Make your own free website on Tripod.com
 

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ДРАВИНЪ-ДЕНЬ


              Дуръ да са згответъ манжи-те моми-те и жени-те слагали трапези-те и пеели следоюща-та песна.

 
 

Песна 3.

Лана ми на небе-ту,
Богумъ са плачба плаче,
Та му дума и говори:
Боже ле, мили Боже,
Сега, Боже, що да праве                       5
Що да праве що да сторе?
Прати ма, Боже, фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Да закарамъ Драве юнакъ
Та гу фанахъ за рока-та,                      10
Я си, Боже, ни фърка
Ни си фърка на небе-ту,
Па си гу, Боже, уставихъ
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Та си плаче и си вика.                          15
Бога му са нажелилу
Нажелилу натъжилу,
Та си рукна Жива Юда
Жива Юда Самувила,
Та хи дума и говори:                             20
Юду ле Жива Самувила,
Какъ си имашъ златни криле,
Да си дадешъ на Лана юнакъ
На Лана юнакъ Грую войвода;
Да си слезе фафъ гора-та                 25
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де си е Драве юнакъ,
Да си фъркне на небе-ту;
Чи гу е майка зарекла
Зарекла гу и убрекла,                           30
Да ми седи фафъ сарае,
Та да ми изметъ чини
Малу млогу даветъ години.
Що да прави Жива Юда
Жива Юда Самувила,                            35
Искара си златни криле,
Та ги даде на Лана юнакъ
На Лана юнакъ Грую войвода.
Слезе си фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,           40
Де ми седи Драве юнакъ;
Какъ си плаче и си вика
Лепна му златни криле,
Лепна му ги на мишница—
Та гу фана за рока-та                           45
Та си фъркна Драве на небе-ту
На небе-ту фафъ сарае.
Порти му са йотключили,
Чи са Драве ни годилъ,
Ни са годилъ ни са женилъ,                50
Ни замамилъ малка мома,
Та ми гюнефъ ни сторилъ.
Та си на Бога изметъ чини
Сега малу деветъ години.
Та му са веке дуделу,                             55
Утъ Бога си изимъ тера:
Майка ми, Боже, поръчела
Поръчела, Боже, заръчела,
Да си седе малу млогу
Малу млогу деветъ години,                60
Та да ти изметъ чинамъ:
Деветъ години поминали
Поминали заминали,
Па си ма, Боже, ни пращашъ
Да си ида при майка,                            65
Да са годе да са жене:
Що ми са си, Боже, налютилъ?
Що ми са си, Боже, разедилъ?
Изметъ ти самъ веке чинилъ,
Какъ ти изметъ чинилъ                       70
Лана юнакъ Грую войвода.
 
 
 
 



назад