Глава I
Мотиви за публикацията
Историята на Лангобардите от Паоло Варнефридо(1) е била
винаги почти изключителен образец за прабългарите от нашия полуостров,
с откъсите от гл.26 II и глава 29, V, които публикувахме в предишната брошура(2).
Същият автор споменава и за поданиците на Алтцек и в епитафията (надгробния
надпис) на гроба на принца на Беневенто Арики, когато казва:
..... te luget .....
Apulus et Calaber Vulgar Campanus
et Afer.
За същото говорят и други съвременни писатели като Ницефор и Теофан, които
уточняват, че Алтцек, преди да се представи на Гримоалдо, се е спрял в
Равена и Пентаполи. Среща се по някоя дума за това и в Хрониката от Касино
и тази от Валтурно. В "Табула хорографика М. Аеви" също така е очертана
границата на тяхното санитско поселение(3).
Всички по-късни историци се спират на думите на Дякона само за да изразят
мнения върху правовите прерогативи на Алтцек и неговите наследници(4).
От средата на миналия век до наши дни някои изследователи, особено тези
на юг от Алпите, работят за установяването на земите, колонизирани от българите
в Ломбардия и Пиемонт; те отделят особено внимание на границите на "Комитатус
Булгарензис" посочени в трите дипломи от 877, 890 и 919 години(5).
Това графство, тъй като в него са отбелязани Борнаго и Трекате, се счита
че се разпростира вдясно от Тичино с главен град където сега се намира
Борго Лаведзано. Но накрая г-н Пеца, на XXVII Исторически пиемонтски конгрес
доказа, че то се намира вляво от тази река (Тичино), въпреки че посочва
Борнаго и Трекате отдясно(6).
Пероза през 1888 г. публикува една обемиста монография за Борго Варчелезе
прелиствайки нашироко големите архиви на Рикалдоне от Биела, и представи
много духовници и учени българи; но с една директива всичко това бе отнесено
само към една фамилия, към една община(7).
Покетино, който в наскоро излязлата си книга ни дава най-същественото и
синтезирано от досегашните проучвания на Лонгобардите от юга, приема безрезервно
участието и на други народи освен местните, които са ангажирани във военните
и мирните действия на ариманите от Албоино; но за българите прави само
един бегъл намек за Салернитано(8).
Такива проучвания, без изключение, имаха само географско значение.
Почти никой не отдаде значение на широтата на колонизацията на българите,
такава че днес, 13 века по-късно, да даде някои убедителни данни. Почти
никой не издири какви приноси са допринесли за оформянето на съвременния
италиански етнически тип, какъв благоприятен демографски ефект са оказали,
как и колко селскостопански облагородявания са осъществили, какво участие
са взели в големите религиозни, политически и икономически събития от лонгобардския
период до периода на княжествата, колко и кои личности са се проявили,
какви елементи са включили в наказателните производства от средновековието.
Носия от Cercemaggiore (Campobasso).
Благополучната сватба на Цар Борис III с принцесата от Савоя породиха у
някои интерес да се върнат назад в миналите отношения между италианци и
българи.
Тогава започнахме да правиме
нашите изследвания най-първо в санитския район, а след това и в цялата
страна (италианското кралство).
Срещнахме едно изцяло непроучено и затъмнено поле. Обаче, "пъхайки си носа
до дъно", успяхме да открием нещо.
Книгата на един унгарски писател, Геза Фехер, не само потвърждава приетите
от нас насоки, особено във филологическата област, но ни облекчи и пътя
за допълнителни открития(9).
Той, продължавайки проучванията на Микола(10), проследи
прабългарите при техните различни установявания по Дунава, издири техните
примитивни фортификации, разграничи в унгарския език фино-маджарските от
българските думи, отбеляза ползваната писменост преди възприемането на
гръцката писменост.
На края той отдаде известно значение на прабългарите в Панония, което всички
историци, в това число маждарите, пренебрегваха. Също така той настоява
за пълно и вярно проучване на етносите в почти цяла Унгария и на най-богатите
селскостопански области в Италия. Госпожа Жйика Бобич(11)
преди няколко години писа за древните българи в едно значимо италианско
списание. Но, след излизането на тази статия, през 1933 г., допълнителни
проучвания ни дадоха нова богата жътва от дипломатически новини, повече
и по-добри филологически преценки и по-точни расови, етнически и антропологически
данни.
Сега в един общ план ще изложим резултатите от тези проучвания, като запазваме
специалното третиране на трите географски района на страната през минали
времена, както и сведенията за наши бележити личности от български произход,
заселили се между нас предимно с Албоин и Ал-тцек(12).
-----------------------------
(1) DIACONO PAOLO: " Delle geste
dei Longobardi" , E. Sonzogno, Milano. 1915.
(2) D'AMICO VINCENZO : "I Bulgari
trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell'Era
Volgare" F.lii Petrucciani, Campobasso,
1933 - XI .
(3) "Chron. S. Benedicti" M.G.H.
s. r. l. c. 2. -- "Chron. Vulturnense" R. I. Scrip. I. --
"Chron. Salern." M.G.H.,
par. XIX, I. III, c. 142. -- ANONIMUS MEDIOLANENSIS:
" De Thabula Chor. M. Aevi ", Rer.
I, Scrip, X, c. CCLXXIII, Historia Miscella, 1, 19.
(4) DE MEO A.: " Annali del Regno
di Napoli", T. II, Napoli 1796. -- CIANNONE P.:
" Istoria Civ. del Regno di Napoli",
vol. II, cap. 20. -- BALBO C.: "Storia d`Italia
sotto
ai Barbari", -- MASCIOTTA
G. B.: "Il Molise dalle origini al nostri giorni", V. I, cap. 20.
(5) GIULINI: " Memorie storiche
della cittia e campagna di Milano", 1854. --
COLOMBO A.: " Vigevano ed
il comitato Bulgariense in Viglevanum" , 1913. --
GABOTTO F.: " Per la storia
del Novarese nell'Alto Medio Evo", Bollettino Stor.
prov. Novara, 1917.
(6) PEZZA F.: "Profilo geografico
della Bulgaria italiana" , Cattaneo E., Novara, 1935.
(7) PEROSA M.: " Borgovercelli", Vercelli, 1889. Историческият архив на Биела, по случай сватбата на херцога на Генуа и Мариа Л. Алиага Болгаро започва, както и при Пероза, от Луиджи Борело, който публикува книгата "I conti Ricaldone-Bolgaro", Torino, Tip. V. Bona, 1938.
(8) POCHETTINO G.: "I Longobardi nell'Italia Meridionale".
(9) FEHER G.: "Les monuments de
la culture protobulgare et leur relations
hongroises",
Museo Archeologico ungherese, Budapest, 1925.
(10) MIKKOLA Y.: "Die Chronologie
der Turkischen Donaubulgaren", 1914.
(11) BOBICH G.: "La Bulgaria", Vie del Mondo, 1938, XIV, N., 1, Milano.
(12) Предишните изследователи употребяваха
думата "Алцеко". Ние считаме редно да употребяваме оригиналната дума Ал-тцек.
Двата елемента на тази сложна дума означаваща nafus-minimus се срещат
в етруския език. (D'AMICO V.: " Gli Aruspici in rapporto alla questione
etrusca", Petrucciani, Campobasso, 1937); Освен това в тунгузката дума
"ули", в татарските "аул" и "ол", в турската "аиле", както и в тибетската
"за". "Зек" и "зик" се срещат в обикновения диалект на Молизе за означаване
на "малка" и "малък".
[заглавна] [ I ] [ II ] [ III ] [ IV ] [ V ]