Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ИЗОЧНА-ДЕНЕ


Кога-та немало дъждъ тримина селени отъ най-стари-те събирали моми, и пременовали съ китки една момичка сиракъ отъ баща и отъ майка, та я карали по село-то и пeели слeдоюща-та пeсна:

Песна 1.

Боже ле, Игне Боже,
Фальба ти, Боже, на земе-та!
Чи си, Боже, рану умисли
Рану йоще на Изочна-дене,
Та йотключи ясни сарае,                       5
Де ми спие ясну слънце,
Чи утъ тебе изимъ нема
Да си грее тука долу
Тука долу на земе-та.
Та изгрелу ясну слънце,                        10
Изгрелу е тука долу
Тука долу на поле-ту,
Дугодилу ясни зари
Ясни зари фъ наше града,
Фъ наше града на ниви-те                    15
На ниви-те на пшеници-те;
Грелу ми е що е грелу
Сега малу три нидели,
Поле са узеленилу,
Пшеница пораснала,                                20
Класе-те са расленили.
Разеди са Дъжна Бога
Разеди са налюти са,
Чи са моми ни излели
Да закаратъ малка мома,                      25
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременили е' наредили е,
Съсъ китки е' накичили;
Та е каратъ низъ града гулема,           30
Фоди мома утъ къща на къща
Та си е' дарба даруватъ,
Студна е вода полеватъ
Утъ глава-та ду ноги-те;
Сега моми каилъ ни станали                35
Да закаратъ малка мома,
Та са Бога налютилъ,
Дребна си роса ни роси;
Йоще е наетъ сторилъ:
Три години поминали,                            40
Дуръ тога си роса роси!
Пшеници-те веке повенали
Повенали посъхнали.
Я ти са мольба молиме,
Да заключишъ сарае-те,                      45
Три дни слънце да ми спие,
Да ни грее тука долу
Тука долу на поле-ту:
Умилилъ са Дъжна-Бога
Да йотключи ду белъ кладнецъ,        50
Де му са облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Утъ кладнецъ си вода пиетъ,
Та са роса приросили
Приросили на поле-ту,                           55
Класе те са улебнали;
Ега дойде Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Фъ десна хи ръка златна сърпа,
Фъ лева хи ръка лебни класе,             60
Та ти, Боже, курбанъ колеме,
Бела ти пшеница носиме,
Песна ти, Боже, пееме
Чи е жетва застигнала;
Малки моми на поле-ту                          65
Та си жнеетъ и си пеетъ,
Съсъ песна та фальба фалетъ!
Пели моми ни утпели
Мольба хми е на небе-ту.
Разеди са Игне Бога                               70
Разеди са налюти са,
Та си прати угласина
Та са рукна и подрукна:
Слънце ле ясну слънце,
Лу де да си тука да си!                          75
Потръгни си ясни зари
Да ни греешъ на земе-та,
Чи е поле присъханалу,
Присъхнали пшеници-те,
Класе-те са расленили.                        80
Разедилъ са Дъжна Бога
Чи си греешъ сега малу
Сега малу три нидели,
Та си кладнецъ заключилъ,
Прогонилъ е облаци-те                        85
Облаци-те и магли-те,
Та си вода ни пиетъ,
Ни си росетъ дребна роса.
Рече угласина ни утрече,
Чулу ми ясну слънце,                             90
Та си зари потръгналу,
Та си флезе фафъ сарае,
Та си еде и си пие.
Флелу си фъ худае-та
Дека му е първу любу,                          95
Та хи спие на скута,
Три дни ми слънце спие,
Три дни ми слънце ни изгрева.
Дъжна Бога каилъ ни станалъ,
Ни йотключе ду белъ кладнецъ,     100
Туку са йоще разедилъ:
Заключилъ е облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Та ми роса ни росили
Сега малу три месеца!                          105
Излели са малки моми
Излели са низъ полету
Та си виетъ бели роки
Та си плачетъ и си викатъ,
Па хми Бога мольба ни чуе!                 110
Излелъ ми е старъ биларинъ
Та си на звезда курбанъ коле,
Йоще хи са мольба моли:
Звезду ле ясна зору,
Какъ си греешъ на високу                    115
На високу на небе-ту,
Виде ли, звезду, ли ни виде
Кой е, звезду, гюнефъ чинилъ
Гюнефъ сторилъ дуръ на Бога?
Та са е мощне налютилъ,                     120
Заключилъ е облаци-те
Облаци-те и маглите,
Та са ни росили сега малу
Сега малу три месеца:
Кой е гюнефъ сторилъ,                       125
Царе е веке наетъ сторилъ
Да му сече руса глава.
Курбанъ коле старъ биларинъ
На звезда са мольба моли,
Та са звезда прорукнала:                     130
 Старъ биларинъ мой клавине,
Що ми са мольба молишъ
Та ми курбанъ колешъ?
Никой ми гюнефъ ни сторилъ!
Фъ ваше града хадетъ устаналъ:     135
Ега са Бога налютева
Та ни роси дребна роса—
Събиратъ са малки моми
Та са шетатъ низъ града гулема,
Де си има малка мома,                          140
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременили малка мома,
Пременили е наредили е,
Съсъ китки е накичили;                        145
Та е каратъ низъ града гулема,
Фоди си мома утъ къща на къща
Та си е' дарба даруватъ
Студна е вода полеватъ
