Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ КОЛЧУВЪ-ДЕНЬ


 
              Въ село-то на песнопеецъ-тъ Баня, както казва, едно время зима-та на день на святи Никола, секой единъ селенинъ утивалъ на река-та "Кара-су" и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвю-валъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй пра-вилъ секой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на "Кара-су" и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край реката и пеяли следоюща-та песна.
 

Песна 1.

Колчу ле юначе ле,
Хина ми крале фафъ сарае,
Та си либи първе либе
Първе либе дюлберъ Мила,
Либи си е малу млогу                               5
Малу млогу три мисеца;
Я си е веке ни либи,
Чи му са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Шетналъ са фафъ гора-та                   10
Фафъ гора-та планина-та,
Та си ловилъ дребна лова
Дребна лова факли еребици;
Утъ гора-та на море-ту,
Та ми седналъ на бречина,                     15
Та си седелъ и са чудилъ.
Де си виде перка риба
Чи си плива на море-ту;
Та си наетъ сторилъ
Да си фане перка риба,                           20
Да е носи на майка си,
Да му готви вечере-та,
Фтегна рока да е фане,
Я са риба потеглила,
Та си е крале ни виде                              25
Де утиде де си плива,
Та заплака и завика.
Де гу чуе Юда Самувила,
Та си слезе на море-ту,
Та му дума и говори:                                 30
Царю ле Хина кралю,
Що си седналъ на море-ту
Та си плачешъ и си викашъ?
Та ни фодишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка си.                     35
Сега та майка чека
Да ти готви вечере-та,
Да ти сложи трапеза-за,
Да ми седнешъ да вечерешъ,
Я ти си седналъ на бречина                  40
Та ми плачепгь и ми викашъ:
Хаде, кралю, иди си!
На майка са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Вчера самъ била фафъ сарае,             45
Та та е люту клела
Клела та люту приклевала
Ичь хаиръ да ни видишъ!
Чи са си доста забавилъ:
Три дни си фъ гора седелъ                     50
Та си лова ловилъ.
Юду ле Юду Самувилу,
Фъ гора самъ, Юду, ни седелъ,
Дребна самъ лова ни ловилъ,
Я са самъ доста шеталъ                           55
Низъ поле-ту и гора-та,
Та самъ море ни виделъ:
Какъ са шетахъ фафъ гора-та
Та си видехъ слану море,
Та си седнахъ на бречина.                         60
Море самъ доста бендисалъ,
Я са море ни плива;
Чи самъ виделъ перка риба,
Та самъ рока спусналъ,
Я са е риба скрила;                                      65
Та са чудумъ чуде
Що да праве що да сторе:
Сорце ми на море-ту
Та си при майки ни фоде,
Ни хи носе дребна лова                              70
Да ми готви вечере-та.
Юда му вели ютговори:
Царю ле Хина кралю,
Нищу си, царю, ни виделъ
Та ти е сорце на море-ту;                            75
Я да си море испливашъ
Да си идешъ на поле-ту,
Да си видишъ пусту поле
Пусту поле запустену
Какъ си йоще ни урали                               80
Ни урали ни са сели—
Крале ми е дивенъ подивенъ,
Чи са шета пу гора-та
Та си трева пасе,
Какъ си пасе сиву стаду!—                          85
Я си е поле доста уралну,
Чи да си, кралю, урешъ,
Чи да си, кралю, сеешъ,
Двашь ми, кралю, жнеешъ.
Ай ти Юду Самувилу!                                  90
Мое са земе заселила,
Та ми са юнаци закарали,
Та ми са плачба плакали;
Сега са чуде що да праве,
Чи си поле ни устана—                               95
Та ми, Юду, думашъ
Чи да си море испливамъ,
Ша си виде пусту поле
Пусту поле запустену,
Я са море ни плива!                                  100
Ни самъ виделъ перка риба
Де утиде що станала—
И язъ, Юду, да си пливамъ
Ша са даве фафъ море-ту:
Сега, Юду, що да праве                           105
Що да праве що да сторе?
Какъ да ида на поле-ту?
Чи си море ни пливамъ.
Юда му вели ютговори:
Царю ле, Хина кралю,                              110
Язъ ти, царю, думамъ
Що да правишъ що да сторишъ.
Кураба Бога на небе-ту
На небе-ту на езеру-ту,
Та си прави курабе-те,                             115
Какъ си фодетъ Дефове-те
На небе-ту при Бога,
Да му изметъ чинатъ,
Ясна звезда са налютева
Налютева разедева,                                 120
Та хми изимъ ни дава
Да си флезатъ фафъ сарае,
Я ги праща на езеру-ту
Да са банетъ да са миетъ,
Езеру-ту си е доста сланиту                   125
Да са плива ни са плива;
Кураба бога каилъ става
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ
Та ги кара съсъ курабе-те,                       130
Та са банетъ фъ езеру-ту,
Та са банетъ и са миетъ
Дуръ да хми лику изгрее,
На лику хми ясна звезда.
Та си флеватъ фафъ сарае,                  135
На Бога си изметъ чинатъ.
Я знаешъ ли що да правишъ?
Кураба Бога каилъ ни ставалъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на земе-та                             140
На земе-та на море-ту,
Да гу прати съсъ курабе,
Да си учи седемъ крале
Седемъ крале седемъ бана,
Да си пливатъ на море-ту,                     145
Та си никой ни пливалъ,
Никой си море ни испливалъ,
Никой си лова ни ловилъ,
Дребна лова перка риба.
Да си идешъ, царю, фафъ сарае,         150
Вутре си е личенъ день,
Та та чека стара майка
Да ти зготви вечере-та,
Да ми седнешъ на трапеза
Да ми вечере вечерешъ.                         155
Ега си слънце изгрее,
Ега си звезда блесне,
