си фаркнали на небе-ту.
Самъ си устаналъ млада Бога,                      545
Та ми седи фъ пещере-та
Йоще малу три нидели.
Дуръ си дойде свети Ангелъ,
Та му вели проговори:
Боже ле, Коледе ле,                                          550
Доста ми си седедъ
Тука, Воже. фъ пещере-та
Сега ми веке излези.
Богъ да бие харапска-та крале,
Налютилъ са разедилъ,                                    555
Йоще, ти, са люту канилъ
Да, та, сече залугъ пу залугъ,
Да ни му земе пленишъ,
Я си веке загиналъ:
Мора гу Юда усрелила                                      560
Усрелила гу на сорце-ту.
Умрелъ веке загиналъ.
Я си земи Златна книга
Та са шетай пу земе-та,
Да си учишъ млади юнаци                               565
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ.
Млада Бога ми излезе
Излезе ми утъ пещере-та,                              570
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Искара си Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.                             575
Кой си виде млада Бога,
На лику му ясну сланце
Фъ рока му Златна книга,
Ни ми фоди на чешма-та
На чешма-та на белъ кладнецъ,                      580
Ни са смее съ малки моми,
Ни са смее, ни са глуми,
Лу си на Бога верува.
Вера и клетва му са приклева,
Чи му веке гюнефъ не чини;                            585
Три години Бога пу земе-та,
Три години ми са шедба шета,
Сите ми юнаци верували,
Сите юнаци малки моми,
Та ми веке гюнефъ ни чинатъ.                       590
На Бога са веке дуделу,
Ни ми са веке шедба шета,
Лу си форкна фафъ гора-та,
Та си седна пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ.                     595
Три дни ми пудъ дару-седелъ.
Вишне са дару повишилу,
Покачи са Бога на небе-ту
На небе-ту пу даро-ту,
Та си седна фафъ сарае                                     600
Фафъ сарае при майка.
Вишну гу Бога пофалилъ
Чи си слезе на земе-та,
Научилъ си млади юнаци
Млади юнаци, малки моми                              605
Да ни му гюнефъ чинатъ.
 
 
 



назад