Утъ глава-та ду ноги-те,                       150
На Бога е курбанъ!
Та са на Бога нажелилу
Нажелилу натъжилу,
Йотключилъ е белъ кладнецъ,
Напили са облаци-те                              155
Облаци-те и магли-те,
Заросили дребна роса;
Сега моми каилъ ни станали,
Малка мома ни закарали,
Та са е Бога налютилъ,                         160
Сеге века наетъ сторилъ:
Три месеца роса ни росилъ,
Йоще три години да ни роси!
Дуръ и поле да исъхне,
Пшеници-те да похренатъ.                  165
Иди ми старъ биларинъ,
Събери ми малки моми,
Та ми са шетай низъ града гулема
Утъ къща на къща,
Да ми терашъ малка мома,                  170
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременувашъ е' наредувашъ,
Съсъ китки е накичовашъ,
Съсъ вода е полевашъ,                       175
Фтреснала са потреснала
Та си е малка пиперица,
На Бога са мольба моли:
Боже ле Дъжне Боже,
Смили са мене, Боже,                             180
Смили са нажели са,
Рекина самъ утъ бабайку
Утъ бабайку и утъ майка,
Нищу ми, Боже, фъ къщи!
Та си фоде низъ града                          185
Утъ къща на къща,
Та си ма дарба даруватъ
Лебецъ, Боже, и нисуда,
Полеватъ ма студна вода:
Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ      190
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Белкимъ са класете улебнали,
Да си жнеетъ малки моми.
Ка' си пее малка мома
На Бога са нажелилу                              195
Нажелилу натъжилу,
Заросилъ е ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Задала са Небна Юда
Небна Юда Самувила,                            200
Фъ десна хи рока златна сърпа,
Фъ лева хи рока лебни класе.
Рече звезда ни утрече
Закрила са на небе-ту,
Та са веке ни видела.                             205
Старъ биларинъ фафъ града гулема,
Събралъ си е малки моми,
Та са шета низъ града гулема
Та си фоди утъ къща на къща,
Дуръ си намери малка мома,                210
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка.
Пременилъ е сама царе,
Пременилъ е наредилъ е,
Малки е моми накичили;                       215
Излела е млада невеста
Млада невеста утъ сарае.
Изнела е тестис-та
Подела е малка мома:
Утъ глава-та ду ноги-те,                      220
Фтреснала са малка мома
Фтреснала са потреснала
Та си е малка пиперица,
На Бога са мольба моли:
Боже ле Дъжне Боже,                           225
Смили са мене Боже,
Смили са нажели са,
Рекина самъ утъ бабайку
Утъ бабайку и утъ майка,
Нищу ми, Боже, фъ къщи!                   230
Та си фоде низъ града
Утъ къща на къща,
Та си ма дарба даруватъ
Лебецъ, Боже, и нисуда,
Полеватъ ма студна вода:                 235
Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Задала са Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Фъ десна хи рока златна сърпа,        240
Фъ лева хи рока дебни класе.
Пела мома припела,
Царе е дарба дарува,
Три хи алтана лепналъ
На глава-та на гърлу-ту,—                    245
Па ми фоди уть къща на къща,
Та си песна припева,
На бога са мольба моли.
Дуръ са на Бога нажелилу
Нажелилу натъжилу,                            2 50
Йоключилъ е ду белъ кладнецъ,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Напили са студна вода,
Заросили ситенъ дъждецъ                 255
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Приросили долу на поле-ту,
Класе-те са улебнали.
Зададе са Небна Юда
Небна Юда Самувила,                           260
Фъ десна хи рока златна сърпа,
Фъ лева хи рока лебни класе,
Привила си лебни класе
Привила ги на глава-та;
Шетнала са низъ града                         265
Та ми фоди утъ къща на къща,
Събира си малки моми,
Да излезатъ на поле-ту,
Да си жнеетъ пшеници-те.
Даде Господъ и натдаде,                    270
Протегналъ си десна ръка
Протегналъ е на поле-ту,
Та си прироси ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса.
Заръчела Небна Юда                            275
Небна Юда Самувила
Заръчела поръчела:
Ега са върнатъ утъ поле-ту
Утъ поле-ту утъ жетвица,
На Йогне си курбанъ колетъ—             280
Чи са йоще рану умисли
Та йотключи ясни сарае,
Та искара ясну слънце
Да си грее на поле-ту
На поле-ту на ниви-те,                           285
Та си поле узеленилу,
Пшеница е пораснала,
Класе-те са расленили.
 
 

Игне: билъ Богъ на огань-тъ съдилъ и на слънце-то.
Дугодилу: значи управилу, упрелу.
Расленили: Значи дали много берекетъ.
Дъжна: билъ Богъ на дъждъ-тъ.
Улебнали: лебъ фанали.
Небна Юда: седела на небе-то, а слевала и на земя-та и учила человеци-те за звезди-те що са на небе-то.
Угласина: тилелинъ.
Клавинъ: магиосникъ.
Похренатъ: извенатъ.
Пиперица: пиперуда.
Омили са: помилуй ме.
 
 


назад