Да си рукнешъ ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Що са мома ни мамили                             160
Що са мома ни лъгали,
Да ги пратишъ фафъ гора-та
Да ти секатъ дъру финисеву,
Да ти праветъ малку курабче
Малку курабче и ковчече,                        165
Да си флезешъ фафъ курабче,
Та си пливашъ фафъ море-ту
Та си ловишъ перка риба;
На Бога си курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,                 170
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те—
На Бога са мольба молишъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,                        175
Да гу прати на море-ту
На море-ту съсъ курабе
Малу млогу девендесе,
Да та учи да си пливашъ
Да си пливашъ на море-ту,                   180
Да си правишь курабе-те;
Та да идешъ на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да уткарашъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                    185
Да си уратъ да си сеетъ.
Бога ти, царю, мольба чуе
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Праща си гу съсъ курабе                        190
Съсъ курабе на море-ту,
Та та учи да си пливашъ
Дуръ да идешъ на поле-ту.
Какъ си градишъ нова града
Нова града нишенлие,                            195
Да си правишъ личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Колчу курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ ду млади юнаци             200
Млади юнаци малки моми—
Туку, царю, на година
Курбанъ да си колешъ;
Чи да си курбанъ ни колешъ,
Разедилъ са Кураба Бога                       205
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту,
Праща си Юди Самувила
Юда самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ                        210
Силанъ ветаръ и фуртуни,
Та ти са курабе удавилъ,
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту.
Рече Юда ни утрече                                 215
Та си фъркна на море-ту,
Ни е виде Хина царе
Де утиде, де си фъркна—
Самъ си царе на бречина,
Та си стана утиде си                                 220
Утиде си при майка.
Майка гу люту съдила
Съдила гу и думала:
Сину ле Хина кралю,
Бре що са си бавилъ                                 225
Сега веке три нидели?
Аку си лова ни наловилъ
Йоти ми са си ни върналъ?
Я самъ ядове набрала.
Крале хи нищу ни говори,                        230
Лу хи даде дребна лова,
Чи си е личенъ день,
Та му зготви вечере-та;
Седна ми царе на трапеза
Та ми вечере вечере.                                235
Йоще ми слънце ни изгрелу,
Йоще звезда ни блеснала,
Та си рукна ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Йоще мома ни мамили,                            240
Йоще мома ни лъгали,
Та ги прати фафъ гора-та,
Утсекли му дъру финисеву
Та гу фъ сарае донели;
Та си правили малку курабче                 245
Малку курабче и ковчече,
Правили гу направили.
Малку курабче на море-ту,
Малку курабче и ковчече,
Хина крале фафъ курабче,                   250
Та си плива на море-ту
Та си лови перка риба.
Ловилъ ми е малу млогу
Малу млогу три нидели,
Пу море са шедба шета,                        255
Я са веке ни плаши—
Да му е курабе утъ небе-ту
Утъ небе-ту и утъ Бога,
Ша исплива море сланиту
Та ша иде на поле-ту -                           260
Та си фана перка риба,
Та са върна фафъ сарае.
Курбанъ коле перка риба
Курбанъ коле на Кураба Бога,
Та си гости юнаци-те                            265
Юнаци-те и моми-те,
На Бога са мольба моли:
Ой Боже ле, мили Боже,
Прати си, Боже, милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,                    270
Прати гу, Боже, на море-ту
На море-ту съсъ курабе,
Малу млогу девендесе курабе,
Да ма учи да си пливамъ
Да си пливамъ на море-ту,                    275
Да си праве курабе-те,
Да си иде на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да откарамъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                   280
Да си уратъ да си сеетъ;
Да си пратишъ, Боже, тое сина,
Да си иде на поле-ту,
Ша си праве личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,                285
На Колчу си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си госте ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми.
Царе са мольба моле,                            290
Бога му мольба чуе,
Та си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Прати си гу на море-ту,
Прати си гу съсъ курабе                        295
Малу млогу девендесе;
Царе ми е на море-ту
Та си флезе фафъ курабе,
Училъ гу Kолчу научилъ
Научилъ гу да си плива                         300
Да си плива на далеку,
Дуръ излезе на поле-ту
Съсъ юнаци и съсъ моми;
Наградилъ си нова града—
Та си прави курабе-те,                          305
Та си учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту,
Да си праветъ курабе'те,
Па си лови дребна лова
Дребна лова перка риба,                      310
Заправилъ е личенъ-день
Личенъ-день Колчувь-день,
Та си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си гости юнаци-те                            315
Юнаци-те и моми-те.
Малки моми песна си испели,
Съсъ песна си царе фалили!
Чи си е море плавала
Чи си кууабе правилъ,                          320
Та си фодилъ пу земе-та
Та си юнаци научилъ,
Да си праветъ курабе-те
Да си пливатъ пу море-ту.
Утъ тога' е песна устанала,                 325
Та са пее фъ наше града
Фъ наше града, фъ наше селу.
 
 
 
 
 


назад