Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ КОЛЧУВЪ-ДЕНЬ


 
              Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ няколко момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнували, та яли и пили, а три моми пеяли следоюща-та песна.
 
 

Песна 3.

Еште ми юнаци пийте ми,
Еште ми перка риба,
Пийти ми руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Па си фальба фалите                          5
Фалите си Хина крале!
Чи си е курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ на Кураба Бога,
Та му са мольба молилъ,
Да си прати милна сина!                      10
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,
Да гу учи да си плива,
Да исплива море сланиту,
Та да иде на поле-ту                             15
Що си ми е запустену,
Дека никой ни ми фодилъ
Дека юнаци ни урали,
Дека моми ни сели.
Йоще Бога каилъ ни ставалъ,            20
Да си прати милна сина,
Да гу прати на море-ту;
Лу си прати Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Царю ле, Хина кралю,                           25
Що са, кралю, мольба молишъ.
На Бога си курбанъ колешъ?
Бога ти мольба ни чуе.
Чи си каилъ ни ставаше
Да са клетва приклевашъ;                   80
Ега идешъ на поле-ту,
Да си карашъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да си градишъ нова града,
Чи си правишъ личенъ-день,               35
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ: перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;                                  40
Да са, царю, заклевашъ,
Чи си правишъ личенъ-день.
Личенъ-день Колчувъ-денъ,
Да си слезешъ на море-ту,
Да са рукнешъ и подрукнешъ,                 45
Е, ти море, море сланиту
Съсъ тебе са, море, заклевамъ
Да си прати Бога милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,                              50
Да ма учи да ма научи,
Да си праве курабе-те,
Да си пливамъ пу море-ту;
Та да ида на поле-ту,
Да си граде нова града;                            55
Аку ни си праве личенъ-день,
Личенъ-день Колчувь-день
Какь си пливамъ пу море-ту,
Да си дуне силанъ ветаръ
Да потроши курабче-ту,                             60
Да са удави фафъ вода-та,
Да си падна фафъ море-ту,
Да ми гние бела снага.
Какъ му дума Юда Самувила,
Какъ му дума и говори;                              65
Хина ми царе каилъ станалъ.
Та утиде на море-ту,
Та са рукналъ и подрукналъ,
Съсъ клетва са на море приклевалъ.
Та ми Бога каилъ станалъ;                      70
Та си пратилъ милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Пратилъ гу на море-ту,
Та си училъ Хина царе;
Училъ гу веке научилъ,                             75
Да си прави курабе-те,
Да си плива пу море-ту.
Испливалъ си море сланиту
Виделъ си пусту поле,
Пусту поле запустену,                               80
Виделъ гу бендисалъ гу;
Па са върна фафъ сарае;
Та закара млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Уткара ги на поле-ту,                                 85
Та си поле засели,
Засели гу; присели гу,
Награди си нова града,
Нова града нишенлие;
Заурали млади юнаци,                             90
Заурали на поле-ту,
Засели малки моми,
Засели бела пшеница.
Та заправи Хина царе
Заправи си личенъ-день,                       95
Личенъ-день Колчувь-день,
Налови си дребна лова,
Дребна лова перка риба;
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости.                                      100
Та ви заръкъ заръче,
Какъ са е клетва заклевалъ,
Заклевалъ са приклевалъ,
Чи си прави личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день;                 105
И ви е са клетва заклевате,
Заклевате, приклевате.
Той си на Бога курбанъ коле,
Чи гу училъ научилъ,
Да си прави курабе-те,                           110
Да си плива на море-ту;
Я вие си крале фалите,
Та му курбанъ колете;
Чи ва училъ научилъ,
Да си правите курабе-те,                        115
Да си пливате пу море-ту;
И си ва дукара на поле-ту,
Що си билу запустену,
Запустену ни заселену;
Дека юнакъ ни фодилъ,                          120
Дека Юда ни стъпнала,
Дека пиле ни фъркналу;
Да сте били на Край-земе,
Доста са земе заселила
Заселила, приселила,                              125
Та са сте карба карали;
Единъ другумъ са сте били,
Били са сте, секли са сте;
Съсъ срела са сте срелили,
Съсъ камене са сте зафърлели;          130
Та са сте на царе плакали.
Та и царе що да прави;
Фърлелъ ва фафъ зандана,
Пращалъ ва на юрдие
На юрдие, на поле-ту,                                135
Утъ де са сте ни върнали.
 
 
 
 
 
 
 


назад